10 юни е 161-ият ден в годината според григорианския календар (162-и през високосна). Остават 204 дни до края на годината.
- 1190 г. — Трети кръстоносен поход: Германският крал и император на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса се удавя при прекосяването на река Салеф (на английски) в Мала Азия.
- 1793 г. — Столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон.
- 1809 г. — Папа Пий VII отлъчва Наполеон I Бонапарт от църквата, след като френската армия окупира Италия и обявява папската област за френска територия.
- 1846 г. — Шотландският изобретател Робърт Уилям Томсън получава патент за първата в света гума.
- 1871 г. — В Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник Дума на българските емигранти, издаван от Христо Ботев.
- 1886 г. — Изригва вулканът Таравера в Нова Зеландия, при което загиват 153 души и е разрушена известната туристическа атракция „Розови и бели тераси“.
- 1916 г. — Започва Великото арабско въстание в Мека.
- 1926 г. — Обществото на народите взема решение за отпускане на Бежански заем на България.
- 1940 г. — Втора световна война: Италия обявява война на Франция и Великобритания.
- 1940 г. — Втора световна война: Германските сили, под командването на Ервин Ромел, достигат протока Ла Манш.
- 1940 г. — Втора световна война: Канада обявявава война на Италия.
- 1940 г. — Втора световна война: Норвегия капитулира пред германските сили.
- 1942 г. — Втора световна война: Нацистите изгарят чешкото селце Лидице, в отговор на убийството на Райнхард Хайдрих.
- 1945 г. — Австралийските войски достигат Брунейски бряг, за да освободят Бруней.
- 1962 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Цейлон (Шри Ланка).
- 1964 г. — Създаден е Шуменския университет, първоначално като Висш педагогически институт — филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
- 1965 г. — Виетнамската война: Битката за „донг хоай“ започва.
- 1967 г. — Приключва Шестдневната война: Израел и Сирия се съгласяват да прекратят огъня.
- 1990 г. — Провежда се първият тур на първите свободни и демократични парламентарни избори в България, след тоталитарния период в страната, с които се избират депутати за 7 Велико народно събрание
- 1999 г. — Косовската война: НАТО преустановява въздушните удари, след като Слободан Милошевич се съгласява да изтегли сръбските войски от Косово.
- 1999 г. — Създава се Пактът за стабилност на Балканите.
- 2003 г. - Изстрелян е марсоходът Спирит, с което започва програмата на НАСА Марс Експлорейшън Роувър.
- 1803 г. — Анри Дарси, френски инженер († 1858 г.)
- 1819 г. — Гюстав Курбе, френски живописец († 1877 г.)
- 1832 г. — Николаус Ото, немски изобретател († 1891 г.)
- 1873 г. — Никола Лулчев, български революционер († ? г.)
- 1873 г. — Павел Генадиев, български общественик († 1959 г.)
- 1879 г. — Александър Кисьов, български военен деец († 1964 г.)
- 1880 г. — Андре Дьорен, френски художник († 1954 г.)
- 1897 г. — Татяна Николаевна, руска велика княгиня († 1918 г.)
- 1910 г. — Хаулин Уулф, американски блус певец († 1976 г.)
- 1915 г. — Серж Лебовичи, френски психиатър и психоаналитик († 2000 г.)
- 1915 г. — Сол Белоу, американски писател († 2005 г.)
- 1921 г. — Филип, херцог на Единбург, херцог на Единбург, съпруг на Елизабет II
- 1922 г. — Джуди Гарланд, американска актриса († 1969 г.)
- 1922 г. — Кирил Дженев, български хореограф
- 1923 г. — Робърт Максуел, британски медиен магнат († 1991 г.)
- 1926 г. — Асен Гаврилов, български балетист и хореограф († 2006 г.)
- 1929 г. — Коста Цонев, български актьор и политик († 2012 г.)
- 1931 г. — Жоао Жилберто, бразилски музикант
- 1941 г. — Георги Янакиев (автомобилист), български състезател по мотокрос
- 1942 г. — Лопу Фортунату Ферейра ду Нашсименту, анголски политик
- 1945 г. — Аслан Селмани, учен и политик от Република Македония
- 1952 г. — Янко Братанов, български лекоатлет и треньор
- 1959 г. — Карло Анчелоти, италиански футболист
- 1962 г. — Венсан Перес, френски актьор
- 1963 г. — Джийн Трипълхорн, американска киноактриса
- 1964 г. — Ангел Червенков, български футболист и треньор
- 1965 г. — Трейси Лин Къри, американски музикант
- 1965 г. — Линда Еванджелиста, канадска манекенка
- 1965 г. — Елизабет Хърли, британска манекенка и актриса
- 1966 г. — Дейвид Плат, английски футболист
- 1966 г. — Филиз Хюсменова, български евродепутат
- 1972 г. — Радмила Шекеринска, политик от Република Македония
- 1972 г. — Саша Драгин, сръбски политик
- 1976 г. — Майкъл Браун, аржентински актьор
- 1978 г. — Марко Паасикоски, финландски музикант
- 1978 г. — Шейн Уест, американски актьор и музикант
- 1983 г. — МакSим, руска певица
- 1985 г. — Кая Канепи, естонска тенисистка
- 1985 г. — Василис Торосидис, гръцки футболист
- 1987 г. — Антон Путило, беларуски футболист
- 1987 г. — Мартин Харник, австрийски футболист
- 323 пр.н.е. — Александър Велики (* 356 пр.н.е.)
- 38 г. — Друзила, римска матрона (* 16 г.)
- 1190 г. — Фридрих I Барбароса, император на Свещената римска империя (* ок. 1122)
- 1556 г. — Мартин Агрикола, немски музикален теоретик (* 1486 г.)
- 1580 г. — Луиш ди Камоинш, португалски поет (* 1524 г.)
- 1832 г. — Мануел Гарсия (баща), испански оперен певец, композитор и педагог (* 1775 г.)
- 1836 г. — Андре-Мари Ампер, френски физик, математик и естествоизпитател (* 1775 г.)
- 1858 г. — Робърт Браун, шотландски ботаник (* 1773 г.)
- 1899 г. — Ернест Шосон, френски композитор
- 1901 г. — Иван Чичовски, български общественик (* ? г.)
- 1912 г. — Антон Ашкерц, словенски поет (* 1856 г.)
- 1918 г. — Кочо Лютата, български хайдутин и революционер (* 1836 г.)
- 1923 г. — Пиер Лоти, френски писател (* 1850 г.)
- 1926 г. — Антони Гауди, испански архитект (* 1852 г.)
- 1934 г. — Александър Яшченко, руски юрист (* 1877 г.)
- 1940 г. — Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец (* 1887 г.)
- 1944 г. — Франк Томпсън, британски офицер (* 1920 г.)
- 1946 г. — Джак Джонсън, американски боксьор (* 1878 г.)
- 1949 г. — Сигрид Унсет, норвежка писателка, феминистка, Нобелов лауреат през 1928 (* 1882 г.)
- 1967 г. — Спенсър Трейси, американски актьор (* 1900 г.)
- 1982 г. — Райнер Вернер Фасбиндер, немски кинорежисьор (* 1945 г.)
- 1988 г. — Неджати Зекирия, писател от СР Македония (* 1928 г.)
- 1991 г. — Веркор, френски писател и художник (* 1902 г.)
- 2000 г. — Хафез Асад, президент на Сирия (* 1930 г.)
- 2001 г. — Джоко Радивоевич, български скулптор (* 1927 г.)
- 2002 г. — Джон Готи, американски престъпник (* 1940 г.)
- 2004 г. — Николай Колев - Мичмана, български спортен коментатор (* 1932 г.)
- 2004 г. — Рей Чарлс, американски певец и соул музикант (* 1930 г.)
- 2008 г. — Любен Дилов, български писател (* 1927 г.)
- 2010 г. — Фердинан Ойоно, камерунски писател и политик (* 1929 г.)
