Лом

	Лом
	; Изглед към централния площад.
	Лом
	43° с. ш. 23° и. д. / 43.817° с. ш. 23.233° и. д. (G) Координати: 43° с. ш. 23° и. д. / 43.817° с. ш. 23.233° и. д. (G)
Общи данни
Население	25 465 (ГРАО, 2010-12-15)*; 22 507 (НСИ, 2011-02-01)
Землище	52,203 km²
Надм. височина	20 m
Пощ. код	3600
Тел. код	0971
МПС код	М (М)
ЕКАТТЕ	44238
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община; - кмет	Лом; Иво Иванов; (ГЕРБ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Лом.

Лом е град в област Монтана, Северозападна България. Разположен е по поречието на река Дунав, при вливането в нея на река Лом. Отстои на 162 км северно от София, на 56 км югоизточно от Видин, на 49 км северно от Монтана и на 42 км западно от Козлодуй. Лом е административен и стопански център на едноименната община Лом. Населението на града към края на 2009 година е 24 300 жители^[1]^[2]^[3], което го прави второто по големина населено място в областта.

[редактиране] География

Град Лом е разположен в близост до устието на едноименната река Лом, на левия ѝ бряг. Развитието му като голям речен пристанищен център, втори по значение за България след Русе, се определя от това, че е най-близкото пристанище до столицата.

Квартали на Лом: Боруна, Люляците, Зорница, Калетата, Младост, Младеново, Момин брод, Стадиона, Хумата.

[редактиране] Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:^[1]^[2]^[3]^[4]

Лом
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	8 199	11 081	14 658	15 255	22 902	28 196	30 540	32 121	31 133	27 897	25 626	24 971	24 300
Източници: Национален статистически институт^[1], „Citypopulation.de“^[2], „Pop-stat.mashke.org“^[3] и Географски институт при БАН^[4]

[редактиране] История

Основан е още от траките с името Артанес. След тях римляните нарекли крепостта и града Алмус, откъдето идва името на днешния град и река Лом. Лом е бил значима крепост във владенията на Видинското деспотство и по-късно Видинското царство. Предполага се, че турското селище е основано в 1695 г. от разбитите при Виена през 1683 г. Кара Мустафа и Мурад бей, които дошли със салове по Дунав. Името Лом паланка се споменава за първи път през 1704 г. Според съществуващата тогава практика, паланка се наричало населено място, което е нещо средно между село и град по големина и значение. През 1798 г. Лом пострадал от кърджалиите.

С развитието на корабоплаването по Дунав след 1830 г. нараства и значението на града. Голям тласък в развитието му дава построяването на шосето до София и превръщането му в главно експортно пристанище за Виена (Австрия). Това оказва и голямо влияние върху архитектурата на града. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил струпан около старото кале, в което се влизало през капии (порти) — Видинска, Белоградчишка, Софийска. Ломските търговци разнасяли стоки по всички големи панаири. През 1880 г. е наброявал 7500 жители.

Лом се гордее с възрожденските си традиции. В него е основано едно от първите читалища в България (1856 г.), създадено е първото женско дружество в България (1858), играе се едно от първите театрални представления в страната. Тук работи народният будител Кръстьо Пишурка.

[редактиране] Религии

Основното вероизповедание е християнството. Преобладаваща е източно-православната църква, като втори по значимост са протестантските църкви (адвентисти, баптисти, Българска божия църква).

[редактиране] Политика

2011 — Иво Иванов (ГЕРБ) печели на втори тур с 53% срещу Пенка Пенкова (БСП)
2007 — Пенка Пенкова (Независим кандидат) печели на първи тур със 73% преднина пред останалите кандидати.
2003 — Пенка Пенкова (НДСВ) печели на втори тур с 53% срещу Жори Алексиев (БСП, ДПС, ПД Социалдемократи).
1999 — Руси Русинов (ОДС) печели на втори тур с 55% срещу Жори Алексиев (БСП и леви сили).
1995 — Богомил Колчев (независим) печели на втори тур с 57% срещу Недялка Трайкова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
1991-1995 — инж.Йордан Кирилов Йорданов - Първият демократично избран кмет на град Лом, след 1944 г.

Избран е с подкрепата на БЗНС-Никола Петков и СДС на втори тур с 12 800 гласа (или 51%) срещу Иван Трендафилов(БСП).

[редактиране] Обществени институции

Неправителствени организации
- Фондация "Жени за Лом"
- "Център за младежки инициативи - Лом" http://mladejilom.hit.bg/

[редактиране] Забележителности

В града:

Градски исторически музей - помещава се в интересната стара сграда на общинската управа.
Антична крепост Алмус - запазени са основите.
Читалище „Постоянство“
Сградата на бившето Педагогическо училище.
Борунска черква.
Паметник на Цеко войвода (1807 – 1881), участник в борбите за освобождение на Сърбия и провъзгласен от правителството и за войвода.

В околностите:

Останки от Аспаруховия ров (на 4 км югоизточно).
река Дунав, по брега на която има построени почивни бази, заведения, места за отдих и спорт; Голямата река предоставя чудесни възможности за риболов, водомоторни спортове, воден туризъм и много други дейности.

[редактиране] Спорт

--Футбол--

20.06.1921 Основан СК "Левски" (Гьолска махала)

1923 СК "Будьони" се закрива

1924 СК "Огризан кокал" се преименува на СК "Борислав"

1924 СК "Борислав", СК "България" и СК "Ураган" образуват СК "Мария Луиза" (Казармата)

1924 СК "Вулкан" се преименува на СК "Celtic"

1924 СК "Celtic" се преименува на СК "Цар Борис III" (Казармата)

1924 СК "Левски" става член на Българската национална спортна организация

1925 СК "Славейков" се обединява със СК "Левски"

1930 Основан СК "Менаптем 1" (Циганската махала)

1934 СК "Мария Луиза" се преименува на Офицерски СК "Княгиня Мария Луиза"

1937 Офицерски СК "Княгиня Мария Луиза" играе в Лом приятелска среща с Националния отбор по футбол, загубен с 4-10

1937 СК "Левски" играе в Лом приятелска среща с Националния отбор по футбол, загубен с 3-4

1937 Основан СК "Княз Симеон Търновски" (Казармата)

1939 Основан Работнически СК (Панаирска махала)

1940 СК "Ботев"

1945 Всички спортни дружества са закрити и се образува СК "Левски-45"

1946 СК "Левски-45" е преименуван на СК "Възрожденец"

1947 СК "Възрожденец" е преименуван на СК "Републиканец"

1948 Основани са ФК "Ботев", ФК "Дунав", ФК "Торпедо", ФК при Дом на Народната армия, ФК "Строител", ФК "Динамо",Доброволни спортни организации "Урожай" и "Спартак-МВР". Започва Градско първенство

1949 Основани са ДСО "Локомотив" и ДСО "Червено знаме"

1954 ДСО "Локомотив" влиза в "Б" РФГ

1955 ДСО "Локомотив" и ДСО "Червено знаме" се обединяват под името ФД "Левски"

1956 ФД "Левски" е победител в Северозападна "Б" РФГ

1956 ФД "Левски" играе приятелски мач в Лом с отбора на Китайската народоосвободителна армия и губи с 3-4

1960 ФД "Левски" изпада в Северозападна "В" РФГ, зона Мизия

Стадионът на Лом

1967 ФД "Левски" влиза отново в Северна "Б" РФГ

1967 ФД "Левски" играе в Лом приятелска среща с Националният отбор по футбол, загубен с 1-5

1969 ФД "Левски" е преименуван на ФД "Дунав"

1974 ФД "Дунав" изпада в Северозападна "В" РФГ, зона Мизия

1975 ФД "Дунав" влиза отново в Северна "Б" РФГ

1976 ФД "Дунав" изпада в Северозападна "В" РФГ, зона Мизия

1992 ФК "Дунав" влиза отново в Северна "Б" РФГ

2003 Възстановен ФК "Мария Луйза", играещ във В група

2009 ФК "Мария Луиза" е премахнат.

2009 ФК "Алмус Биър" Сталийска Махала ("В" Група) започва да играе домакинските си срещи на ломския стадион.

--Други спортове--

Освен футбол в Лом съществуват и:

Клуб по спортна акробатика “Олимп”

Клуб за водни екстремни спортове “Порт Лом”

Клуб по Бадминтон

[редактиране] Редовни събития

Всяка година около 17 септември са традиционните панаирни дни град Лом.

В последната събота и неделя на юни се организира мото-събор в местността "Стрелбището". Организатор на събитието е мотоклуб "Ягула". Събитието винаги съвпада с "July morning", което традиционно се празнува в Лом.

[редактиране] Известни личности

Родени в Лом

Симеон Пиронков (p. 1927-2000), композитор
Никола Логофетов (p. 1880-1945), председател на XXV Народно събрание, депутат, адвокат в Лом
Андрей Андреев (p. 1943), лекар
Емил Андреев (р. 1956), писател
Александър Белев (?-1944), политик
Тодор Боров (1901-1993), библиограф
Йордан Гаврилов (р. 1904-1997), професор, основател на Детската музикална школа в Лом
Игор Дамянов (р. 1953), политик
Първан Драганов (1890-1945), офицер и политик
Марион Колева (р. 1956), журналистка
Асен Партениев (1876-1905), революционер
Боян Смилов (1885-1947), политик
Недялка Трайкова,(р. 1942), филолог, директор на читалище "Постоянство"
Ралчо Трашлиев, психиатър
Чавдар Чакъров (1977-2005), художник
Венелин Матеев , фотограф
Александър Чирков (р. 1938), кардиохирург, извършил първата сърдечна трансплантация в България (1986)
Владимир Шкодров (р. 1930), астроном
Яна Язова (1912-1974), писателка
Александър Райчев , Композитор
Димитър Маринов (1846-1940) , общественик
Петър Берковски (1852-1892), съратник на Левски, опълченец, общественик
Мариян Огнянов- 1988,футболист
Михаил Лазаров - български революционер от ВМОРО
Тодор Йончев (1859-1940), учител и общественик, ръководител на българската делегация на Първите Олимпийски игри през 1896 г. в Атина.
Никола Първанов (1837-1872), възрожденски просветител и книжовник, създател на класното училище
Теди Александрова (р. 1990), фолк-певица
Михаил Кантарджиев (1910-2002), шахматист, държавен шампион 1937 г., участник в Олимпиадата в Буенос Айрес 1939 г.

Починали в Лом

Кръстьо Пишурка (1823-1875), просветен деец

Други хора, свързани с Лом

Йонас Басанавичюс (1851-1927), литовски общественик, лекар в града през 1878-1882
Пантелей Зарев (1911-1997), литературен критик, живее в града от средата на 20-те до 1936
Емануил Иванов (1857-1925), математик, учител в гимназията през 1883-1885
Васил Кънчов (1862-1902), учен, завършва гимназия през 1884
Георги Марковски (1941-1999), писател, завършва гимназия през 1959
Петър Панчевски (1902-1982), офицер, завършва педагогическо училище през 1923
Георги Стоянов (1874-1917), поет, завършва педагогическо училище през 1894
Павел Христов (1874-1922), революционер, завършва гимназия през 1894
Доньо Донев (1929-2007) , художник,учи в гимназия "Найден Геров"
Борис Дрангов (1872-1917), офицер, служил във 2-ри конен полк в града от 1898 до 1903 г.
Емануил Попдимитров (1885-1943), поет, учител в града 1912 г.
Луи Айер (1865-1916), швейцарец, съосновател на спортното движение в България, учител по физическо възпитание в града през 1894 г.