15 март

15 март е 74-ият ден в годината според григорианския календар (75-и през високосна). Остават 291 дни до края на годината.

Събития

• 44 г. пр.н.е. — Юлий Цезар е посечен от Марк Юний Брут и група римски сенатори по време на заседанието на Сената на Римската империя.
• 1493 г. — Христофор Колумб се завръща в Испания след първото си плаване до Америка.
• 1820 г. — Мейн става 23-ят щат на САЩ.
• 1827 г. — Създаден е университета на Торонто.
• 1892 г. — Основан е футболният клуб Ливърпул.
• 1906 г. — Регистрирана е фирмата Ролс-Ройс.
• 1908 г. — Завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО.
• 1911 г. — Създаден е ФК Аустрия.
• 1916 г. — Президентът Удроу Уилсън изпраща 12 000 войници зад Границата между САЩ и Мексико, за да преследват Панчо Виля.
• 1917 г. — Руският цар Николай II обявява своята и на сина си абдикация от престола в полза на брат си.
• 1922 г. — Египет получава реална независимост от Великобритания и крал на държавата става Фуад I.
• 1939 г. — Втората световна война: Нацистки войски окупират останалите части на Бохемия и Моравия; Чехословакия престава да съществува.
• 1952 г. — В Реюнион е измерен световния рекорд на паднал валеж — 1870 мм за едно денонощие.
• 1970 г. — В Осака (Япония) е открито световното изложение Експо '70.
• 1989 г. — В Дервент се провежда последния концерт на групата „Биело дугме“.
• 1990 г. — Михаил Горбачов е избран за първия президент на СССР.
• 1990 г. — СССР обявява за невалидна декларацията на Литва за независимост.
• 1991 г. — Германия получава формално пълна независимост след Втората световна война от окупационните сили (САЩ, Франция, Великобритания и СССР).
• 1998 г. — Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик на католическата вяра.
• 1999 г. — Започва да функционира Националната здравноосигурителна каса в България.

Родени

Дий Шнайдер

Веселин Топалов

• 1767 г. — Андрю Джаксън, 7-и президент на САЩ († 1845 г.)
• 1779 г. — Уилям Ламб, министър-председател на Обединеното кралство († 1848 г.)
• 1813 г. — Джон Сноу, английски физик († 1858 г.)
• 1830 г. — Жан Жак Реклю, френски географ († 1905 г.)
• 1830 г. — Паул фон Хайзе, германски писател, Нобелов лауреат през 1910 († 1914 г.)
• 1835 г. — Едуард Щраус, австрийски композитор († 1916 г.)
• 1848 г. — Иван Драсов, български революционер († 1901 г.)
• 1854 г. — Емил фон Беринг, германски физиолог, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1917 г.)
• 1854 г. — Иван Стефанов Гешов, български политик († 1932 г.)
• 1862 г. — Православ Тенев, български военен деец († 1942 г.)
• 1869 г. — Велко Думев, български революционер († 1945 г.)
• 1873 г. — Георги Шагунов, български композитор († 1948 г.)
• 1879 г. — Владимир Стоянов, български военен деец
• 1884 г. — Ангелос Сикелианос, гръцки поет и писател, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1951 г.)
• 1899 г. — Иван Стефанов, български икономист († 1980 г.)
• 1902 г. — Иван Унджиев български професор - историк († 1979 г.)
• 1903 г. — Никола Попов, български генерал
• 1904 г. — Трайко Запрянов, български невролог († 1992 г.)
• 1913 г. — Иван Димов, български скуптор († 2002 г.)
• 1915 г. — Трауте Форести, австрийска актриса
• 1920 г. — Валтер Томан, австрийски писател († 2003 г.)
• 1920 г. — Едуард Донал Томас, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г.
• 1929 г. — Атанас Божков, български изкуствовед
• 1930 г. — Елена Георгиева, българска езиковедка († 2007 г.)
• 1930 г. — Жорес Алфьоров, руски физик, Нобелов лауреат през 2000 г.
• 1932 г. — Алън Бийн, американски астронавт
• 1934 г. — Киркор Азарян, български режисьор
• 1935 г. — Ташко Георгиевски, писател от Република Македония
• 1938 г. — Георги Пинчев, български политик
• 1942 г. — Иван Маразов, български културолог
• 1943 г. — Дейвид Кронънбърг, канадски режисьор
• 1951 г. — Стоян Алексиев, български артист
• 1953 г. — Калуди Калудов, български певец
• 1955 г. — Дий Шнайдер, американски рокмузикант
• 1960 г. — Йоан Андоне, румънски футболист
• 1962 г. — Маркус Мерк, немски футболен съдия
• 1963 г. — Илиана Раева, българска гимнастичка
• 1975 г. — Веселин Топалов, български шахматист
• 1975 г. — Ева Лонгория, американска актриса
• 1977 г. — Джоузеф Хан, американски музикант (Linkin Park)
• 1985 г. — Келан Лъц, американски артист
• 1987 г. — Тиа Танака, порно актриса

Починали

• 44 г. пр.н.е. — Юлий Цезар, римски военен и политически водач (* 100 пр.н.е.)
• 752 г. — Захарий, римски папа (* ? г.)
• 1891 г. — Сава Муткуров, български политик (* 1852 г.)
• 1891 г. — Христо Белчев, български политик (атентат) (* 1857 г.)
• 1898 г. — Хенри Бесемер, английски инженер и изобретател (* 1813 г.)
• 1903 г. — Тома Давидов, български офицер и революционер (* 1868 г.)
• 1937 г. — Хауърд Лъвкрафт, американски писател (* 1890 г.)
• 1938 г. — Николай Бухарин, съветски партиен деец (* 1888 г.)
• 1945 г. — Константин Лукаш, български военен деец (* 1890 г.)
• 1945 г. — Трифон Трифонов, български военен деец (* 1895 г.)
• 1947 г. — Жан-Ришар Блок, френски писател и драматург († 1884 г.)
• 1950 г. — Кина Герджикова, българска актриса († 1884 г.)
• 1962 г. — Артър Холи Комптън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1892 г.)
• 1965 г. — Асен фон Хартенау, граф Хартенау (* 1890 г.)
• 1975 г. — Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат (* 1906 г.)
• 1979 г. — Емилиян Станев, български писател (* 1907 г.)
• 1981 г. — Рене Клер, френски режисьор (* 1898 г.)
• 1996 г. — Волфганг Кьопен, германски писател (* 1906 г.)
• 1998 г. — Бенджамин Спок, Спок с внучката си Сузана през 1967 г. (* 1903 г.)
• 2004 г. — Геласий, български митрополит (* 1933 г.)
• 2004 г. — Джон Попъл, британски математик и химик, носител на Нобелова награда по химия за 1998 г. (* 1925)
• 2006 г. — Георгиос Ралис, министър-председател на Гърция (* 1918 г.)
• 2007 г. — Христо Малинов, български писател (* 1917 г.)
• 2008 г. — Стефан Геренски, български футболист (* 1926 г.)

Празници

• Световен ден на потребителя (отбелязва се от 1983 г.)
• Международен ден срещу полицейската бруталност
• България — Ден на здравния инспектор (отбелязва се от 1999 г.)
• България — Ден на санитарния инспектор (отбелязва се от 1997 г.)
• Беларус — Празник на конституцията
• Унгария — Ден на революцията (1848 г., национален празник)