Солун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тесалоника.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСолун
Θεσσαλονίκη
Бялата кула
Бялата кула
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Солун
Солун на картата на Гърция
Dimos Thessalonikis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Солун
Солун на картата на дем Солун и област Централна Македония
Координати: 40°38′25.08″ с. ш. 22°56′38.04″ и. д. / 40.6403, 22.9439
Данни
Област Централна Македония
Дем Солун
Географска област Солунско поле
Население 363 987 (2001)
Надм. височина 0 m
Герб
Герб на Солун
Историческата църква „Свети Димитър Солунски

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη, Тесалоники, на турски: Selanik, на арумънски: Sãrunã) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град в географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800 764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралатаНепорочно зачатие на Дева Мария“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Средновековие[редактиране | edit source]

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си, куманката Целгуба, и е убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. Османските войски под ръководството на Хайредин паша превземат Солун през април 1387 г. след дълга обсада.[1] Малко след това турците връщат града на Византия. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Мануил II Палеолог го предава на Венеция в 1423 година. Градът остава във венециански ръце до 29 март 1430 г., когато е превзет от султан Мурад II след продължила осем години блокада по суша.[2] През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите.

Турско владичество[редактиране | edit source]

През 18, 19 и в началото на 20 век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епаноми, Солунска епархия, живеят 15 000 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Солун е посочено като град с 15 000 домакинства и 5716 жители мюсюлмани, 3390 българи и 2352 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 10 000 българи, 26 000 турци, 16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други.[5] Районите на север от града обаче са били предимно български. Мнозинството българи живеят в квартал Тирпе с махалите Кукушка, Куфаленска, Саръчка и други.[6] През 1912 година четири български квартала се сдобиват с българи мухтари (махленски кметове)[7].

Календар с ислямски, еврейски, юлиански и грегориански дати от 1896 година, издаден в Солун, на османо-турски, арменски, ладино, гръцки, български и френски.

Солун се превръща във важен културно-обществен, търговски и политически център за българите от Македония. В него действат български мъжка, търговска, девическа, католическа гимназии, а американското протестантско земеделско училище към 1912 година придобива български народностен облик. В навечерието на Балканските войни се заражда идеята за създаване на български университет в Солун. След Младотурската революция от юли 1908 година в Солун се създават двете български партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). Отделно действат професионалните сдружения (еснафи), работнически синдикати и спомагателни дружества и социалдемократически организации, както и в две учителски организации - Съюз на българските учители в Отоманската империя и Съюз на основните учители в Турция.

В града в различно време започват работа четири български печатници на Коне Самарджиев, Йордан Ярцев и К. Тенчов, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и български книжарници. Започва издаването на българските вестници „Въстаник“ (1894), „Борба“ (1898), „Верига“, „Сноп“ (1889 в Солунската гимназия), които са нелегални, както и на „Солун“ (20 март 1869), „Книжици за прочит“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908-1913 съществуват вестниците „Будилник“, „Единство“, „Конституционна заря“, „Културно единство“, „Народна воля“, „Отечество“, „Родина“, „Работнически вестник“, „Работник“, „Учителски глас“, „Учителско съзнание“, „Начало“, „Право“, „Искра“, „Истина“, „Светлина“, „Беломорец“, „Българин“, „Нова България“ и „Мюджаделе“.[8].

За културното развитие на българите в Солун благоприятстват и създаването на Гимнастическо дружество „Юнак“, няколко театрално-музикални групи, художествени галерии и рисувателни кръжоци, както и хорът към българската община наброяващ над 650 души. През 1912 година е отворена напълно обзаведена българска болница с името „Солунски български червен кръст“, която да задоволи нуждите от съвременна медицинска помощ[9].

Като важен търговски център в Османската империя в Солун се съсредоточава голяма част от българското търговско съсловие в Македония. Атанас Яранов споделя:

Преди Балканската война цялата главна чаршия, наречена Първата чаршия, която почваше от Вардарската порта... като минаваше посред града, беше вече току-речи завладяна от българи - бакали, обущари, бакърджии, шивачи кожухари.
Солунска българска женска носия.

В Солун са отворени български фабрики за лимонада, прежда и други, застрахователни кантори и банкерски къщи, кантори за прехвърляне на емигранти към Новия свят, създадени са българска поща и музей на българските индустриални стоки. В града се съсредоточават земеделските доставки на българските производители от долината на река Вардар, които се разпродават в града посредством 35 местни български комисионери и 16 комисионерски фирми от България. В Солун са открити над 20 търговски кантори с клонове в Марсилия, Мадагаскар, Лайпциг, Токио и други. Чрез солунското пристанище от България се внасят български индустриални производства, предимно хранителни стоки и текстил - гайтани, пуловери, дрехи, пояси и аби, както и парфюми, алкохол, строителни материали и други. През 1909 година са внесени сукна и шаеци за 2 000 000 лева, както и сапун от Пловдивската фабрика. България е втори по ред, след Италия, вносител на жито и брашно в Солун с 9 525 тона на стоност 1905 000 лева, от които само през 1910 година 3 800 тона жито на стойност 730 000 лева отиват за българската мелница на улица Алатини. През 1910 година е внесен и български фасул на стойност 180 000 лева. Вносът от България общо за 1910 година възлиза на 3 200 000 лева, докато износът за България е около 1 000 000 в памучни изделия, червен пипер, мед, воденични камъни и други[10].

По време на Балканската война[редактиране | edit source]

Цар Фердинанд в Солун пред сградата на българското командване в града, декември 1912 г.

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] На 26 октомври българската армия достига околностите на Солун от север, а гръцката армия от запад. На 27 октомври 1912 през северните квартали в града влизат български войски - кавалерийска част на майор Г. Анастасов и четата на Георги Мончев, посрещнати с възторг[12][13] под звуците на „Шуми Марица” от българското и еврейско население. Но по най-настоятелно искане на гърците от 27 октомври навлизането на основните сили на българската войска е спряно с мотива, че преди няколко часа комендантът на града Хасан Тахсин паша се е предал с войските си на гръцката армия. Гърците, чиято армия е далеч от града, виждайки устремното българско настъпление започват на 26 октомври сепаративни преговори с турският комендант на града споменатия Хасан паша. Притиснат от българските победи и правото да прехвърли турските войски към Мала Азия, той капитулира без бой и подписва да предаде Солун на гръцката армия[14], която все още е сравнително далеч и започва да навлиза в града с основните си сили едва на 28 октомври, спешно подвозена с влакове едни ден след първите български части.[15] В Солун влиза и сръбско отделение начело с майор Цолович[16]. Възползвайки се от условията сепаративната сделка с турците, гръцката армия установява в Солун свое мандатно управление. На гарата действа и българска военна и ж.п. администрация. Българските войски заемат северните български и еврейски квартали и част от центъра на града, като там са устроени бългаска поща и комендатура и се разполагат щабът на генерал Тодоров както и 14 македонски и 7 артилерийски полк[17]. Устроен е дворец на цар Фердинанд и е открит клон на БНБ.

На 17 юни 1913, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон командван от подполковник Велизар Лазаров[18] е атакуван от гръцката войска. Средоточени са цели две гръцки дивизии, картечници и силна артилерия преценени като необходими за да победят българският гарнизон на Солун от 1200 щика.[19][20] Българите се сражават самоотвержено, загиват 93 и са ранени 160 войници и офицери. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви, училища и болници. Разграбени са българските гимназии и двореца на Цар Фердинанд в Солун.[21] с българското консулство. Българската митрополия е превзета след сражение[22], а архимандрид Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб Катерини, на който по-късно са убити[23] . Много български чиновници, солунски първенци и част от интелигенцията са откарани в концлагера Трикери,[24][25] убити, хвърлени в затвори или са заточени по гръцките острови[26]. По противоречивите гръцки данни само в концлагера Трикери загиват около 7000 души,[27]но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[28].

В Гърция[редактиране | edit source]

Специалното Министерство за Македония и Тракия на гръцкото правителство базирано в Солун

Солун е в пределите на Отоманската империя до 1912 г. с името Салоника населен най-вече с евреи. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция и преименуван на Тесалоники. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия българската черква „Св. св. Кирил и Методий“, българската черковна община, екзархийското настоятелство и мното други български културни институции. Регистрирани са репрестии от страна на гръцки войници срещу българи, евреи и турци, като се стига до въоръжени сблъсъци с български части.[29] На 5 (18) март 1913 година в Солун е убит гръцкия крал Георгиос I от гръцки анархист.

През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града под тяхно покровителство противоконституционно се учредява временно гръцко правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки пазения неутралитет от крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 година по-голямата част от града е унищожена. Това принуждава масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, да се изсели. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 година между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърците са разбити от турското опълчение под Анкара и губят даденото им от Антантата малоазийско крайбрежие с гр. Измир. Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града и наред с прогонването на много от местните българи съществено изменя етническия му състав в полза на гърците. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар. В 1926 г. от нов пожар изгаря запален еврейският квартал Коломбо.

1931 г. ул. Аристотелос, след антисемитски погром, останали без дом солунски евреи

На 9 април 1941 г. сутринта с голяма тържественост Солун е предаден на германците. Солунчани с владиката начело излизат на 3 км извън града със знамена и букети да посрещнат немските войски и командващия ген. Лист.[30][31]

След 1941г. българщината в Солун се възражда - отваря врати Солунският български клуб, българската черква св. Георги и българско училище[32] , а след 1943, когато 7-ма рилска дивизия пак заема солунската област (без самия град) притесненията на гръцката власт сериозно намаляват.

Още преди германската окупация (1941–1944 година) в Солун стават в антисемитски погроми [33][34], но по време на нея практически всички неизбягали от града 56 000 евреи са изпратени със съдействието на гръцката власт [35][36] в немски концентрационни лагери където са избити, България успява да спаси само тези евреи имащи българско поданство.[37]

Забележителности[редактиране | edit source]

Раннохристиянски
и византийски
паметници в Солун
Paleochristian and
Byzantine Monuments of
Thessalonika*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

THES Panaghia Chalkeon 5944.JPG
Държава Флаг на Гърция Гърция
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 40°38′50″ с. ш. 22°57′50″ и. д. / 40.647222° с. ш. 22.963889° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1988  (12та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата „Свети Георги“ и други. Градът е добре устроен, с големи площади („Света София“, „Аристотел“) и широки булеварди („Александър Велики“).

Климат[редактиране | edit source]

Градът е разположен в преходен климатична зона и се наблюдават характеристики както на континентален, така и на средиземноморски климат. Според климатичната класификация на Кьопен, климатът е влажен субтропичен, граничещ с полупустинен, със средно годишно количество на валежите от около 450 мм. Зимата е относително суха. Снеговалежи се наблюдават рядко, като снежната покривка не се задържа повече от няколко дни. През зимата, температурата може да падне до −10 °C. Най-ниската измерена температура в Солун е −14 °C. Най-студеният месец в годината е януари, със средна температура от около 6 °C. Мъглите се срещат често (около 193 дни годишно). През зимата е ветровито, като средната скорост на вятъра през декември и януари е около 26 км/ч. Лятото е горещо, като температурата обикновено е над 30 °C, но рядко надвишава 40 °C. Средният брой на дните с температура над 32 °C в годината е 32. Най-високата измерена температура е 42 °C. През лятото рядко се наблюдават валежи. Най-горещият месец е юли, със средна температура от 26 °C.


Климатични данни за Солун
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 20 22 25 31 36 39 42 39 36 32 27 26 42
Средни максимални температури (°C) 9,3 10,9 14,2 19,0 24,5 29,2 31,5 31,1 27,2 21,2 15,4 11 20,4
Средни температури (°C) 5,2 6,7 9,7 14,2 19,6 24,4 26,6 26,0 21,8 16,2 11 6,9 15,7
Средни минимални температури (°C) 1,3 2,2 4,5 7,5 12,1 16,3 18,6 18,3 14,9 10,8 6,8 3,0 9,7
Абсолютни минимални температури (°C) −8 −10 −7 −1 3 7 10 12 2 −1 −5 −8 −10
Средни месечни валежи (mm) 36,8 38,0 40,6 37,5 44,4 29,6 23,9 20,4 27,4 40,8 54,4 54,9 448,7
Брой на дните с валежи 11.8 11.3 12.4 11.2 10.7 7.5 5.9 4.7 5.9 8.7 11.5 12.5 114.1
Източник: weatherbase.com[2]

Фестивали[редактиране | edit source]

  • Фестивал на документалните филми в Солун - Това е водещ европейски фестивал, който се провежда всяка година през месец март в Солун. Провежда се от 1999 г. под ръководството на Дмитрий Еипидис. Фестивалът е съпроводен с изложби, концерти, дискусии на кръгли маси, представяне на майсторски класове, партита, публикации и др. През 2010 година се провежда 12-ят фестивал - от 12 до 21 март.
  • Международен филмов фестивал в Солун - Филмов фестивал в Югоизточна Европа, най-старият фестивал на Балканите. Основан е през 1960 като Седмица на гръцкото кино. Едва през 1992 г. става международен. Представя гръцките продукции през годината и творенията на нововъзникващите филмопроизводители от цял свят. Солунски Международен филмов фестивал постоянно се развива, постоянно увеличава международното си поле и представя най-новаторски независими продукции от целия свят и развиващите се дейности на международните специалисти във филмовата индустрия. Той установява тясно сътрудничество с различни местни, национални, регионални и международни институции, филмови, културни, образователни и социални организации, както и с посолства и културни агенции от други страни. От 13 до 22 ноември 2009 година се провежда 50-ят филмов фестивал. Най-престижна е наградата "Златен Александър", съпроводена в парична премия от 40 000 евро. Втората награда или "Сребърен Александър" е с парична стойност от 25 000 евро.
  • Фестивал на игрите - масово мероприятие, организирано ежегодно за шеста поредна година (2009) в Солун, Гърция. Фестивалът включва серия от турнири и изложби в престижни спортове като шах, билярд, бридж, дартс, а също и скрабъл, стратегически игри, PC игри и т.н. През 2010 година се провежда между 4 и 18 април.
  • Международен фестивал на фотографията - Началото му се поставя през 1988 г. от фотографа Арис Геогрио. Провежда се от февруари до средата на април всяка година. Той е място за срещи на гръцките и международните фотографи. През 2006-2010 г. се провежда от Солунския музей на фотографията, който всяка година избира артистичен директор на фестивала.
  • Димитрия - това е 3-месечен фестивал в Солун, който се провежда всяка година от септември до декември. Носи името на Свети Димитър, покровител на града. Изключително популярен е сред местното население. Провежда се от 1966 г. Той включва музикални, театрални, танцови прояви, улични събития и изложби. Организира от Община Солун.

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Централна гара Солун.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гавраилов, Георги. Тревожни столетия: хроника на един съдбоносен двубой, Държавно военно издателство, 1972, стр. 37.
  2. ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150 - 151.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 140
  6. Петров - Македонски, Благой, Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 15.
  7. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.48
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 38, 40-43, 45.
  9. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.49-50
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50-53
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 879.
  12. Ив. Лесичков, Как и защо се предаде Солун според сведенията на чужди военни кореспонденти и рапорта на ген. Тодоров, Шумен 1913, стр.11
  13. Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г.,С 1989, Надпреварата за Солун
  14. Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г.,С 1989, Надпреварата за Солун
  15. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 1.4. Надпреварата към Солун (от сайта „Книги за Македония“, 04.09.2009)
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.96
  17. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.126
  18. Велизар Лазаров, „Българският гарнизон в Солун през 1913 година“ - като PDF документ
  19. Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери, в-к Сега, 23 Януари 2004
  20. Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
  21. Ген. Г. Тодоров, Солун 1913г, Дворецът на Цар Фердинанд в Солун
  22. Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
  23. Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., http://www.blitz.bg
  24. Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008
  25. Владимир Сис, Гробовете на Трикери, ред. Дим. Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914
  26. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 194-195
  27. Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров,в-к 168 часа 18.11.2010[1]
  28. О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери - българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23.01.2004
  29. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 176-178.
  30. Рафаел Камхи,Очевидец на холокоста разказва, (архив Пари) в-к Дневник, 01 януари 2000
  31. Meeting nazi troops in Thessaloniki, Yad Vashem The Holocaust Resource Center
  32. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 1946, С 1999, стр.268-278, 379-384, 398-403
  33. Рафаел Камхи, ЦДА, ф.1568, an.1, а.е.8806 и оп.2, а.е.198 а.е.200 и ф.1932
  34. Holocaust in Greece, Yad Vashem, The Holocaust Resource Center
  35. Nikolaos Tzafleris,Aristotle University of Thessaloniki, Greece, The Holocaust in Greece 1943-1944: Perpetrators, Collaborators and Bystanders, Yad Vashem conference - The Persecution and Murder of Jews, 11.07.2010
  36. Цочо Билярски,ОГРАБВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА СОЛУНСКИТЕ ЕВРЕИ ОТ ГЪРЦИ И ГЕРМАНЦИ ПРЕЗ 1943 ГОДИНА
  37. Спомени на Рафаел Камхи, сп. "Български месечник" кн. 12, 1999г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.