Ростислав Михайлович

Ростислав Михайлович руски княз и български цар (1256 - 1262) Роден: 1227 Новгород, Новгородско княжество Починал: 1262 Чернигов, Черниговско княжество

Ростислав Михайлович е син на новгородският княз Михаил и на Мария, дъщеря на Галичкия княз Роман. През 1230 г. баща му е детрониран и тригодишният Ростислав е коронясан за нов княз, но само няколко седмици семейството му е принудена да емигрира, като баща му става по-късно княз на Чернигов, на Галичкото княжество, а в края на живота си и Велик княз на Киев.

От 1236 до 1238 г. Ростислав оглавява Галичкото княжество, след което е изместен от своя вуйчо Даниил Галицки.

През 1243 г. Ростислав се жени за дъщерята на унгарският крал Бела IV, принцеса Анна, като получава титлата бан на Мачва и Славония и управлението на тези области.

През 1255 г. той жени дъщеря си Елисавета за българският цар Михаил II Асен и му става съюзник във войната срещу Никея. След победата над никейските войски и молбата на император Теодор II Ласкарис за мир, именно Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Както пише Георги Акрополит, той бил подкупен с над хиляда дара, между които расови коне, скъпоценности, скъпи платове и предмети. В резултат той подписва печално известния Регински мир, чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония.

Този договор предизвиква болярското недоволство, Михаил II Асен е убит, а престола заема братовчед му Калиман II Асен, който за да легитимира властта си се жени за вдовицата на предшественика си.

Под претекст, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда Търново. Калиман II се опитва да избяга, но е убит. Влязъл в столицата Ростислав Михайлович е коронясан за цар, но опасявайки се от заговор, предпочита да прибере дъщеря си и да се оттегли в именията си. Той продължава да носи титлата си цар на българите и дори сече монети с образа си. През следващите години, с помощта на унгарците, воюва активно с новия търновски цар Константин Асен, като включва към земите си и отвъддунавския Северински Банат.

Междувременно той наследява властта и в Черниговското княжество и прекарва последните години от живота си там. Умира през 1262 г., като чрез династични бракове на децата си се свързва с много от европейските династии.