Велики Преслав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велики Преслав
Preslav fortress 11.jpg
Възстановка на преславската крепост.
Герб на Велики Преслав
Велики Преслав (България)
Red pog.png
Велики Преслав
43° с. ш. 26° и. д. / 43.167° с. ш. 26.817° и. д. (G)
Общи данни
Население 9 237 (ГРАО, 2010-12-15)*
7 694 (НСИ)
Землище 76,763 km²
Надм. височина 92 m
Пощ. код 9850
Тел. код 0538
МПС код Н (Ш)
ЕКАТТЕ 58222
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Александър Александров
(БСП)
Адрес община
ул. „Борис Спиров“ №58
тел.: 0538/44315
e-mail:info@velikipreslav.bg

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година наброява 8 951 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

Столица на страната от времето на Първото българско царство, в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година, градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).[4][5] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав[6].

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

[редактиране] История

Градът възниква през втората половина на 9 век по време на управлението на княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на Българската държава, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и други.

В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други. Градът е забележителен за това време с водоснабдяването и канализацията си.

През 970 г. киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее северозападната част на страната, включително големите градове Дръстър (Силистра) и Велики Преслав. Светослав I премества столицата на Киевска Рус във Велики Преслав.

През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през 11 и 12 век. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187), Преслав отново се превръща в българска крепост.

Сред археологическите находки е открита керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

[редактиране] Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Население на Велики Преслав
1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2010
4 127 5 499 8 143 11 298 10 865 9 969 9 328 9 265 9 120 8 951 8 886

Национален статистически институт[7], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[8]

[редактиране] Религия

Мнозинството от населението са източноправославни християни. Има три източноправославни църковни храма („Св. Архангел Михаил“, „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

[редактиране] Политика

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66.10 % от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов.

На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров.

[редактиране] Култура

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Йордан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18 - 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие“, основано преди Освобождението.

[редактиране] Медии

Местният вестник в Преслав е „Седмица“, действа и местен радиотранслационен възел с три предавания седмично.

[редактиране] Спорт

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във „В“ футболна група.

[редактиране] Галерия

[редактиране] Личности

Личности, свързани с Велики Преслав са:

[редактиране] Източник

  1. Население - градове в България - „НСИ“
  2. Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  5. Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173
  6. Указ 206 на Президента на Републиката от 10.09.1993 г.
  7. Население - градове в България - „НСИ“
  8. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“

[редактиране] Външни препратки

Учебни заведения

Медии

Други връзки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици