Портал:Шумен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
редактиране 

Портал Шумен

Изглед към града през 2015 г.
Изглед към града през 2015 г.

Шумен е град в североизточна България. Той е административен център на община Шумен и област Шумен. Градът се споменава за първи път като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси. През 14 век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност идва от „шума“ и „зашумен“, понеже се е намирал сред такава местност. В периода 1950 – 1965 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото име Шумен.

Населението му според преброяването през 2011 г. е 80 855 души, което нарежда на 10–то място по численост на населението в страната. Населението по постоянен и настоящ адрес, по данни на ЕСГРАОН към 15 юни 2020 г. е следния – 97 719 (постоянен адрес), 83 011 (настоящ адрес), 74 988 (постоянен и настоящ адрес в същото населено място).

Съставът на етническите групи в града според преброяването на населението през 2011 г. е следния, от общо 80 855 жители: 61 584 (76,16 %) българи, 10 029 (12,40 %) турци, 2 165 (2,67 %) цигани, 600 (0,74 %) други, 552 (0,68 %) не се самоопределят, 5 925 (7,32 %) записани като не отговорили.

редактиране 

История

Градът през 1853 г.
Градът през 1853 г.

Смята се че градът е основан преди 3200 години. През вековете е люлка на богата духовна и материална култура – тракийска, римска, византийска, българска. В близост до града се намират първите две столици нa Българската държава – Плиска и Велики Преслав и култовия център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът е наричан Симеонис. Относно името на гр. Шумен има две хипотези. Първата е, че произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис – Шимеонис – Шумен. Втората е, че произхожда от шума – силно залесено място с много гори. От основаването си до 15 век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради.

След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 г. Шумен е разрушен от османските турци и преместен на днешното му местоположение, в подножието на местността „Илчов скат“. Шумен е един от най-активните центрове на българското възраждане. На 11 май 1813 г. в града се състояло първото по българските земи честване на Светите братя Кирил и Методий, както и първата театрална постановка. През 1828 г. е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 г. – първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 г. е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са творили бележитите шуменци – възрожденци: Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Блъсков и др.

След Освобождението на България от османско робство градът е бил център на област или окръг през всички административни деления, с две кратки изключения – след 9 септември 1944 г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области.

Сградата на Регионалният исторически музей през 2010 г.
Сградата на Регионалният исторически музей през 2010 г.

Музеи в града са: Регионален исторически музей, Къща музей „Панайот Волов“, Къща музей „Добри Войников“, Къща музей „Лайош Кошут“, Музеен комплекс „Панчо Владигеров“, Възрожденско училище в кв. Дивдядово, Конезавод „Кабиюк“, Археологически иститут и музей.

редактиране 

Образование

Сградата на 1–ви корпус на Шуменския университет.
Сградата на 1–ви корпус на Шуменския университет.
Сградата на 2–ри корпус на Шуменския университет.
Сградата на 2–ри корпус на Шуменския университет.
Сградата на 3–ти корпус на Шуменския университет.
Сградата на 3–ти корпус на Шуменския университет.

Висши училища: Шуменски университет · Структурни звена: Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към НВУ

Сградата на Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“.
Сградата на Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“.
Сградата на Гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Йонков Вапцаров“.
Сградата на Гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Йонков Вапцаров“.
Сградата на IX основно училище „Панайот Волов“.
Сградата на IX основно училище „Панайот Волов“.

Гимназии: Средно училище „Васил Левски“ · Средно училище „Йоан Екзарх Български“ · Средно училище „Панайот Волов“ · Средно училище „Сава Доброплодни“ · Средно училище „Трайко Симеонов“ · Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ · Гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Йонков Вапцаров“ · СОДУ „Нювваб“ · Професионална гимназия по икономика · Професионална гимназия по строителство архитектура и геодезия · Професионална гимназия по облекло, хранене и химически технологии „Проф. д-р Асен Златаров“ · Професионална гимназия по механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт „Христо Ботев“ · Вечерна гимназия „Христо Смирненски“

Основни училища: II основно училище „Д-р Петър Берон“ · III основно училище „Димитър Благоев“ · V основно училище „Иван Вазов“ · VI основно училище „Еньо Марковски“ · IX основно училище „Панайот Волов“

Начални училища: Начално училище „Илия Рашков Блъсков“ · Начално училище „Княз Борис I“

Закрити училища: Частно арменско училище „Вартанян“ (1834 – 1959)

редактиране 

Икономика

Сграда на Шуменско пиво на входа на парк „Кьошковете“ през 2011 г.
Сграда на Шуменско пиво на входа на парк „Кьошковете“ през 2011 г.

По-големи предприятия насочени във вторичния сектор са: КТА Мадара (от 1958 г.), Карлсберг България (до 2004 г. „Шуменско пиво“ АД), Завод за електрически бойлери „Теси“ (от 2016 г.), Алкомет, Фикосота, и др.

Някои по-значими в третичния сектор на икономиката са хипермаркетитеБулмаг (с 10 магазина, основан в Шумен през 1995 г. като „Трънчев“ ООД), Кауфланд България (с 2 магазина), и др.

редактиране 

Квартали и жилищни комплекси

Жилищни комплекси: Боян Българанов, Добруджански, Тракия, Херсон

Квартали: Бялата пръст, Гривица, Дивдядово (до 1971 г. е село), Еверест, Индустриална зона, Макак (до 1979 г. е село), Мътница (до 1978 г. е село)

редактиране 

Транспорт

Сградата на ЖП гара Шумен през 1993 г.
Сградата на ЖП гара Шумен през 1993 г.

Градът попада в железопътната мрежа на България. През територията на града преминава железопътна линия 2, която свързва София със Варна. Функционират 4 железопътни гари и спирки – ЖП гара Шумен (от 1887 г.), ЖП спирка Тракия (край жилищен комплекс Тракия), ЖП спирка Дивдядово (край кв. Дивдядово), ЖП гара Мътница (край кв. Мътница).

В близост до ЖП гара Шумен е разположена Автогара Шумен, която е най-голямата в област Шумен.

редактиране 

Знаете ли...

  • Знаете ли, кой е настоящият кмет на град Шумен?


редактиране 

Храмове

Свети Три Светители
Свети Три Светители

Църквите към Българската православна църква са 8 на брой (по една в кварталите Дивдядово, Макак и Мътница), те спадат към Шуменската духовна околия: „Св. Три Светители“ (от 1857 г.), „Възнесение Господне“ (от 1829 г.), „Св. Паисий Хилендарски“ (от 1947 г.), „Св. Успение Богородично“ (от 1914 г.), „Св. Пророк Илия“ (от 1829 г., кв. Дивдядово), „Св. вмчк. Пантелеймон“ (кв. Макак), „Рождение на св. Йоан Кръстител“ (кв. Мътница).

Арменска апостолическа църква „Св. Богородица“
Арменска апостолическа църква „Св. Богородица“

Други църкви: Евангелска петдесятна църква „Блага Вест“, Евангелска методистка епископална църква, Евангелска петдесятна църква „Живот Чрез Христа“, Арменска апостолическа църква „Св. Богородица“ (от 1834 г.), Източнокатолически параклис „Света Анна“.

Томбул джамия
Томбул джамия

В града е разположена най-голямата по големина в България и втора на Балканския полуостров джамия – Томбул джамия, построена през 1744 г.

редактиране 

Средства за масова информация

Телевизионен канал от града е телевизия Шумен (от 1993 г.). Излъчва се и телевизия 6TV. В периода от 1998 до 2004 г. от Шумен се излъчва ТОП ТВ, която за този период е ефирна телевизия и трети национален канал по покритие.

Вестници от Шумен и региона са Шуменска заря и електронния вестник ШУМ.БГ.

Регионални радиостанции са: Радио Шумен (от 1973 г.), Дарик Шумен (от 1999 г.).

Уебсайтове свързани с града са: Шуменски истории – shumenstories.com, Шуменски край – shumenski-krai.com.

редактиране 

Категории

редактиране 

За създаване

Това е списък на статии, свързани с град Шумен, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.

Ако желаете да допринесете за развитието на портала,
можете да се включите в Уикипроект „Шумен“.