Велики Преслав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Преслав.

Герб на Велики Преслав
Велики Преслав
Preslav fortress 11.jpg
България
Red pog.png
Велики Преслав
Област Шумен
Red pog.png
Велики Преслав
Общи данни
Население 8 937 (ГРАО, 2014-06-15)*
7 694 (НСИ)
Землище 76,763 km²
Надм. височина 92 m
Пощ. код 9850
Тел. код 0538
МПС код Н (Ш)
ЕКАТТЕ 58222
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Велики Преслав
Александър Александров
(БСП)
Адрес община
ул. „Борис Спиров“ №58
тел.: 0538/44315
e-mail:info@velikipreslav.bg

Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към края на 2009 година наброява 8 951 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

Столица на страната от времето на Първото българско царство, в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението през 1878 година градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истанбул).[4][5] Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав[6].

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

История[редактиране | edit source]

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска столица Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на Българската държава, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър,Тудор Докцов и други.

В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други. Градът е забележителен за това време с водоснабдяването и канализацията си.

През 970 г. киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее северозападната част на страната, включително големите градове Дръстър (Силистра) и Велики Преслав.

През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през 11 и 12 век. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187), Преслав отново се превръща в българска крепост.

Сред археологическите находки е открита керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Население на Велики Преслав
1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2010
4 127 5 499 8 143 11 298 10 865 9 969 9 328 9 265 9 120 8 951 8 886

Национален статистически институт[7], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[8]

Религия[редактиране | edit source]

Мнозинството от населението са източноправославни християни. Има три източноправославни църковни храма („Св. Архангел Михаил“, „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Политика[редактиране | edit source]

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66.10 % от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов.

На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров.

Култура[редактиране | edit source]

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18 - 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

Други[редактиране | edit source]

Във Вътрешния и Външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни слред които са тези на ястребов орел (Aquila fasciata), ?белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.[9].[10][11]

Спорт[редактиране | edit source]

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във „В“ футболна група.

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Личности, свързани с Велики Преслав са:

Източник[редактиране | edit source]

  1. Население - градове в България - „НСИ“
  2. Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  5. Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173
  6. Указ 206 на Президента на Републиката от 10.09.1993 г.
  7. Население - градове в България - „НСИ“
  8. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  9. Боев, З., Н. Илиев, 1989. Птиците в храната на населението от Вътрешния град на Велики Преслав (IX-X в.). - Археология, БАН, 4: 40-43.
  10. Илиев, Н., З. Боев. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики Преслав (IX - X в.). - Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 91-94.
  11. Боев, З., Н. Илиев. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX - X в.). - Археология, БАН, 3: 43-48.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Учебни заведения

Медии

Други връзки