Солун

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Координати: 40.6403° с.ш. 22.9439° и.д.

Знаме на ГърцияСолун
Θεσσαλονίκη
Местоположение

Солун
Солун на картата на Дем Солун, Ном Солун
Данни
Област: Централна Македония
Ном: Солун
Дем: Солун
Географска област: Солунско поле
Население: 363 987 (2001)
Надм. височина: 0 м
Геогр. положение: 40° 38' 25" сев. ш.
22° 56' 38" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Герб на Солун

Историческата църква "Свети Димитър Солунски"
Арката на Галерий. Изглед от центъра на Солун

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη, Тесалоники, на турски: Selanik, на румънски: Sãrunã) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800.764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква.

Намира се на около 300 км от София.

Съдържание

[редактиране] История

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През 18-ти, 19-ти и в началото на 20-ти век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Според статистиката на Васил Кънчов в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 55 000 евреи, 15 000 българи, 10 000 турци, 10 000 гърци и други. Районите на север от града обаче са били предимно български.

През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българската седма рилска дивизия и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир (Σμύρνη). Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

По време на германската окупация (1941–1944 г.) почти всички останали евреи в града са изпратени в концентрационни лагери и избити.

[редактиране] Забележителности

Раннохристиянски
и византийски
паметници в Солун
Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Държава Флаг на Гърция Гърция
Тип Културно
Критерий i, ii, iv
Справка 456 (на английски)
456 (на френски)
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 40°38′50″ с. ш. 22°57′50″ и. д. / 40.647222° с. ш. 22.963889° и. д. (G)
Регистрационна справка
Вписване 1988  (12та Сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони групирани от ЮНЕСКО.

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата „Св. Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата „Св. Георги“ и други. Градът е добре устроен, с големи площади („Св. София“, „Аристотелис“) и широки булеварди („Александър Велики“).

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Галерия


Ном Солун (Тесалоники)
Деми: Агиос Георгиос | Агиос Павлос | Амбелокипи | Аполония | Богданска планина | Вардар (Аксиос) | Василика | Гвоздово (Асирос) | Даутбал (Ореокастро) | Евосмос | Епаноми | Ехедорос | Кавакли (Агиос Атанасиос) | Каламария | Калиндия | Калитеа | Кара Хюсеин (Полихини) | Клисали (Егнатия) | Корония | Кулакия (Халастра) | Куфалово (Куфалия) | Лахана (Лаханас) | Лъгадина | Мадитос | Маслар (Аретуса) | Менемени | Мигдония | Микра | Миханиона | Неаполи | Панорама | Пилеа | Рендина | Седес (Терми) | Сикиес | Солун | Ставруполи | Сухо (Сохос) | Термаикос | Триандрия | Харманкьой (Елефтерио-Корделио) | Хортач (Хортиатис) | Яйладжиево (Халкидона)

Общини: Лембед (Пефка) | Юренджик (Евкарпия)

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Лични инструменти