Джон Сноу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Сноу
Джон Сноу 

д-р Джон Сноу
Роден: 15 март 1813
Йорк, Англия
Починал: 16 юни 1858 (на 45 години)

Джон Сноу (1813-1858) е английски лекар, изиграл важна роля за възприемането на анестезията и медицинската хигиена.

Той е смятан за един от бащите на епидемиологията благодарение на работата му по проследяването на източника на епидемията от холера на улица Бродуик в Сохо, Англия през 1854 г.

Ранни години и образование[редактиране | edit source]

Сноу е роден на 15 март 1813 г. в Йорк, Англия. Той е първото от 9 деца на Уилям и Франсис Сноу. Кварталът, в който живеят, е сред най бедните в града и е бил под непрекъснатата заплаха от наводнение поради близостта му с река Уз. Баща му работел в местна въглищна компания. Сноу е кръстен в англиканската църква „Вси Светии“.

Сноу учил в Йорк до 14-годишна възраст, когато бил изпратен да чиракува при Уилям Хардкасъл, хирург в Нюкасъл и лекар на Джордж Стивънсън и семейството му. Уилям Хардкасъл бил приятел на чичото на Сноу, Чарлз Емпсън, който кумувал на сватбата му, а така също бил и изпълнител на завещанието му. По-късно Сноу започнал работа като лекар в една каменовъглена мина. Между 1833 и 1836 г. той работил като асистент, първо в Бърнъпфийлд, село в Дърам, а после в Пейтли Бридж, Северен Йоркшир. През октомври 1836 г. се записал да учи в Хънтъровото медицинско училище в Лондон. След година започнал работа в Уестминстърската болница и бил приет за член Кралската колегия на хирурзите в Англия на 2 май 1838 г. Сноу се дипломира в Лондонския университет през декември 1844 г. и е приет в Кралската лекарска колегия през 1850 г.

Анестезия[редактиране | edit source]

Джон Сноу е бил сред първите лекари, изучавали и изчислили точната доза за употребата на диетилов етер и хлороформ като хирургически анестетици, позволявайки по този начин на пациентите да претърпяват хирургически и други процедури без стреса и болката, на които иначе били подложени. Той лично предписал хлороформ на кралица Виктория при раждането на последните 2 от нейните 9 деца - Леополд (1853) и Беатрис (1857), което довело до по-широко обществено приемане на анестезията при раждане. Сноу публикувал статия за етера през 1847, озаглавена За Вдишването на Етерови Пари. По-голям и по-подробен труд е публикуван след смъртта му през 1858 г., озаглавен За хлороформа и другите анестетитици и тяхното действие и предписване.

Холера[редактиране | edit source]

Оригиналната карта на д-р Джон Сноу показва местата с висока концентрация на случаи на холера по време на епидемията в Лондон през 1854 г.

Сноу е бил скептично настроен по отношение на общоприетата теория, че болести като холерата или Черната Смърт се причиняват от замърсяване или вредна форма на "лош въздух". Теорията за микробите не е била известна до 1861 г. и така Сноу не е бил наясно с механизмите на предаване на болестта, но на базата на доказателства е стигнал до извода, че това не се дължи на дишането на замърсен въздух. За първи път дал публичност на теорията си в едно есе през 1849 г. През 1855 г. го публикува още веднъж, този път с много по-обстойно изследване на ефекта на водоснабдяването в Сохо по време на епидемията от 1854 г.

Разговаряйки с местните жители, той определил източника на заразата - обществена водна помпа на улица Броуд (днес Бродуик). Въпреки че химичния и микроскопски анализ на водата от помпата не показвал категорично някаква опасност, проучванията на Сноу относно начина на разболяване били достатъчно убедителни за да накарат местните власти да преустановят използването на помпата, премахвайки ръчката ѝ.

Сноу използвал карта, на която илюстрирал как най-голяма концентрация на заболели има около помпата. Той се позовал на статистиката за да покажа връзката между качеството на източника на вода и случаите на холера. Сноу отбелязал, че водоснабдяващата компания взимала водата от замърсен участък на Темза, където се изливали отпадни води, и доставяла тази вода до домове с повишена заболеваемост от холера. Проучването на Сноу е основен момент в историята на здравеопазването и се разглежда като основополагащо събитие за науката епидемиология.

По-късно било открито, че кладенецът е изкопан само на метър разстояние от стара помийна яма на къща, която изгоряла и била построена на друго по-отдалечено място. Преди това да се случи обаче пелените на болно от холера бебе били изпрани там и водите се оттекли в тази яма.

Политическо оспорване[редактиране | edit source]

След отшумяването на епидемията от холера властите върнали дръжката на водната помпа на мястото ѝ. Първоначално те я махнали изправени пред голямата заплаха надвиснала над населението, но по-късно отхвърлили теорията на Сноу. Да приемат неговата теория означавало, че индиректно признават поглъщането на фекалии като причина за заболяването, което било доста неприятно и отблъскващо за по-голямата част от населението.

Представители на здравните власти днес признават политическите борби, които често е трябвало да водят реформаторите. По време на ежегодна лекция в Англия членове на организацията Джон Сноу символично премахват и после връщат на мястото ѝ дръжка на водна помпа, с което символизират продължаващите препятствия, пред които са изправени медицинските нововъведения и открития.

Зрялост[редактиране | edit source]

Сноу е бил вегетарианец и ревностен въздържател от алкохол и вярвал в пиенето на пречистена чрез преваряване вода. Никога не се оженил.

На 45 години Сноу получил инсулт, докато работел в лондонския си офис, на 10 юни 1858 г. Не могъл да се възстанови и починал на 16 юни същата година. Погребан е в Лондон, в гробището Бромптън.

Паметници[редактиране | edit source]

Надгробен паметник, гробище Бромптън, Лондон
Паметникът и къщата Джон Сноу

Днес на мястото на водната помпа на улица Бродуик има паметна плоча, възпоменаваща Сноу и изследването му от 1854 г. Новата помпа е с премахната дръжка и е в близост до кръчмата "Джон Сноу", което е доста иронично, имайки предвид, че Сноу е бил ревностен въздържател през по-голямата част от живота си. Точното място, където е била старата помпа е покрито с червен гранит.

Джон Сноу е избран за най-великия лекар на всички времена на гласуване на британските доктори през 2003 г.