Царство България
| Царство България | ||||||
|
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||
| Национален девиз Бог е с нас |
||||||
| Национален химн Шуми Марица, Боже, Царя ни пази (само в присъствието на царя) |
||||||
България по време на Втората световна война |
||||||
| Столица | София | |||||
| Официален език | Български | |||||
| Религия | Православно християнство | |||||
| Форма на упр. | Конституционна монархия | |||||
| Държавен глава | ||||||
| 'Министър-председатели' 1908–1911 г. 1944–1946 г. |
||||||
| - | Александър Малинов (първи) Кимон Георгиев (последен) |
|||||
| Законодат. власт | Народно събрание | |||||
| Епоха | ||||||
| - Провъзгласяване на царство | ||||||
| 5 октомври 1908 | ||||||
| - Балкански войни | ||||||
| 1912-1913 | ||||||
| - Букурещки договор | ||||||
| 10 август 1913 | ||||||
| - Ньойски договор | ||||||
| 27 ноември 1919 | ||||||
| - Монархията е премахната | ||||||
| 15 септември 1946 | ||||||
| Население | ||||||
| - Преброяване | 4 846 971 (1920 г.) | |||||
| - Преброяване | 7 029 349 (1946 г.) | |||||
| Валута | Български лев | |||||
| Днес част от | ||||||
Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. След Освобождението през 1878 г. България е вписана в Берлинския договор като „автономно трибутарно княжество“. Въпреки че Учредителното събрание не вписва васалната зависимост от Османската империя в Търновската конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на зависимостта от Истанбул.
В началото на 20 век нараства напрежението по българския национален въпрос. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли зависимостта. Удобен повод се появява през есента на 1908 и в крайна сметка на 22 септември същата година, със съдействието на Русия, България обявява независимостта си — Фердинанд прочита тържествен манифест в старата столица Велико Търново. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от „княз“ на „цар“ и съответно официалното наименование на държавата — от „Княжество България“ на „Царство България“.
Краят на Царство България настъпва скоро след окупацията на страната [1] от съветски войски и последвалото го вземане на властта от страна на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. На 8 септември 1946 е проведен референдум в условията на чужда окупация [2] за промяна на формата на държавно управление. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели, в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите са за народна република. [3] В историческата литература този факт се регистрира като „над 92% гласуват за народна република“. [4], въпреки че действащата по това време Търновска конституция не предвижда промяна на формата на държавно управление, правещи го незаконен [5] . И до днес съществуват сериозни съмнения, че този референдум е фалшифициран. [6] В съответствие с тези резултати на 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. През 1947 г. 6 Велико народно събрание приема Конституцията на Народна република България.
Бележки [редактиране]
- ↑ ((bg)) Александър Долев. Съветската окупация на България. // Посетен на 6 декември 2010 г..
- ↑ ((bg)) Александър Долев. Съветската окупация на България. // Посетен на 6 декември 2010 г..
- ↑ Голяма енциклопедия България, том 10, Гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Българската Академия на науките, Научноинформационен център "Българска енциклопедия",Книгоиздателска къща "Труд", София 2012, 978-954-8104-32-6 (т.10), 978-954-398-165-4 (т. 10)
- ↑ Фол, Александър и др., Кратка история на България, 415 с., Издателство "Наука и изкуство", София, 1981
- ↑ ((bg)) Търновска конституция. // Посетен на 6 декември 2010 г..
- ↑ http://www.dnevnik.bg/analizi/2003/06/05/137458_kak_be_pogrebana_monarhiiata_v_bulgariia/