Еснаф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За други употреби на думата гилдия, виж гилдия.

Еснаф или гилдия [1](еснафи и еснафски съюзи, особено за периода на Възраждането, също за по-ранни периоди [2] или по-късно след Освобождението, от английски: Guilds) е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден занаят в определено населено място през османското владичество. Той има пълна вътрешна автономия. Еснафската социална йерархия се състои от чираците, калфите и майсторите. Тя е изградена в духа на патриархалните традиции, които са водещи и във вътрешните му отношения. Еснафът е най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на Османската империя. Еснафът е подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция.

Информация за дейността на еснафите съществува от 17 и 18 век. Османската империя признава еснафите официално през 1773 година, с ферман на султан Мустафа III. Целите на еснафите са имали чисто икономически характер, като например премахването на конкуренцията между отделните производители от един занаят или организираната защита на интересите на занаятчиите. Организирането на занаятчиите в еснафи е улеснявало и доставките на суровини или продажбата на готови продукти на едро, което от своя страна е допринасяло за конкурентноспособността на българските занаятчии на османския или европейски пазар.

Еснафите са имали следната структура: общо събрание (т.н. голяма лонджа), на което са присъствали всички членове на еснафа и където се е избирал управителният съвет (т.н. малка лонджа), ръководител (т.н. устабашия), изпълнителен ръководител (т.н. екзекутор), касиер и вътрешен съд. С нарастващото индустриализиране ролята и значението на еснафите запада.

Независимо от наличието на патриархални условности и източни нрави през 19 век, еснафът стимулира развитието на българската национална промишленост и се превръщат в първостепенен фактор на стопанското и социално развитие, макар и в условията на силно ограничен стопански либерализъм.[3]

Във връзка със сътоянието на занаятчийското производство в Скопие, през 1898 година Васил Кънчов отбелязва в следното съчиненията си:

Непременно всеки занаятчия, даже всеки бакалин, принадлежи на еснаф. Еснафските празници се почитат, еснафският печат продължава да има голямо значение не само във вътрешните чисто еснафски работи, но и във външни народни действия... Така щото еснафите продължават да имат значение не само като дружества за уредби на производството, но и важни обществени фактори... Изобщо всеки гражданин, много малко по-живичък, влиза в еснаф. Който не принадлежи на някой еснаф, брои се за прост човек.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Исторически преглед, том 29, изд. Българско историческо дружество, 1973
  2. Георги Бакалов, История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни, стр.196, История на българите, том 5, изд. Труд, 2007
  3. Генчев, Николай. Българското Възраждане. София, 1995, стр.133-135.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том II, София, 1970, стр.36.

Външни препратки[редактиране | edit source]

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на Еснаф