Омуртаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския владетел. За улица в Петково вижте Хан Омуртаг (улица в Софийско Петково).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския владетел. За града вижте Омуртаг (град).

Омуртаг
владетел на България
Omurtag1.jpg
Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век
Лични данни
Управление 814831
Роден 8 век
Починал 831
Предшественик Крум
Наследник Маламир
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Крум
Потомци Енравота
Звиница
Маламир
Територията на Първото Българско царство през 9 век
Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II[1]
Омуртаг преследва Тома Славянина[1]

Кан Омуртаг (на гръцки: Μορτάγων [2], Ομουρτάγ [3], на латински: Omurtag, Omortag) е български владетел, син на кан Крум. Управлява България от 814 до 831 г. [4]

Има мнение, поддържано от покойния професор Рашо Рашев, че името на кана не е добре разчетено от преводача. Името също така е засвидетелствано и като Муртагон.[5] Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай.[6]

Възкачване на престола[редактиране | edit source]

Смъртта на кан Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814-816 г. – Дукум, Диценг и Цог. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последовтелно управлявали България канове[7], регенти на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор Васил Гюзелев, че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление.

Външна политика[редактиране | edit source]

Първи години от управлението на Омуртаг[редактиране | edit source]

Ненадейната смърт на кан Крум оставя множество български войски в Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължили бойните действия през 814 - 815 г., като отхвърлили византийското предложение за мир. Това принудило византийският император Лъв V Арменец през зимата на 815 - 816 г. да организира морски десант, при който византийците дебаркирали край Несебър и го превзели, като с това отворили фронт в тила на българите [8]. Със следващите си действия византийците успели да си възвърнат по — важните крепости в Източна Тракия.

Освен гореспоменатото нападение, византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на 814 г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел Лудвиг Благочестиви. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу България. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до Плиска. Така през 816 г. е сключен мирен договор , части от него намираме в Сюлейманкьойския надпис (на старото име на село Сечище, Шуменско). Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири:

  • Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам — към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му;
  • Втората клауза урежда въпроса за славяните, които живеят в пределите на Византия.
  • Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област.
  • Четвъртата клауза урежда размяната на пленници.

Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска — в развалини, а и Империята вече не била заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император Михаил II Балба. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг — по християнските). През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на хана.

Отношения с Франкската империя[редактиране | edit source]

Българското царство и Европа през 814 г.
Каменен надпис, в който се споменава името на хан ювиги Омургаг

През 818 г. по неизвестни причини славянското племе тимочани (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския хаганат) изпращат пратеничество до Лудвиг Благочестиви с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на Хърватското княжество. Това не се понравило на франките и посочените племена остават под властта на Лудвиг. В продължение на три години (824-826 г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, ханът изпраща войската си по поречието на р. Драва и покорява славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-таркан Онегавон, който се удавил в Тиса. Освен това между двете държави се простирала обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.

Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на хан Омуртаг.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Административна реформа[редактиране | edit source]

Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от хан Крум. С това окончателно е сложен край на двойнствеността в държавата и на автономията на славянските племена.

Под влияние на Византия Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на хана като самодържец се утвърждава допълнително.

Строителна дейност[редактиране | edit source]

Врата на крепост Плиска

Преди всичко хан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са редица извори (Чаталарски и Търновски надписи) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов хански дворец с тронна зала.

Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя знаменития надпис[9]:

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”

Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време.

Възстановена е Плиска, столицата на България, разрушена в 811 г. от император Никифор. Там e построен нов дворец, езически храм, обновени са градските укрепления. Построява се нов дворец на Дунав, за който се съобщава на надпис, изсечен на колона. Надписът гласи [10]:

Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.

Той поставя и друг надпис за моста на Туца и поставя Чаталарския надпис [11]:

Великият кан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.
Гонение на християните, Йоан Скилица, Мадрид Skylitzes, fol. 82ra

Отношение към християните[редактиране | edit source]

По времето на Омуртаг, в следствие на териториалното разширение, в пределите на България попадат и много славяни изповядващи християнството. Гоненията срещу християните в България през IX в., преди всички ромейски пленници от времето на Крум, били мотивирани не от неприемането на „чуждия“ Бог, а от политически причини[12]. Те са смятани за „проводник“ на византийско влияние в държавата. Така на гонения са подложени голяма част от тях. Вероятно обяснение за това намираме в „Мъченичеството на 15-те тиверополски мъченици“, написано от Теофилакт Охридски. Там се твърди, че Енравота — един от синовете на Омуртаг — приема новата вяра.

Смърт[редактиране | edit source]

Омуртаг умира през 831 г. и е наследен на престола от третия си син Маламир († 836), понеже първородният му син Енравота (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син - Звиница, умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакваната му кончина се появил слух, според който владетелят бил убит от един свой велможа. Някои учени, като полският византолог Т. Вашилевски, са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на кавхан Исбул. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятиото да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник[13]. Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че кана почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема.

Омуртаговият гроб[редактиране | edit source]

Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години. - Търновски надпис на Омуртаг[14]

В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на кан Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотeзи. Първите от тях възникват във връзка с Търновският надпис на владетеля и предположението, че гробницата на му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. Васил Златарски съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“[15]. Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село Свещари. Сред посочените една е с особено големи размери (височина от 20 метра), което я прави най-голямата могила в Източна България[16]. По тази причина днес същата могила се нарича "Омуртагова". След разкопки извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел Котела[17].

Омуртаговият надпис от колоната в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново

Според мнението на Васил Златарски, могила няма, а само гробница, която се намира до с. Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в глизост до гр. Дулово, където се намира старинната крепост Ташлъ Махле калая. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис, се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея[18]. Тази хипотеза до сега не е била обстойно археологически проучена, но науката, счита, че аргументацията и е несъстоятелна, тъй като местоположението на крепостта я свързва по-скоро с ранновизантийската отбранителна система, а също липсват следи от монументални строежи в и около нея[19].

По-късно учителят и археолог Анание Явашов изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке Демир баба, намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата счита, че в сградата е погребан владетелят, а векове по-късно тя става теке[20]. Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI — XVII в. и не може да има връзка с кан Омуртаг. Под основите и няма останки от старобългарски строежи. Поради белези от вторично използване на някои от градивните елементи на постройката има възможност тя да е била построена от материали, получени след разрушаване на гробницата на кана. Тази вероятност не е проучена[21].

Според проф. Веселин Бешевлиев гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище, в близост до с. Кладенци, Добричко. Други учени обаче считат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“ поради което отхвърлят тази версия[22].

В по-ново време проф. Стефан Бояджиев излага становище, че погребението на кана се е състояло в столицата Плиска. Там под основите на Голямата базилика са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатият изследовател, тя е представлявала езически мавзолей, в който са били погребвани българските канове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в Средна Азия. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни съркофази, върху капака един от които е изсечен възпоменателен надпис на кан Омуртаг посветен на кандидатът Турдачис. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи. Тази хипотеза обаче все още не е доказана[23].

Така въпросите около гробът на кана сюбиги Омуртаг остават открити.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век.
  2. Theophanes Continuatus, p.64 and George Kedrenos
  3. Мадарски надписи, Inscriptions of Madara", Inscription No.64. Retrieved 10 April 2012.
  4. Търновски надпис на хан Омуртаг
  5. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=99&Level=2
  6. http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/prirodnata-istoriya-na-drevnite-b-lgari?page=3
  7. Павлов, Пл. - „Бунтари и авантюристи в средновековна България“, ел. издание, ЕИ "LiterNet" Варна, 2005
  8. Гюзелев, Васил, история на Средновековна България VII — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 145
  9. Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123
  10. Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123
  11. Васил Златарски, История на Първото българско Царство
  12. Павлов, Пл. - „Бунтари и авантюристи...“, ел. издание
  13. Павлов, Пл. - „Бунтари и авантюристи...“, ел. издание
  14. Бешевлиев, В. - Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123
  15. Златарски, В. - „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ "проф. Марин Дринов", С., 2002, с. 327, 447
  16. Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992, с. 42
  17. Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари
  18. Златарски, В. - „История на България..., с. 329
  19. Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее...“, с. 44-45
  20. Хипотезата е изложена в Явашов, Ан. - „Текето Демир баба“, Разград, 1934
  21. Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее...“, с. 48
  22. Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее...“, с. 48-49
  23. Бояджиев, Ст. - „Мавзолей на първите български ханове?, В: сп. „Музеи и паметници на културата“, 1986 г., кн. 2

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Омуртаг в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Крум
Герб на Първото българско царство
кан на България (814 – 831)
Маламир