Ростислав Михайлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ростислав Михайлович
княз на Чернигов
бан на Мачва и Славония
Княз на Галичкото княжество
номинален цар на България
Лични данни
Управление княз на Чернигов: ?-1262
бан на Мачва и Славония: 1255-1262
княз на Галичкото княжество: 1234-1236
цар на България (номинално): 1256-1262
Роден 1227
Новгород, Новгородско княжество
Починал 1262
Белград / Чернигов
Предшественик като галички княз: Михаил
като български цар Калиман II
Наследник като галички княз: Даниил Глицки
като български цар: Мицо Асен/Константин Асен
Семейство
Брак Анна
Баща княз Михаил
Майка княгиня Мария

Герб на Ростислав Михайлович

Ростислав Михайлович е славянски владетел от руски произход.

Той е княз на Новгородската земя (1229-1230), Галиция (1238, 1241), Черниговското княжество (1241-1243), бан на Славония (1247-1248) и Мачва (1248-1262). Обявява се за цар на България, но управлява само Видинската област (макар и чак от Браничево поне до Лом) и е признат за цар само от Унгария. Чрез династични бракове - свой и на децата си, се свързва с много от европейските династии.

Син е на новгородския княз Михаил и на Мария, дъщеря на галичкия княз Роман. През 1230 г. баща му е детрониран и тригодишният Ростислав е коронясан за нов княз, но само няколко седмици семейството му е принудена да емигрира, като баща му става по-късно княз на Черниговското и на Галичкото княжество, а в края на живота си и велик княз на Киев. От 1236 до 1238 г. Ростислав оглавява Галичко-Волинското княжество, след което е изместен от своя вуйчо Даниил Галицки.

През 1243 г. се жени за принцеса Анна - дъщерята на унгарския крал Бела IV, става бан на Мачва и на Славония и получава управлението на тези области.

През 1255 г. жени дъщеря си Елисавета за българския цар Михаил II Асен и му става съюзник във войната срещу Никея. Поради младежката възраст на новия цар оказва силно влияние на неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император Теодор II Ласкарис за мир Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Както пише Георги Акрополит, той бил подкупен с над 1000 дара, между които расови коне, скъпоценности, скъпи платове и предмети. В резултат подписва печално известния Регински мир, чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония.

Този договор предизвиква болярското недоволство, Михаил II Асен е убит, а престола заема братовчед му Калиман II Асен, който се жени за вдовицата на предшественика си, за да легитимира властта си.

Под предлог, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда Търново. Разбит е от войските на цар Калиман II (скоро след това убит) и заедно с дъщеря си се оттегля с войските си. Установява се във Видин и се обявява за цар на България. Тази титла му е призната от унгарците[1]. До края на живота си се титулува „цар на България“[2] и дори сече монети с образа си. Не е приет обаче от българските боляри и успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят Мицо Асен, който става цар на България през 1256 година.

Ростислав поема с голяма част от войските си към Бохемия, за да помогне на тъст си във войната му срещу крал Отокар II. Така Видинската област, чак до границите на област Браничево, лесно е превзета от войските на бъдещия цар (и вече фактически владетел) Константин Асен през 1260 г. Унгарците, след като сключват мирен договор с Бохемия, завземат отново Видин и възстановяват Ростислав като владетел на Видинската област през март 1261 г.

През следващите години Ростислав включва към земите си и отвъддунавския Северински Банат. Междувременно наследява властта и в Черниговското княжество и прекарва последните години от живота си и там. Умира в Чернигов или Белград през 1262 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fine, John V. A.. The Late Medieval Balkans - A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.
  2. Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]