Васил Гюзелев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Гюзелев
български историк
Роден: 19 октомври 1936 г. (1936-10-19) (78 г.)
с. Раковски, Царство България

Академик Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

Биография[редактиране | edit source]

Гюзелев е роден в село Раковски, днес квартал на Димитровград в 1936 година. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския университет и се дипломира със защита на дипломна работа "Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни" с научен ръководител професор Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема "Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)" (1971).

От 1972 до 1980 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]

През 1972-1982 е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: "Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век." Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1984) и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на Националния исторически музей (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн").

Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на Българска академия на науките.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Носител на международна "Хердерова награда" (2003).

Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Библиография[редактиране | edit source]

  • В. Гюзелев. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969
  • Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието : Края на XII — началото на XV в.. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1.

Литература[редактиране | edit source]

  • Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
  • Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1995-2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
  • Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.

Външни препратки[редактиране | edit source]