Царство България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царство България

1908 — 1946 г.
 

Знаме Герб
Национален девиз
Бог е с нас
Национален химн
Шуми Марица, Боже, Царя ни пази (само в присъствието на царя)

Местоположение на Царство България

България по време на Втората световна война
Столица София
Официален език Български
Религия Православно християнство
Форма на упр. Конституционна монархия
Държавен глава
  'Министър-председатели'
  1908–1911 г.
  1944–1946 г.
   -

Александър Малинов (първи)
Кимон Георгиев (последен)
Законодат. власт Народно събрание
Епоха
 - Провъзгласяване на царство
5 октомври 1908
 - Балкански войни
1912-1913
 - Букурещки договор
10 август 1913
 - Ньойски договор
27 ноември 1919
 - Монархията е премахната
15 септември 1946
Население  
 - Преброяване 4 846 971 (1920 г.)
 - Преброяване 7 029 349 (1946 г.)
Валута Български лев
Днес част от Флаг на България България
Флаг на Гърция Гърция
Флаг на Румъния Румъния
Косово Косово
Флаг на Република Македония Република Македония
Флаг на Сърбия Сърбия
Флаг на Турция Турция
редактиране

Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. След Освобождението през 1878 г. България е вписана в Берлинския договор като „автономно трибутарно княжество“. Въпреки че Учредителното събрание не вписва васалната зависимост от Османската империя в Търновската конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на зависимостта от Истанбул.

В началото на 20 век нараства напрежението по българския национален въпрос. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли зависимостта. Удобен повод се появява през есента на 1908 и в крайна сметка на 22 септември същата година, със съдействието на Русия, България обявява независимостта сиФердинанд прочита тържествен манифест в старата столица Велико Търново. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от „княз“ на „цар“ и съответно официалното наименование на държавата — от „Княжество България“ на „Царство България“.

Краят на Царство България настъпва скоро след окупацията на страната [1] от съветски войски и последвалото го вземане на властта от страна на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. На 8 септември 1946 е проведен референдум в условията на чужда окупация [2] за промяна на формата на държавно управление. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели, в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите са за народна република. [3] В историческата литература този факт се регистрира като „над 92% гласуват за народна република“. [4], въпреки че действащата по това време Търновска конституция не предвижда промяна на формата на държавно управление, правещи го незаконен [5] . И до днес съществуват сериозни съмнения, че този референдум е фалшифициран. [6] В съответствие с тези резултати на 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. През 1947 г. 6 Велико народно събрание приема Конституцията на Народна република България.

Бележки [редактиране]

  1. ((bg)) Александър Долев. Съветската окупация на България. // Посетен на 6 декември 2010 г..
  2. ((bg)) Александър Долев. Съветската окупация на България. // Посетен на 6 декември 2010 г..
  3. Голяма енциклопедия България, том 10, Гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Българската Академия на науките, Научноинформационен център "Българска енциклопедия",Книгоиздателска къща "Труд", София 2012, 978-954-8104-32-6 (т.10), 978-954-398-165-4 (т. 10)
  4. Фол, Александър и др., Кратка история на България, 415 с., Издателство "Наука и изкуство", София, 1981
  5. ((bg))  Търновска конституция. // Посетен на 6 декември 2010 г..
  6. http://www.dnevnik.bg/analizi/2003/06/05/137458_kak_be_pogrebana_monarhiiata_v_bulgariia/