Станево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станево
България
Red pog.png
Станево
Област Монтана
Red pog.png
Станево
Общи данни
Население 324 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 24,282 km²
Надм. височина 36 m
Пощ. код 3641
Тел. код 09724
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 68758
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Лом
Иво Иванов
(ГЕРБ)

Ста̀нево е село в Северозападна България. То се намира в община Лом, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Село Станево има стара и интересна история, сегашното си име, в памет на загинали през 1923 год.участници във въстанието, селото носи от 1949 год. То е съставено от двете предищни села: Лабец, в което е кметството, и Чучан. В землището му е имало римско селище, за което свидетелстват намираните останки от глинени съдове, монети, метални фиби за коса, гробници на семейства. На източния край на селото е имало римски каменен кръст, така наречения „Оброк“, който вече не съществува. По-възрастните жители на селото, живеещи в източната махала - Чучан, говорят добре румънски език. Селото се обезлюдява и има много пустеещи домове.

Крушата от площада на Лабец

Името Лабец идва от мъж на име Лабио - римски пълководец. Навремето селото е било разположено в сегашната местност „Цибърското блато“, но поради пламналата епидемия от чума населението се измества на мястото, където се намира в момента. Мястото на което са погребани хората починали от чума и до ден днешен се нарича „Смардана“, а селото носи името Чучан (от чума). Когато Дунава е замръзнал, много българи са останали в Румъния и много румънци са останали в Чучан — затова са и румънскоговорещи, докато в другия квартал „Лабец“ хората които говорят румънски (влашки) са много малко. По старите жители на Лабец си спомнят за запазения старинен западен говор на някои от тукашните жители, което свидетелствува за преселението на тяхните предци от Чипровско и Пиротско. В центъра на Лабец има много стара круша, растяща под наклон, за която не се знае кога и от кого е посадена.

При първото разширение на пристанището през 50-те години на 20 век, извършвано от строители от селото, при изкопните работи са намирани групови погребения, вероятно на войници, с впечатляващо висок ръст. Друга забележителност на това крайдунавско село са останките от някогашната римска крепост, намирала се на брега на Дунава. Макар че са доста ограбени от иманяри, все още се виждат няколко могили и при отлив на Дунава са намирани много свидетелства за римската крепост.

В местността „Мал тепе”, на мястото на римската крепост, там където през 30-те и до края на 60-те години на 20 век, е разположена граничната застава, през 1830 год. е намерена разкошна мраморна надгробна плоча, украсена с орнаменти и релефни изображения, която неизвестно от кого и защо е пренесена и зазидана в строящата се по това време църква в съседното село Мокреш.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Църквата на село Станево

Църквата „Свето Възнесение“ в Станево е на близо 200 години. А според сайта [1] е от края на XVII век. Църквата в селото повече от половината е разположена под земята, само малка част от стените е над земята. Църквата я е имало още по турско време. Някога хората са се криели в нея, за да не ги заколят турците и да могат да се научат на четмо и писмо, защото турците правели всичко каквото си поискат, но в църква не влизали. Това е било и мястото, където са си криели жълтиците хората — под олтара. Досега един или два пъти са се опитвали да разбият олтара заради жълтиците със самоделни бомби, но досега олтарът не е разбит и никой не е видял има ли нещо в действителност или не. Към днешна дата с поддръжката на църквата са се заели няколко активисти и скоро ще бъде открит фонд за нейното възтановяване. Има сведения, че това е една от най-старите църкви в северозападна България. Килийно училище в с. Лабец, в двора на църквата, която е била част от старински манастир, е имало още преди 1800 год.Манастирът е разрушен от турците след Чипровското въстание от 1688 год.Старото четирикласно училище се е намирало също в двора на църквата. Учебната 1933-34 год. за тогавашните деца на селото започва в новата прогимназия „Отец Паисий”, с четири класни стаи и отделен салон със сцена и гримьорна, построена с труда и парите на цялото население; Кино в селото се прожектира редовно след 1950 год., всяка седмица в селото с конска каруца пристигаше подвижно кино от с. Д.Цибър, през лятото прожекциите се извършват на източната стена на училището, а през другото време в салона на училището. През 1952 год. е открита местна радиоуредба, захранвана с електричество от стационарен агрегат. Селото е електрифицирано през 1960 год., същата година е открита и новопостроената сграда на съществуващото от 1898 год. читалище „Хр. Смирненски”, с киносалон и библиотека. Пак по това време, също със средства на населението са каптирани изворите на двете селски бари „Голямата чешма” и „Скокля” и е построена помпена станция и водопроводна мрежа за питейна вода. В края на 60-те години завърши изграждането на новата сграда на кметството, здравната служба, пощата, магазини, сладкарница, детска градина във втори квартал „Чучан”, селския стадион и новата планировка на площада и прилежащите градинки.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Първата събота и неделя на юни е традиционният събор на селото, свързан с църковния празник "Свети Дух".

На 4 август се чества празник на Дунава и на селото, въведен по инициатива на бившата кметица на Станево Роза Ганчева. По време на кметуването си г-жа Ганчева организира вълнуваща родова среща и организира събирането на станевчани от всички краища на България. Видинският митрополит Н. В. Пр. Дометиан е гост на празника и благославя жителите и гостите.

Личности[редактиране | edit source]

  • Васил Първанов — дългогодишен ръководител на оркестър „Хоро“ гр. Русе
  • Георги Първанов /Концула/- дългогодишен учител в Лабец, следвал в Женева


Други[редактиране | edit source]

Името на вече несъществуващия футболен отбор на селото е било Глиган Станево.

Има стадион. В средата на 30-те години на м.в., с активното участие на учителя Васил Новаков, е открито пристанище на р. Дунав, чрез което до 1970 г. се осъществяваше основната транспортна връзка със селото. По същото време, на 200 м. западно от граничния пост е построена "Циглена фабрика", която просъществува кратко време, фалира и е опожарена по комерсиални съображения. През 1963 г. пристанището е разширено и надстроено с плаващата помпена станция "Станево", изгради се напоителна система, осигуряваща с дунавска вода 100 % от обработваемата земя на селото, околните райони и новоизградения язовир "Ковачица".

Външни препратки[редактиране | edit source]