Мицо Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мицо Асен
деспот на Месемврия
номинален цар на България
Лични данни
Управление български цар - 1256-7- номинално до 1263
деспот на Месемврия: ?-1263
Пълно име Михаил[1]
Други титли цар на България
Роден 13 век
Починал 13 век
Троя, Византийска империя
Предшественик на българския трон Калиман II
Потомци Иван Асен III, Кира-Мария Асенина
Наследник на българския трон Константин Асен
Семейство
Брак Мария Асенина
Династия Асеневци

Мицо Асен управлява като цар на Второто българско царство закратко през 1256-7 г., а номинално - и докъм 1263 г. [2].

Предистория[редактиране | edit source]

Мицо Асен е зет на цар Иван Асен II (женен за неговата дъщеря), което му дава право да вземе участие в създаденото през 1241 г. регентство на малолетния Калиман I Асен (1241-1246). Последният е отровен и е наследен от също така малолетния Михаил II Асен (1241-1256), син на Иван Асен II от брака му с Ирина Комнина.

Управление[редактиране | edit source]

През 1256 година е убит по време на лов и Михаил II Асен. Тронът за кратко е зает от неговия братовчед Калиман II. Новият цар се изправя пред могъщ враг — Ростислав Михайлович, бащата на овдовялата царица. Той нахлува в България, но войските му са разбити от Калиман Асен и той е принуден да се върне във владенията си[3]. Скоро и Калиман II е убит при междуособици и за търновския трон заспорват няколко водещи фигури от онова време - Михайлович, Константин Асен и Мицо. Според Никифор Григора последният, в качеството си на зет на Иван Асен II, е заемал водещо място в регентството и на двамата му синове.

Скоро обаче Мицо Асен губи уважението на болярите и различните феодали. Причината е, че те виждат неспособността на новия цар да управлява. Така много боляри отцепват владенията си като независими държави.

Претендентът за власт Константин Тих вижда възможност да привлече селското население на своя страна. Като се възползва от увеличението на данъчната тежест над обикновените жители, той сериозно подкопава основите на трона на Мицо с обещанията, че ще подобри материалното им състояние.

Предупреден за подготвян срещу него заговор , Мицо Асен се оттегля в Преслав, където продължава да носи титлата "цар" и съответстващите инсигнии. Продължава и да сече собствени монети с надпис "Мицо цар" като на обратната страна е Свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Гражданска война[редактиране | edit source]

Под властта на Мицо Асен обаче все още е голяма част от Източна България. До 1263 воюва срещу Константин Тих Асен. Първоначално битката срещу новия цар е успешна. На Константин Асен му се налага да търси помощта от ромейския гарнизон в крепостта Станимака. Постепенно обаче Мицо губи надмощието си, а след като през 1260 година между Никея и България се сключил договор против него, той е изтласкан постепенно в последната му крепост Месемврия. През 1261 година предлага на Михаил VIII Палеолог Месемврия, в замяна на която той получава политическо убежище и имение край Троя.

Монетосечене[редактиране | edit source]

На монетите, сечени от Мицо Асен, той е изобразен, държащ тривърх скиптър в дясна ръка и голям кръст в лява, и с корона на главата, а на обратната страна е свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Семейство[редактиране | edit source]

Мицо Асен е женен за Мария Асенина, дъщеря на българския цар Иван Асен II. От този брак има син и дъщеря:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.
  • Лазаров, Ив. Междуособици в България през 1256-1257 г. - Военноисторически сборник, 1984, № 1, 145-155.
  • Сотиров, Ив. Монетосеченето на цар Мичо (Миче) - "Симеона цара" и събитията в България през 1256-1263 г. - Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 1, 2004.
  • Димова, С. Сякъл ли е монети цар Мицо Асен в Месемврия? - Проблеми на изкуството, 2004, № 1, 56-58.
Калиман II
Ростислав Михайлович(претендент)
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1256 – 1263)
Константин Асен

Източници[редактиране | edit source]

  1. Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ: "Името Мицо е деминутив на Михаил".
  2. Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ. Том 7
  3. Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ