Солун

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 40.6403° с.ш. 22.9439° и.д.

Солун Θεσσαλονίκη
Бялата кула
Местоположение
Солун Солун на картата на Дем Солун, Ном Солун
Данни
Област:	Централна Македония
Ном:	Солун
Дем:	Солун
Географска област:	Солунско поле
Население:	363 987 (2001)
Надм. височина:	0 м
Геогр. положение:	40° 38' 25" сев. ш. 22° 56' 38" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Историческата църква "Свети Димитър Солунски"

Арката на Галерий. Изглед от центъра на Солун

Солун (на гръцки: Θεσσαλονίκη, Тесалоники, на турски: Selanik, на румънски: Sãrunã) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина. Солун е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800.764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква.

Намира се на около 300 км от София.

[редактиране] История

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. През 18-ти, 19-ти и в началото на 20-ти век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. Според статистиката на Васил Кънчов в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 55 000 евреи, 15 000 българи, 10 000 турци, 10 000 гърци и други. Районите на север от града обаче са били предимно български.

През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[1] По време на войната гърците изпреварват само с 1 ден българската седма рилска дивизия и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за Палестина, Франция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 г. между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир (Σμύρνη). Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

По време на германската окупация (1941–1944 г.) почти всички останали евреи в града са изпратени в концентрационни лагери и избити.

[редактиране] Забележителности

Раннохристиянски и византийски паметници в Солун
Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Държава	Гърция
Тип	Културно
Критерий	i, ii, iv
Справка	456 (на английски) 456 (на френски)
Регион**	Европа и Северна Америка
Координати	40°38′50″ с. ш. 22°57′50″ и. д. / 40.647222° с. ш. 22.963889° и. д. (G)40.647222, 22.963889
Регистрационна справка
Вписване	1988  (12та Сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони групирани от ЮНЕСКО.

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата „Св. Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата „Св. Георги“ и други. Градът е добре устроен, с големи площади („Св. София“, „Аристотелис“) и широки булеварди („Александър Велики“).

[редактиране] Вижте още

• Известни солунчани.
• Солунска българска мъжка гимназия

[редактиране] Побратимени градове

• Гоце Делчев, България
• Благоевград, България
• Пловдив, България
• Разград, България от 2008
• Кьолн, Германия
• Сан Франциско (Калифорния, САЩ)
• Перник България
• Хартфорд (Кънектикът), САЩ
• Мелбърн (Виктория (щат), Австралия)
• Лимасол, Кипър
• Лайпциг, Германия
• Болоня, (Емилия-Романя, Италия)
• Братислава, Словакия
• Акхисар, Турция
• Кьолн, Германия
• Кюстенджа, Румъния
• Ница, (Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция)
• Александрия, Египет
• Тел Авив, Израел
• Санкт Петербург, Русия
• Сиракуза, Италия
• Атина, Гърция
• Тяндзин, Народна Република Китай

[редактиране] Галерия

Изглед от Бялата кула

Останки от крепостната стена

Центърът на Солун

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Солун

• Дем Солун
• Ном Солун
• Солунска митрополия
• www.saloniki.org Портален сайт
• Олимпиада 2004
• Иванов, Йордан. "Българите в Солунско. Исторически бележки"
• Салгънджиев, Стефан. "Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи"
• "Отварянето на първото българско училище в село Киречкьой,Солунско"
• "Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина"
• Salonica daily news

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.879.

п • б • р Обекти от световното наследство в Гърция Атински акропол • Атон • Баса - Храм на Аполон Епикур • Вергина • Дафни • Делфи • Делос • Епидавър • Старият град Корфу • Метеора • Микена и Тиринт • Мистра • Неа Мони • Олимпия • Пиагорион и Херайон на Самос • Средновековен град Родос • Самос • „Свети Йоан Богослов“ и Пещера на Апокалипсиса на Патмос • „Свети Лука“ • Старохристиянки и византийски паметници в Солун („Свети Димитър“ • Арка и гробница на Галерий • „Света София“ • „Света Богородица Халкеон“ • „Свети Николай Орфанос“ • „Свети Апостоли“ • „Света Богородица Ахиропиитос“ • Латому • „Свети Пантелеймон“)

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.