Добри Войников
|
||||||||
Добри Попвасилев Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников.[1] Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864),където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.[2]
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.
[редактиране] Произведения
- Кратка българска история. Виена, 1861
- Кратка българска граматика с упражнения (Браила, 1864)
- Българска граматика за първоначални ученици (Виена, 1869)
- Песни любавни, хороводни, сватбенски и смешни (Браила, 1868)
- Сборник от разни съчинения. Изчерпени из французката литература и преведени с прибавления на няколко български съчинения за пример на младити, что ся занимават с писменост (Цариград-Галата, 1860)
- Ръководство за словесност с примери за упражнение в разни видове съчинения на ученици в народните ни мъжки и женски училища (Виена, 1874)
[редактиране] Исторически пиеси
- Райна княгиня (1888)
- Покръщение на Преславски двор (1899)
- Велислава, българска княгиня (1850)
- Възцаряването на Крума Страшний (1829)
[редактиране] Комедии
- Криворазбраната цивилизация (1871)
- Чорбаджията (1881)
- По неволя доктор (1884)
[редактиране] Битова драма
- Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис)
Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.
[редактиране] Източници
- ↑ Биография. // lhs35.interbgc.com. Посетен на 20 юни 2009.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 266.
[редактиране] Външни препратки
- Биография, 35 Средно общообразователно училище „Добри Войников“, {2009-03-17}.
- Биографични бележки — Добри Войников, СЛОВОТО, {2009-03-17}.
- Вера Бонева,15. ОЩЕ ДВЕ АНТИФАНАРИОТСКИ ИЗЯВИ, БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В ШУМЕН И ШУМЕНСКО. Църковно-национални борби и постижения. {2009-03-17}.
