Берковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За ледника в Антарктида вижте Берковица (Антарктида).

Берковица
България
Red pog.png
Берковица
Област Монтана
Red pog.png
Берковица
Общи данни
Население 13 708 (ГРАО, 2014-06-15)*
13 463 (НСИ)
Землище 80,655 km²
Надм. височина 405 m
Пощ. код 3500
Тел. код 0953
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 03928
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Берковица
Димитранка Каменова
(ГЕРБ)

Берко̀вица е град в област Монтана, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Берковица. Населението на града към 2011 година е 13 917 жители.[1][2][3]

География[редактиране | edit source]

Берковица се намира в полупланински район на 405 м. надморска височина, в подножието на на Берковска планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Монтана и 80 км от София.

Градът е изходен пункт за връх Ком, на около 18 км по планински път от края на града. Асфалтирани пътища водят до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон.

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2011):[1][2][3]

Берковица
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2011
население 6 876 9 227 11 562 16 167 16 420 16 146 15 459 14 460 14 189 13 917
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de[2] и „Pop-stat.mashke.org[3]

История[редактиране | edit source]

Централният площад

Античност[редактиране | edit source]

Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр. н. е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. В началото на новата ера в областта се настанили римляните, които романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата. Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града.

Средновековие[редактиране | edit source]

Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското робство, на Второто българско царство и падането му под Турско робство.

Османско владичество[редактиране | edit source]

През османското владичество Берковица е седалище на каза (околия), нахия и вилает. Първото споменаване на Берковица в османски документи се датира към 1445/1446 г. (фрагмент от Icmal Defter, София ОАК 52/59). В него се споменава, че Berkovice е кадийски център. През 1454/1455 г. в друг дефтер(София, ВД 110/10) е споменато, че към Берковска каза има 9 селища, от които 3 по-големи - Берковица, Горна и Долна Вереница. По-подробно описание на Берковска каза(Berkofce kazasi) намираме в документи от 1524 г. - Mufassal Defter BOA T.D. 130 и от 1530 г. - Muhasebe Defter BOA T.D. 370. В казата има 112 селища с 3807 домакинства, от които 229 домакинства са мюсюлмани. В самата Берковица има 169 домакинства мюсюлмани и само 24 домакинства християни. През 1595 г. наблюдаваме увеличение на население на Берковица до 236 домакинства, от които 212 домакинства мюсюлмани, 14 домакинства християни и 10 домакинства цигани(Анкара, T.K.G.M. no 95). Регионът не остава настрана от въстанието на Константин и Фружин (1408-1413 г.), от Чипровското въстание (1688 г.) и от това през 1689 г. Тогава градът е освобождаван, а живеещите в него турци забягват в далечни краища. В молба до султана те молят да им се прати войска за постоянна охрана. Със султански ферман от 21.Х.1717 г. на гарнизон в Берковица са изпратени 1200 войници. Въпреки това планинците отново се вдигат на борба, когато австрийските войски достигат гр. Ниш, както през 1737 година.

През юни 1836 г., на Спасовден, избухва Бистрилишкото въстание, предвождано от Манчо Пунин от с. Бистрилица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4 000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица, т.е. селищата от днешните общини Чипровци, Георги Дамяново и Берковица, както и от някои селища на общините Монтана и Вършец. Основните сили на въстаналите се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепа от сръбския крал Милош, която така и не получават, дори обратно — Милош прави всичко възможно за потушаването му. След като турците докарват войска при с. Белимел и водят преговори с въстаниците. След като официалните власти дават гаранции за земята и данъците (които не изпълняват), Манчо Пунин разпуска въстаниците, а сам забягва в Сърбия, където е заточен от Милош в гр. Кюприя.

На следващата година, 1837, избухва Върбанпеновото въстание, предвождано от Върбан Пенов от с. Бели мел. Въстаниците са около 2 000 мъже от Чипровци и близките 16 селища. На 23 ноември, след като турските власти докарват войски от Ниш и Пирот, започва боят в Чипровската клисура (Метириза — теснината), където бунтовниците са разбити. Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден, заловен и обесен.

Църквата Св.Св.Кирил и Методи на Клисурския манастир

Десетилетието преди Освобождението 1867-1877 година се характеризира основно с културно развитие на града. На 13 октомври 1870 г. се открива девическо училище, построено е двукатното класно училище "Отец Паисий" и катедралният храм "Св. Николай Чудотворец" - 1871 г. Тогава е основано читалище "Бъдащност" (11 май 1872 г.). През 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.

В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски, заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 02 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила. Той дава указание при закупуването на пушки да се "изпитат" на всеки десет по една, за да не се окажат "фалшиви" (некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека "Кирил и Методий" - София.

Часовниковата кула

Подготовката на Априлското въстание обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и др. сподвижници в Берковица — общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост. На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир. След като въстанието е потушено, пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край.

Период след освобождението[редактиране | edit source]

След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов, издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег.

Освобождението на Берковица от турско робство започва на 3 ноември и трае до 04 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града. Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица — с. Боровци, и тържествено влиза в Берковица. След Освобождението градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За 70 години се построяват: гимназията, столарското училище и началното училище "Кирил и Методий", две банки и още няколко по-малки обществени сгради. През войните от града загиват 86 души.

През 1885 г. Берковската община приема първия устройствен правилник за публичните домове в общината — това е първият устройствен правилник за публичен дом, приет в новоосвободената България. За сравнение — Софияската община приема такъв правилник през 1893 г.

При избухването на Балканската война единадесет човека от Берковица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Поради бедността и мизерията в берковско в края на миналия век лесно намират почва социалистически и комунистически идеи. Основният им разпространител става Димитър Филипов. През 1914 г. под знамето на социалдемокрацията Георги Димитров и Камен Тошев са избрани за народни представители. В Берковица и 14 села от околията през 1919 г. са образувани комунистически общини (комуни). Берковската комуна, с кметове Манол Златков и Камен Тошев.

Най-трагичното събитие от берковската история от по-ново време е въстанието през 1923 г. В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица. На 23 септември в много селища на околията властта преминава в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица. От тук се изпращат отряди към Петроханския проход, под командването на Замфир Попов. Кървавата разправа с населението от онези години създават цял дял в българската литература, известна като "септемврийска" (напр. Гео Милев).

През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът бе благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

Религии[редактиране | edit source]

Източноправославно Християнство

Юдаизъм - до 1947 г. в Берковица има значителна еврейска общост, както и функционираща синагога. Според Феликс Каниц през 1871 г. в Берковица има 36 домакинства на испаноговорящи евреи. В годишника на населението на Дунавския вилает(The Salnâme-i Tuna) през 1873 г. е отбелязано наличието на 232 евреи в Берковица. Непосредствено след Освобождение при преброяването на населението през 1887 г. евреите в Берковица са 316. През 1947 г. евреите от Берковица емигрират в Израел и синагогата се затваря. Най-ценните реликви се преместват в Софийската централна синагога, като и до днес един от най-ценните екземпляри в музея там е от берковската синагога. До котеновското шосе е еврейското гробище, вече напълно запустяло.

Мюсюлманство - до 1878 г. в Берковица са действали 9 джамии, 1 медресе(средно образователно ислямско училище) и 5 мектеб(начално ислямско училище)

След изселване на турското население , джамиите са разрушени. През 1955 г. Тодор Златев публикува плана на Berkofça Eski Cami от която са били запазени основите.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Фондация „Берковска дарителска инициатива“
  • Дружество „Берковско родолюбиво общество“
  • Дружество за подпомагане развитието на Берковица (ДПРБ) „Алтернативи“
  • Берковски младежки общински съвет
  • Берковска духова музика, ръководител Росен Георгиев

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Сградата на Етнографския музей - архитектурен паметник
Къща-музей "Иван Вазов"
Турска (римска) баня
  • Връх Ком. Има много други природни забележителности — местността "Калето" - връх в самото сърце на града от който може да се види разположението на града, в древността- използван от траките за защита на града от нежелани нашествия. Местността "Синия вир"- намира се на около 5 км. извън града, много приятно място за отих сред природата, в близост има езерце в което в горещите летни дни човек може да се охлади и освежи. "Хайдушките водопади" също не са за изпускане, ако сте запален любител на планинарството... Също така недалеч от града — само на 16 км. се намира хижа "Ком". Ски пистата в близост до нея, може да предложи много забавления за любителите на зимните спортове. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта, печатът се намира в новата хижа "Ком".
  • Църквата „Свети Николай Чудотворец“, изградена в 1871 година от майстор Георги Новаков Джонгар. Иконостасът е дело на Димитър Фандъков, а иконите на Константин Ангелов и Данаил от град Щип.
  • Турска (римска) баня. Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г . върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.

Музеи[редактиране | edit source]

От понеделник до петък: с посетители от 8.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа;
събота и неделя: от 9.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа.
  • Къща-музей на Иван Вазов — представен е творческия път на Иван Вазов, като най-голямо внимание е отделено на берковския му период.
  • Градска художествена галерия "Отец Паисий". Сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1872 г. днес е градска художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба. Намира се в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”. Фондът е започнал да се събира още от 1969 година, днес наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени IX – ХХ в. Във фонда на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Официален празник на Берковица: Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември.

Редовни събития в града са "Лачени обувки" (фестивал на детската песен и изкувства) и BERKSTOCK (рок-фест с участието на много състави от страната и чужбина, който за съжаление тази година, а може би и за напред, не се проведе), също така фолклорният фестивал "Ашиклар пее и танцува". Празникът на Берковския балкан — в края на лятото, и след него празникът на "дивите малини", провеждани на хижа "Ком" в две последователни недели.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Първан Първанов
Тимо Ангелов
Родени в Берковица


Починали в Берковица
Свързани с Берковица

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в [1]
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.