Браила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за град Браила. За окръга вижте Браила (окръг).

Браила
Brăila
— град —
    Герб
Фонтани в Нощна Браила
Фонтани в Нощна Браила
Relief Map of Romania.png
45.2692° с. ш. 27.9575° и. д.
Браила
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Браила
Надм. височина 3 m
Население (2007) 215 316 души
Телефонен код 02 39
Браила в Общомедия

Браила (на румънски: Brăila) е град и административен център в окръг Браила, Влашко, Източна Румъния. Градът е пристанище на левия бряг на река Дунав. Има население от 215 316 жители (2007). Намира се на около 20 км от град Галац.

Часовниковата кула със стълбище към Дунав

История[редактиране | редактиране на кода]

Браила е старо селище, разположено на левия бряг на река Дунав. За първи път името му се среща в древно географско и пътно испанско описание "Libro del conocimiento" (1350), както и в няколко каталански карти (Angellino de Dalorto, 1325]]-[[1330 и Angelino Dulcert, 1339). Споменат е като “Brayla” през 1368 г. в транспортно и търговско разрешително на брашовски търговци.

Превзет от османците през 1538-1540 г. Има статут на кааза от 1554 г. до края на руско-турската война (1828-1829), през който период носи името Ибраил. Бил е обсаден и опожарен от княза на Молдова Щефан чел Маре като репресивна мярка срещу Раду чел Фрумос – съюзник на османците. Своя разцвет градът изживява в началото на 20 век, когато неговото пристанище е важен пункт за внос и износ на стоки от Румъния, достъпно за малки и средни морски съдове.

Античен период[редактиране | редактиране на кода]

Намерени са следи от обитаването на района още в от неолита, бронзовата епоха. Според румънски историци между 4 и 3 век пр.н.е. там е имало селище на гетите, поддържали връзки с гърците от порт Еуксин до Елада. Било е разположено на високата тераса над река Дунав.

Средновековна Браила[редактиране | редактиране на кода]

В документа, с който Влайко Войвода дава търговски привилегии на брашовските търговци на 20 януари 1368 г., посочва Браила като важно търговско селище на Влашко. През 1463 г., византийският историк Л. Халкокондил пише, че Браила е “градът на даките, в който търговията е по-развита отколкото в останалите градове на страната”.

По време на турското владичество градът е подлаган последователно на обсади от: Валеранд де Ваврин (1445); Щефан чел Маре, който го изгаря през 1470 г.; Йоан Вода чел Кумплит (1547). Михай Витязул освобождава Браила от турците през 1595 г., изгражда в града църквата “Св. Николае”.

Периодът от 1711 до 1812 г. е век на чести битки между руси, османци и австрийци, при които Браила е превземана, разрушавана, изгаряна и строена наново. Тази тежка епоха за града свършва с подписването на мирния договор от Адрианопол (2 септември (стар стил) 1829 г.), с който Браила става част от Влашко.

Съвременна история[редактиране | редактиране на кода]

След 19 век градът процъфтява. Улиците са павирани, поставят се улични фенери, открива се военна болница, а през 1836 г. придобива официално статута на град "porto-franco". Изграден е паркът “Белведере”, основани са печатници, банки, казарма, театър, девическо училище, гимназия. Построени са нови докове, железопътна линия линия и множество фабрики.

Градът е тясно свързан с историята на България и нейните национално-освободителни борби. Там е създаден Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в Българска академия на науките.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 3 души от Браила са доброволци в Македоно-одринското опълчение[1].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Театър „Мария Флоти“
Родени в Браила
Свързани с Браила

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Heckert GNU white.png Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията [1] на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.