Лондонски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Базиран предимно в Лондон, Англия, Лондонският университет е един от най-големите университети, съставен от 31 филиала: 19 самостоятелни университетски институции и 12 изследователски институции. Това прави Лондонския университет най-големия университет в Обединеното кралство по брой на студенти в редовно обучение, със 135 090 собствени студенти и още над 45 000 по международните програми на университета.

История[редактиране | edit source]

Лондонският университет получава кралски статут през 1836 г. от крал Уилям IV
Лондонският университет, нарисуван от Томас Шепърд през 1827/28 г.
Сградата на университетската администрация от 1870 до 1899 г.

Основан през 1836, университетът първоначално се състои само от 2 колежа: Лондонски университетски колеж и Кингс Колидж, който е приемал само членове на Англиканската църква. И двата колежа са създадени преди Лондонския университет, който първоначално е служел единствено като изпитен център на съставляващите го колежи.

През 1858 г. Университетът разширил ролята си, ставайки първия университет в страната, който предлагал международни програми на кандидати извън колежите. За тази цел бил построен нов ректорат в Бърлингтън Гардънс, който осигурявал изпитни зали и офиси. През 1878 Университетът станал първи по рода си по още 1 критерий: това бил първият университет, който приемал жени наравно с мъже. 4 жени получили бакалавърска степен през 1880 г., а други 2 - през 1881 г.

През 1898 г., в отговор на критиките, че университетите служат предимно за провеждане на изпити, Университетът се реформира, като поема отговорността да следи съдържанието на курсовете и академичните стандарти в самите институции. Това наблюдение се е осъществявало посредством новосформирани централизирани факултети, а 2-та колежа станали съставни части на Лондонския университет. Важен елемент на новата централизация на университета е фактът, че цялото имущество на Лондонския университетски колеж станало собственост на Лондонския университет.

Това значително разширяване на ролята на Университета означавало, че той отново се нуждаел от по-голямо пространство. И така сградата в Бърлингтън Гардънс е освободена през 1899 г. Малко след това Университетът преминал през период на бързо разширяване.

Бедфорд Колидж, Ройъл Холоуей и Лондонското училище по икономика се обединили през 1900 г. Реджънтс Парк Колидж, който станал филиал през 1841 г., се превърнал в официалното богословско училище на Университета през 1901 г., Голдсмитс Колидж се присъединил през 1904 г., Империал Колидж е основан през 1907 г., колежът „Куин Мери“ се присъединил през 1915 г., Училището по ориенталски и африкански науки е основано през 1916 г., а „Бъркбек“ се присъединява през 1920 г.

Това бързо разширяване означавало отново липса на достатъчно пространство, което довело до поредното преместване на университета. Голям терен в Блумсбъри в близост до Британския музей е придобит от херцога на Бедфорд, а Чарлз Холдън е определен за архитект с инструкциите да създаде сграда, която "да не предполага отминаваща мода, неподходяща за сгради, които ще приютяват такава постоянна институция, каквато е един университет." Тази необичайна инструкция най-вероятно е вдъхновена от факта, че Уилям Бевъридж, който току-що бил станал директор на Лондонското училище по икономика, возейки се в такси, помолил шофьора да го закара до Лондонския университет и получил следния отговор: "О-о, имате предвид мястото в близост до Кралското училище по ръкоделие". Тогава Холдън проектирал Сенът Хаус, която и до ден-днешен е главна сграда на университета, а по времето, когато е построена, е втората по големина сграда в Лондон.

По време на Втората световна война колежите на университета (с изключение на „Бъркбек“), заедно с техните студенти, напуснали Лондон и отишли на по-безопасни места в Обединеното кралство. Сградата на Сенът Хаус се е използвала от Министерството на информацията, като покривът й е служел за място за наблюдение. Въпреки че сградата е ударена неколкократно от бомби, тя излязла от войната сравнително невредима; слуховете по онова време гласели, че сградата не е пострадала сериозно, защото Адолф Хитлер възнамерявал да я използва за своя щабквартира в Лондон.

Втората половина на 20 век е белязана от по-малко събития. През 1948 г. е открито университетското издателство „Атлон Прес“, продадено през 1979 г. Периодът след Втората световна война се характеризира предимно с разширение и консолидация в самия университет. Въпреки това някои от по-големите колежи от време на време излагат възможността да се отделят от университета.

На 9 декември 2005 г. Империал Колидж станал пъврият колеж, който взел официално решение да напусне Университета. Започнали преговори за отделяне от Университета по време за чествания по случай стогодишнината си. На 5 октомври 2006 г. Лондонският университет приел официалната молба за отделяне. Империал Колидж станал напълно независим на 9 юли 2007 г.

Местоположение[редактиране | edit source]

Сенът Хаус
Сенът Хаус

Лондонският университет заема значителна част от централен Лондон със своие 180 сгради в Блумсбъри. Някои от колежите на университета също са разположени тук. В кампуса Блумсбъри се намират 8 общежития и Сенът Хаус, където официално се помещават канцлерът на университета, библиотеката, а преди и Училището по славянски и източноевропейски науки, което сега е в друга сграда.

Университетът има и много площади, включително площадите Гордън, Тависток, Торингтън и Уобърн.

Има няколко сгради извън Блумсбъри, извън Лондон, дори и извън Обединеното кралство. Лондонският университет в Париж предлага бакалавърски и магистърски програми по френски и исторически науки.

Външни препратки[редактиране | edit source]