Казанлък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казанлък
България
Red pog.png
Казанлък
Област Стара Загора
Red pog.png
Казанлък
Общи данни
Население 50 850 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 47 325 (НСИ)
Землище 36,067 km²
Надм. височина 407 m
Пощ. код 6100
Тел. код 0431
МПС код СТ (Сз)
ЕКАТТЕ 35167
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Адрес община
бул. "Розова долина" 6
тел.: 0431/65280 сайт: Община Казанлък

Казанлъ̀к е вторият по големина град в област Стара Загора, административен център на едноименната община.

Казанлък е център на Розовата долина и привлекателна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Според преброяването към 2011 г. населението на Казанлък се оценява на 47 325 души, което прави града 21-ви по големина в страната и вторият най-голям необластен град в страната, след Асеновград.

География[редактиране | edit source]

Казанлък през зимата

Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. Климатът е преходно-континентален, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9. [1] Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София - Бургас и Стара Загора - Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчеви дни. Зимата в Казанлък е мека, снеговалежите са рядкост. Лятото е топло, а валежи падат рядко. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е над 25 градуса по Целзий.

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна максимална дневна
температура (°C)
4 6 10 16 21 25 30 29 25 20 11 5 16,83
Средна минимална дневна
температура (°C)
-4 -3 -1 4 10 14 20 18 15 9 5 0 7,25
Валежи (mm) 20 22 24,5 30,8 41,5 32 35,8 25,6 32 21,8 30,5 37,7 354,2
Източник: WeatherBug

Население[редактиране | edit source]

Населението на Казанлък към 2010 г. е 54 357 души. Това възлиза на 22,4% от населението на област Стара Загора. В Казанлък е съсредоточено 68% от населението на общината. Съотношението между представителите на двата пола е 100 мъже към 107 жени. Равнището на безработица в община Казанлък е 7,14%, което е по-ниско от средното за страната и областта. Гъстотата на населението е 140 човека/км2.

Година 1926 1928 1935 1936 1940 2007 2010
Население 11 780 12 500 15 276 15 629 18 459 57 855 54 357

История[редактиране | edit source]

История на града[редактиране | edit source]

Тракийската гробница

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава - една богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948-1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие — висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

След Освобождението на България от турско иго занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ - от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. до момента — завод за хидравлични зъбни помпи).

През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители. В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици - тетрев (Tetrao tetrix), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), ням лебед (Cygnus olor), скален орел (Aquila chrysaetos), глухар (Tetrao urogallus), бухал (Bubo bubo) и сива врана (Corvus cornix). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.[2][3]

Произход на името[редактиране | edit source]

Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar — бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с "а" и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък[4].

Религии[редактиране | edit source]

Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра: протестантство - петдесятници; баптисти; адвентисти и католицизъм - мисия на салезианите на Дон Боско.

Източноправославни храмове[редактиране | edit source]

  • Православна църква „Рождество Христово“
  • Катедрален храм „Свети Йоан Предтеча
  • Православна църква „Свети Пророк Илия“
  • Православна църква „Успение на Прсв. Богородица“
  • Православна църква „Света Троица“
  • Православна църква при Девически манастир „Въведение Богородично“

Храмове на други религиозни общности[редактиране | edit source]

  • Евангелска баптистка църква
  • Католическа църква от източен обред „Свети Йосиф“
  • Евангелска петдесятна църква „Витания“
  • Църква на Адвентистите от седмия ден
  • Българска Евангелска Църква - Казанлък

Икономика[редактиране | edit source]

Изглед от централната част на града

Казанлък е втората по големина и значимост община в икономиката на област Стара Загора. В община Казанлък активна стопанска дейност през 2006 г. осъществяват 2541 фирми. Общите им приходи от дейността възлизат на 673 368 000 лв. Опериращата ефективност е 1,26. Производствените предприятия са 328. Най-голяма относителна тежест имат машиностроенето (оценка по приходи от дейността). В Казанлък има добре развито машиностроене, представено от предприятия като „М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Зино“, „Суперабразив“, „Индустриалтехник“, „Катанимпекс ЕООД“, „Хидропневмотехника“, „Шипка ООД“. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната.

Най-динамично се развиват производството на химически вещества и влакна (оперираща ефективност от 28,47 пункта); дървообработващата промишленост (20,68 пункта ОЕ*) и текстилната промишленост (18,42 пункта ОЕ). С търговия и услуги се занимават 1294 фирми. Заети с трудова дейност в предприятия, работещи на територията на общината, са 21 915 души. През 2003 г. наетите работници (19 436 души) имат годишен доход от заплати и други възнаграждения от средно 2801 лв.

Площад „Севтополис“ - Казанлък

Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища. Аркомат България ЕООД произвежда кабелни комплекти за автомобилната индустрия.

Казанлък е център на текстилната промишленост. На територията му работят предприятията „Катекс“ - за производство на вълнен текстил; „България — К АД“ (предприятие за производство на конци, прежди за ръчно и машинно плетене, хавлии и хавлиени изделия); „Севт“ (за технически тъкани); „Филтекс“ (текстилно предприятие за производство на изкуствена коприна). Млекопреработвателното предприятие „Маркели“ е специализирано в преработката на мляко и млечни продукти.

Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масламента, лавандула, босилек, невен. Цената на един килограм българско розово масло достига до 5000 евро на международните пазари[5]. През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в България фабрика за розово масло. Добър потенциал имат овощните и фуражните култури. 2004 г. беше една от най-успешните за стопаните и за преработвателите на розов цвят. В Казанлък се намира единственият Музей на маслодайната роза в света.

Съвременно строителство в Казанлък

В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти и електропорцелан. Наблюдава се развитие в сферата на ИТ индустрията, продажбата и сервиза на компютърна и офис техника.

Туризмът в община Казанлък има утвърдени традиции и отлични предпоставки за бъдещо развитие на основата на близостта до живописния национален парк Централен Балкан; горещите минерални извори с лечебни свойства около с. Овощник; казанлъшката маслодайна роза. В Казанлък се намира и единственият в света Музей на маслодайната роза. Амбицията на община Казанлък е празникът на розата да се превърне в национален, а отглеждането на рози и производството на розово масло да се развива приоритетно.

Паркът „Тюлбе“

През 2005 г. община Казанлък първа в област Стара Загора поема администрирането на местните данъци и такси – сума от над 5 млн. лв. годишно.

През 2008 г. в Казанлък ще бъдат построени шест големи обекта, които ще придадат нов облик на града и ще подобрят обслужването на населението в община Казанлък.[6] Част от библиотека "Искра" ще се премести в нова сграда.[7] През 2008 г. са обявени планове за разширяване на летателна площадка "Кълвача" на стойност 50 млн. лв., което би позволило там да кацат самолети с до 40 пътници.[8]

Транспорт[редактиране | edit source]

В Казанлък градският транспорт се осъществява предимно чрез автобуси. Автобусни линии с номера 1, 12 и 13 обслужват гражданите на общината. Други превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. Летището на Казанлък се намира съвсем близо до града, до с. Овощник. Автогара Казанлък - 0431/6-32-00; 6-23-83; ЖП гара Казанлък - 0431/ 6-20-12.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Избори за кмет на община Казанлък - 30.10.2011 г. - ІІ тур

Проценти % Брой гласове
Галина Стоянова 66.56 20775
Васил Самарски 33.44 10436
100 % 31 211


Избори за кмет на община Казанлък - 28.10.2007 г.

Проценти % Брой гласове
Стефан Дамянов 83,77 25187
Иван Лапчев 5,08 1528
Драгомил Иванов 5,05 1517
Георги Каличков 3,20 961
Камелия Тренева 1,08 325
Румяна Грънчарова 0,92 278
Стойчо Чичеков 0,90 271
100 % 30 067

Общински съвет[редактиране | edit source]

Избори за общински съветници - 23.10.2011 г.

Проценти % Брой гласове Мандати
ГЕРБ 33.49 11295 15
БСП 13.42 4525 6
КП ЕКСПЕРТИ ЗА КАЗАНЛЪК 13.07 4408 6
КП "ЗА ГРАЖДАНСКО УПРАВЛЕНИЕ " 6.82 2301 3
ПП ДПС 4.67 1576 2
ПП "НДСВ" 3.92 1322 2
ПП "Лидер" 3.87 1306 2
ПП РЕД, ЗАКОННОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ 3.59 1210 1
100 % 27 943 37

Избори за общински съветници - 21.06.2008 г.

Проценти % Брой гласове Мандати
БСП 15,58 3433 6
СПС „Защита“ 13,35 2941 5
ГЕРБ 13,19 2905 5
Движение „Напред“ - ВМРО, БНД, ЗНС и ЛИДЕР 10 2202 4
„ЕКСПЕРТИ ЗА КАЗАНЛЪК“ 9,24 2036 3
АТАКА 8,48 1869 3
ФАГО 7,34 1617 3
НДСВ 6,62 1459 3
Ред, законност и справедливост 6,33 1394 2
ДПС 6,17 1360 2
СДС - Новото време - ССД 3,7 812 1
100 % 22 028 37


Избори за общински съветници - 28.10.2007 г.

Проценти % Брой гласове Мандати
ГЕРБ 16,93 4956 8
БСП 15,62 4573 8
ФАГО 9,61 2814 5
АТАКА 7,56 2212 4
ЛИДЕР 6,32 1849 3
ДПС 5,02 1469 2
НДСВ 5,01 1467 2
ДВИЖЕНИЕ НАШИЯТ ГРАД 4,71 1380 2
ОБЕДИНЕНА ДЕСНИЦА 3,93 1151 2
ЧИСТА РОЗОВА ДОЛИНА 2,79 818 1
100 % 22 689 37

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Казанлък е побратимен град с:[9] [10]

Държава Град Дата
Flag of France.svg Франция Грас 2005
Flag of France.svg Франция Сент Ерблен 1986
Flag of Egypt.svg Египет Александрия 2006
Flag of Egypt.svg Египет Луксор 2005
Flag of Greece.svg Гърция Верия 2001
Flag of Russia.svg Русия Толиати 1994
Flag of Japan.svg Япония Фукуяма 1995
Flag of Macedonia.svg Македония Кочани 1995
Flag of Hungary.svg Унгария Надканижа 1970
Flag of Romania.svg Румъния Търговище 2004

Обществени институции[редактиране | edit source]

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Населението на пет общини - Казанлък, Павел баня, Николаево, Гурково и Мъглиж се обслужва от „МБАЛ - Казанлък“. В града има и частни болници.

Образование[редактиране | edit source]

На територията на община Казанлък има 4 начални, 19 основни училища, средните общообразователни учебни заведения също са 4. В град Казанлък се намира най-изявената в страната Школа по физика и приложна математика. Възпитаниците ѝ са носители на награди от международни и национални олимпиади. Във всички училища има изградени кабинети по информатика. Броят им във всички училища достига 310.

Основни училища[редактиране | edit source]

  • ОУ „Георги Кирков
  • ОУ „Кулата“
  • ОУ „Никола Вапцаров“
  • ОУ „Мати Болгария“
  • ОУ „Чудомир“
  • ОУ „Св. П. Хилендарски“
  • ОУ „Антон Страшимиров“

Гимназии[редактиране | edit source]

  • ПГ „Иван Хаджиенов“-наследник на най-реномирания Техникум по механотехника в града
  • Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм“
  • СОУ „Екзарх Антим I“
  • Гимназия „Академик Петко Стайнов“
  • ПМГ „Никола Обрешков“
  • Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
  • ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт
  • Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“
  • Професионална гимназия по строителство

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

В Казанлък се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

Музеи[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Казанлък
Почетни граждани на Казанлък
Личности, свързани с Казанлък

Спорт[редактиране | edit source]

  • Стадиони: "Севтополис", "Арсенал".
  • ФК "Розова долина"
  • Волейболен клуб „Казанлък“
  • Алпийски клуб „Казанлък“ - провеждат се спортни дейности като спортно и скално катерене. Успехи на национално ниво има Пламена Бакалова.
  • Алпийски клуб „Селт“ - известна представителка е младата Спасина Недялкова, един от най-големите таланти в Европа в момента.
  • Клуб по спортни танци "Роза" - един от първите клубове по спортни танци в България.
  • Клуб по лека атлетика СКА"Пендарева"
  • Клуб по спортни танци "КИАРА-Н" -треньори Николай Тенев и Антония Каярова.
  • Спортен Клуб по Шах "КАЗАНЛЪК 21"основан 2000 година и негов пръв председател е Катя Киликчиева.

Организирана дейност по шах има в град Казанлък от 50-те - 60-те години на 20-ти век.Казанлъшките имена, с които е свързан този спорт: Треньорите: Иван Чапразов - открил и създал шампионите Петранка Драганова и сестрите Калмукови; Ради Стоянов - Петър Дренчев и Красимир Русев.Петранка Драганова е национален шампион във всички възрастови групи и признат майстор по шах на световно ниво. Първа шампионска титла на Петранка Драганова 1969 година още като пионерче, а през юли 2013 г.отново е шампион на България.

  • Клуб за бойни изкуства "Имеон" е основан в началото 2000 година. Той е пълноправен член на Българска Айкидо Федерация и има доджо - та в градовете София, Варна, Казанлък и Стара Загора.

Тренировъчния процес се води от квалифицирани инструктори, защитили майсторски степени пред японски майстори - шихани.

През 2002 година Клуб за бойни изкуства "Имеон" става пълноправен член на спортен клуб "Левски". През същата година се открива и новото доджо в спортен комплекс "Герена".

Литература[редактиране | edit source]

  • Казанлък в миналото и днес. Т. I-VIII, 1923-2012.
  • Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и спомени; Т. ІІ. Дейността на д-р Стамболски в Цариград до заточението му в Арабия (1868-1877). С., 1927.
  • Стамболски, Хр. Автобиография. Дневници. Спомени. С., 1972.
  • Стефанов, Павел, йеромонах. Домашни библиотеки в Казанлък през XIX век. - Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Т. 21 (27), 1993, 311-324.
  • Кънчо Стоянов. Хайдути и поборници - Дейци на националноосвободителните борби от Казанлъшкия регион. С., Български писател, 2007.
  • Людмила П. Китипова-Попова. Забравено и неизвестно за стария Казанлък. 2 прераб. изд. С., Хеликон, 2010.


Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) [1]
  2. Боев, З. 1988. Първи доказателства за съществуването на тетрева (Tetrao tetrix /L./) (Aves, Tetraonidae) в България. - Acta zoologica bulgarica, 36: 72-77.
  3. Боев, З. 1993. Неолитни птици от праисторическото селище при Казанлък. - Historia naturalis bulgarica., 4: 57-67.
  4. Турски паша е дал името на Казанлък, 05 август 2009, Фокус
  5. Цената на розовото масло достига до 5000 евро
  6. [http://www.chambersz.com/index.php/content/view/12137/374/
  7. [http://www.chambersz.com/index.php/content/view/12137/374/
  8. Инвестират 50 млн. лв. в летище край Казанлък
  9. Побратимени градове
  10. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls

Външни препратки[редактиране | edit source]