Александър III Македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър III Македонски
Μέγας Αλέξανδρος
базилевс на Македония, фараон на Египет, шаханшах на Персия
Bust Alexander BM 1857.jpg
Лични данни
Управление 336-10 юни 323 пр.н.е.
Други титли хегемон на Коринтския съюз
Роден 20 юли 356 пр.н.е.
Пела, Македония
Починал 10 или 11 юни 323 пр.н.е.
Вавилон, Персия
Погребан в Александрия, Египет
Предшественик Филип II Македонски
Наследник Александър IV
Семейство
Династия Аргеади
Баща Филип II Македонски
Майка Олимпия
Брак 1) Роксана
2) Статира
3) Парисат
Потомци Херакъл (от Барсина)
Александър от (Роксана)

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Алѐксандрос III о Македон или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е от 336 пр.н.е. до смъртта си в 323 пр.н.е. цар (базилевс) на гръцкото древно кралство Македония и хегемон на Коринтския съюз. Роден е на 20 юли 356 пр.н.е. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 пр.н.е. във Вавилон, Персия.

Наследява престола от своя баща, Филип II, когато Александър е едва на 20 години. Повечето време от своето царуване той отдава на безпрецедентна военна дейност, провеждана на териториите на Азия и Североизточна Африка. Преди своята 30-годишна възраст Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция до Египет и в днешен Пакистан.[1] Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.[2]

По време на своята младост, бъдещият завоевател е обучаван от философа Аристотел до 16-годишна възраст. Когато се възкачва на престола в 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр. Хр. младият владетел нахлува в империята на Ахеменидите, управлявала Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължаващи десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, най-вече тези при Иса и Гавгамела. Впоследствие той разорява персийския цар Дарий III и завладява напълно Персийската империя. До този момент, неговата империя се простира от Адриатическо море до река Инд.

В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон - градът, който той планирал да се установи като негова столица[3] - оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, които започват с инвазията на Арабия. Години след смъртта му, серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от Диадохи - оцелелите генералите и наследниците на Александър Македонски.

Наследството на Александър включва културното разпокъсване, породено от неговите завоевания. Той основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Засяването на гръцки колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток се превръщат в нова елинистическа цивилизация, аспекти от които са все още налице в традициите на византийската империя в средата на XV век. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и не гръцки култури. Той се превръща в мярка, срещу която военните лидери се сравняват, и военни академии по целия свят все още учат тактиките му за водене на битки.[4]

Общи сведения[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли 356 г. пр.н.е., въпреки че точната дата не е известна,[5][6] в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония.[7] Негов баща е цар Филип II (359-336 пр.н.е.), а негова майка царица Олимпия (375–316 пр.н.е.), дъщеря на Неоптолем I, цар на Епир.[8][9][10] Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпия е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.[11] По традиция рода на Александър Велики се води от митичния Херакъл, чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първият македонски цар Каран.

Плутарх описва неговата външност така:

Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя, — лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето.

—Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски

Римско копие на произведението на Лизип. Една от най-достоверните работи за външността на Александър (музей Лувър)

Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика и война. Негови възпитатели и наставници са били: родственикът по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството; шутът и актьор Лизимах; а от 343 пр.н.е. – великият философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование – риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от „Илиада“ и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.

Плутарх пише за характера на Александър:

Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди – не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се старал повече да убеждава, отколкото да заповядва.

—Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски

На 16-годишна възраст, Александър е оставен да царува в Македония, когато Филип обсажда Византион, и жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След две години, през 338 пр.н.е. в битката при Херонея, Александър показва лично мъжество и пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници.

Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 337 пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра Евродика, племенницата на неговия военачалник Атал (нека не се бърка с някоя от египетските владетелки Клеопатра, нито със сестрата на Александър, която също се казва Клеопатра). Тъй като майката на Александър, Олимпия, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до спор за наследяването на престола от Александър. Скоро след като Александър се скарва с баща си по този повод, двамата се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра Клеопатра Македонска (355–308 пр.н.е.) през 336 пр.н.е. с епирския цар и тяхния чичо Александър I Молоски (370–331 пр.н.е.).

Статуя на Александър в архелогическия музей, Истанбул

Възкачване на престола[редактиране | edit source]

По време на сватбените тържества през октомври 336 пр.н.е. Филип II е убит от телохранителя Павзаний в театъра на старата столица Еге (Вергина).[12] Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпия (Олимпиада), и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика ражда син Каран и дъщеря Европа точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които реален претендент е Аминта IV, син на македонския цар Пердика III и братовчед на Александър. В действителност, Аминт вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминт с дъщеря си Кинана.

Македонската войска, която добре познава Александър и го е видяла вече в сражения, го провъзгласява едва 20-годишен, за наследник на престола и нов цар на Македония.

При встъпването си на македонския престол, първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминт да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци.

След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки за гръб все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 пр.н.е. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу Мизи, Трибали и Гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в Тива, най-пострадалият от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията.

В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва армията си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония.

Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход против Персийската империя.

Период на завоевания[редактиране | edit source]

Завладяване на Мала Азия и Сирия[редактиране | edit source]

Походът на Александър Македонски в Азия
Империята на Александър Велики

През втората половина на 4 век пр.н.е. Персийската империя все повече отслабва. Персийският цар Артаксеркс III се опитва без успех да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През 338 г. пр.н.е. Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името Дарий III. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Древна Гърция и светотатството с гръцките светини по време на похода на Ксеркс I през периода на гръко-персийските войни. Назначавайки Антипатър за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 хиляди пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 пр.н.е. Александър, начело на съединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава Хелеспонт с над 30 000 пехотинци и 5 000 конници в района на легендарната Троя.

Античният историк Диодор Сицилийски дава състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници:
Пехота – всичко 32 хиляди – 12 хиляди македонци (9 хиляди в македонската фаланга и 3 хиляди в отрядите на щитоносците), 7 хиляди съюзници (от гръцките градове), 5 хиляди наемници (гърци), 7 хиляди варвари (тракийци и илирийци), хиляда стрелци и агриани (пеонийско племе в Тракия).
Конница – всичко 5100 – 1800 македонци (хетайри), 1800 тесалийци, 600 гърци, 900 тракийци и пеонийци.[13]

Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е Мемнон, талантлив гръцки военачалник от Родос. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река Граник, която се влива в Пропонтида. Гръко-македонските войски начело с Александър и Парменион преминават реката, където започва битката. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 хиляди), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките хоплити-наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2 000 наемници са взети в плен, и изпратени в Македония като роби.

След победата при Граник, Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число Сарди и Гордий, столици съответно на Лидия и Фригия. Единствено крайбрежните градове Милет и Халикарнас, в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито се съпротивлява Халикарнас, но след няколко щурма е изоставен от гарнизона.

Александър Македонски в битката при Иса, детайл от мозайката в гр. Помпей

В края 334 пр.н.е. и началото на 333 пр.н.е. той завладява голяма част от Мала Азия. По същото време, персийския цар Дарий III събира и подготвя голяма армия. В средата на 333 пр.н.е. той потегля с нея в Северна Сирия за среща с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 пр.н.е. при град Иса. Битката завършва с победа за Александър – огромната персийска армия се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, жената и двете дъщери на Дарий III. В Дамаск е пленена част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници.

Победата при Иса открива пътят на македонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Фитникия, с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата, финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град Тир, разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След осеммесечна обсада, през 332 пр.н.е. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото падане, персийският флот в Средиземно море престава да съществува.

След поражението и изгубването на семейството си, Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до Ефрат, голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за жена на македонския цар. Парменион посъветва да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявява намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Финикия, Александър Македонски продължава пътя си към Египет през Палестина, където съпротива оказва град Газа, но и той е превзет след двумесечна обсада.

Завземане на Египет и Вавилон[редактиране | edit source]

Александър (името на царя) с йероглифи
<
G1 E23
V31
O34
M17 N35
D46
D21
O34
>
{{{trans}}}

През 332 пр.н.е. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, като цяло съхранява системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 пр.н.е. до май 331 пр.н.е.. Малко преди пътуването си до Сива, през същата 332 пр.н.е. в делтата на Нил, той основава град Александрия, който става най-големия икономически, културен и политически център на Източното Средиземноморие. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко за местното население, за това, че е син на Зевс, главния бог.

През пролетта на 331 пр.н.е. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в Азия по посока към Северна Месопотамия. Войските му преминават реките Ефрат и Тигър, и се озовават пред Мидия, сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен Иракски Кюрдистан), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонците очакват цар Дарий. На 11 октомври 331 пр.н.е. тук се състои решителната битка. Войската на персийския цар е разбита, а самият той избягва. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.

Александър се придвижва на юг, където древния Вавилон и Суза, една от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да величаят Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на Мардук (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.

На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – Персида. През планинските проходи, Александър се отправя към Персеполис, център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия Ариобарзан, и през януари 330 пр.н.е. Персеполис е завладян. Дворецът на Ксеркс I, а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в Атина по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър.

Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда, пожарът на града е организиран малко преди потеглянето на войските, от хетерата Таис от Атина, любовница на военачалника Птолемей, която подстрекава пияната компания на Александър, по време на един от пировете.

През 330 пр.н.е. македонската армия тръгва от Персида към Мидия. В Екбатана – древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски – към Партия.

По време на бягството си на изток, през юли Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, които организират заговор начело със сатрапа на Бактрия Бес, който убива Дарий. Бес се обявява за новия цар на Персийската империя, под името Артаксеркс. Той се опитва да организира съпротива в източните сатрапии, но е заловен от съратниците си и предаден на Александър през юни 329 пр.н.е..

След смъртта на Дарий III, Александър също се обявява за законен наследник на персийския цар, а също и за отмъстител за неговата смърт. Започва новата елинистическа епоха в историята на източните държави.

Обявявайки се за наследник на персийските царе обаче, Александър изостря тежкия конфликт с македонската аристокрация, която е против подражаването на източните обичаи от него.

Цар на Азия[редактиране | edit source]

Александър Македонски пирува с хетери в завладения Персеполис.

Ставайки владетел на Персийските земи , Александър се променя. Той престава да гледа на персите като на покорен народ и започва да се стреми да изравни победители и победени и да ги съедини в една монархия. Приетите от него мерки отначало включват външните форми като носенето на източни одежди, създаване на харем, персийски придворни церемонии. Александър иска да живее с персите така, както техните предишни царе. Първите оплаквания се появяват към есента на 330 пр.н.е. Бойните съратници, привикнали на простота на нравите и дружеските отношения между царе и подчинени, започват да роптаят, отказвайки да приемат източните привички, в частност проскинезата – нисък поклон, последван от целуване на краката на царя. [14]. Близките приятели и придворните ласкатели без колебание застават зад Александър.

Съюзническата армия е уморена от продължителния поход, войниците искат да се върнат по домовете си и не споделят целта на царя си да стане господар на целия свят. В края на 330 пр.н.е. е разкрит заговор против Александър на няколко обикновени войници (известно е само за двама участника). Все пак последствията от неудачния заговор се оказват повече от сериозни, заради междуособните борби в обкръжението на Александър. Един от водещите пълководци, командира на хетайрите Филота, е обвинен в пасивно съучастие (че е знаел, но не е казал). Даже при мъченията, Филот не се признава за виновен, но е екзекутиран по решение на съда и настояването на другите военачалници. Бащата на Филот, пълководеца Парменион, е убит без съд и без никакви доказателства за вина – само поради нарастващата подозрителност на Александър. По-малко значими офицери, за които също така има подозрения, са оправдани.

Този заговор не е последният. През лятото на 327 пр.н.е. е разкрит „заговорът на пажовете“ – знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и Калистен, историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикуват новите придворни порядки. [15]. Тенденцията за развитие на деспотизма при Александър особено отчетливо се проявява в смъртта на Клит, командир на царските телохранители, който е убит от Александър в резултат на пиянска свада през есента на 328 пр.н.е.

Поход в Средна Азия (329—327 г. пр.н.е.)[редактиране | edit source]

След смъртта на Дарий III, местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империи, се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в Средна Азия, с продължителност 3 години (329–327 пр.н.е.).

Тази война не напомня предните сражения на големи армии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в Бактрия и Согдиана (на територията на съвременните Афганистан, Таджикистан и Узбекистан).

В Согдиана Александър разгромява скитите. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега Сърдаря). Александър не продължава по-нататък на север, местата там са пустинни и по представите на гърците – слабонаселени. В планините на Согдиана и Бактрия местното население, при приближаването на македонците, се оттегля в непристъпни поради природата планински крепости, но на Александър се удава да ги завладее – ако не с щурм, то с хитрост и настойчивост. Бес, който преди това се провъзгласява за нов цар под името Артаксеркс IV, като продължител на династията на Ахеменидите, е заловен в Бактрия и убит в Екбатана. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на СогдианаМараканд.

Гръко-македонските войски завземат също Хиркания, Партия, Ария, Дрангиана и Арахозия. В движението си на изток Александър строи градове-крепости, в които оставя македонски гарнизони. В Согдиана Александър основава град Александрия Есхата (съвр. Худжанд). В Бактрия, върху древни развалини основава Александрия в Арахозия (съвр. Кандахар). В желанието си да се сближи с местната аристокрация, Александър се жени за Роксана, дъщерята на най-силния от бактрийските управници Оксиарт.

Към 326 пр.н.е. останалото население на Согдиана и Бактрия се подчинява на Александър. По-нататък на пътя на завоевателя на изток е Индия. Умората на армията и промяната в личния ѝ състав обаче се отразява върху по-нататъшния поход.[16]

Нахлуване в Индия[редактиране | edit source]

След приближаването си до северозападната граница на Индия и след като чува за богатствата на този край, Александър решава да завоюва Индия. В началото на 327 пр.н.е. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия.

Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града – Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река Хифазис, и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък.

Александър е принуден в 326 пр.н.е. да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на 324 г. пр.н.е. сухопътната армия и флотът на Александър стигат до Месопотамия. През първата половина на 324 г. пр.н.е., Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си.Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река Дунав и Черно море, на юг стига до Индийския океан, Арабския полуостров и включва Египет, Либия и Киренайка в Африка. По своята големина тя надвишава персийската държава.

Връщане от Индия[редактиране | edit source]

През 323 пр.н.е., Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни умира на 33-годишна възраст.

Смъртта на Александър Велики[редактиране | edit source]

Астрономически дневник (ок. 323–322 пр.н.е.) записал смъртта на Александър (Британски музей, Лондон)

На 10 или 11 юни 323 пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II, във Вавилон на 32 години.[17] Плутарх отделя голямо внимание на обстоятелствата около смъртта му, които са повторени (без потвърдени дати) от Ариан. Около 14 дни преди смъртта си, Александър празнувал със своя адмирал Неарх, и после, вместо да поспи, прекарал нощта и следващия ден пиейки с Мидиос от Лариса.[18] След това на 18 десий (месец по македонския календар) той развил висока температура.[19] На 25 десий, той вече не бил в състояние да говори.[20] На 26 десий, повечето войници се притеснили за здравето му или мислели, че е вече мъртъв. Поискали да го видят, и генералите на Александър позволили. [21] Войниците бавно минавали покрай него, докато Александър ги поздравявал с вдигната ръка, все още неспособен да говори.[22] Два дни по-късно, на 28 десий (въпреки, че Аристобул казва, че е било 30-ти десий), Александър е мъртъв.[23] От своя страна, Диодор разказва, че Александър е бил повален от болка след като е изпил голяма купа вино в чест на Херкулес и (малко мистериозно) умрял след известна агония [24] което е също отбелязано като алтернатива при Арина, но Плутарх отрича това твърдение. [25] След смъртта му започват спорове между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. След това го балсамират и полагат в златен саркофаг. По пътя към Македония, траурният кортеж е пресрещнат и отклонен в посока Мемфис (Египет) от Птолемей I. Години по-късно, тялото му е пренесено в Александрия.

Древен Александър-медальон

Вероятни причини за смъртта[редактиране | edit source]

Отрова[редактиране | edit source]

Като се има предвид склонността на македонската аристокрация към убийство,[26]едва ли е изненадващо, че има предположения за намеса при смъртта на Александър. Диодор, Плутарх, Ариан и Юстин всички отбелязват теорията, че Александър е отровен. Плутарх отхвърля тази идея като измислица,[27] но и Диодор и Ариан казват, че я отбелязват в интерес на пълнотата на историята.[24][28] Въпреки всичко описанията посочват Антипатър, наскоро отстранен от позицията на македонски вицецар, и неговите противоречия с Олимпия, като глава на предполагаемия заговор. Може би приемайки своето повикване във Вавилон като очакване на смъртна присъда,[29] и виждайки съдбата на Парменион и Филот,[30] Антипатер изпраща сина си Йол, който е виночерпец при Александър, да го отрови.[27][28][30] Има дори предположение, че Аристотел участва в заговора.[31][28] Обратно, най-силният аргумент срещу теорията с отравянето е факта, че минават 12 дни между започването на болестта му и неговата смърт. В древния свят толкова дългодействащи отрови вероятно не е имало.[32]

Болест[редактиране | edit source]

Има и няколко болести, за които се предполага, че може да са причинили смъртта на Александър; малария или коремен тиф са очевидните кандидати. През 1998 статия в New England Journal of Medicine твърди, че неговата смърт е причинена от коремен тиф, усложнен от чревна перфорация и нарастваща парализа [33] докато други по-скорошни анализи предполагат спондилит (възпаление на гръбначния стълб) или менингит.[34] Сред другите болести, които могат да бъдат причина са остър панкреатит или Западнонилска треска.[35][36][37] В произведението „Успоредни животописи“ за Александър Македонски Плутарх пише:[38]:

... когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му...

Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя обаче странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в Бронкс. В тази година заболяването за пръв път се появява в Северна Америка като е наблюдавана масова смъртност сред враните и много други видове птици. Птиците буквално падат мъртви от небето. Районът на Месопотамия днес е стационарен по отношение на заболяването западнонилска треска.

Теориите за естествени причини за смъртта на Александър подчертават, че здравето му може да не е било добро след години на много пиене и след няколкото наранявания (вкл. едно в Индия, което едва не му коства живота). Освен това, мъката която Александър чувства след смъртта на Хефестион може да е допринесла за влошаване на здравето му.[33]

Най-вероятната причина за смъртта на Александър е резултатът от предозиране с лекарства, направени от кукуряк, смъртоносен в големи дози. Малкото неща, които знаем днес за неговата смърт, могат да бъдат обяснени само с непреднамерено отравяне с кукуряк. [39][40]

Разпадане на империята[редактиране | edit source]

Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен Филип III Аридей – полубрат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също e обявен за цар, но реалната власт е в ръцете на авторитетния военачалник Пердика. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както преди, си остава Антипатър.

Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия против наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър – диадохите, а след това между техните наследници – епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердика се опитва да се противопостави на диадохите. Египетският сатрап Птолемей I Сотер задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 пр.н.е. Пердика е убит от подчинените си.

След това убийство, диадохите разделят помежду си управлението на сатрапите, обаче мир не настъпва. Точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му, назначеният за царски регент Полиперхон, изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на Касандър, също претендиращ за регентство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на Пердика, най-могъщ се оказва Антигон I Едноокия. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, в Месопотамия се утвърждава диадохът Селевк. През 309 г. пр.н.е. междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Alexander the Great (356–323 BC). // BBC.
  2. Yenne 2010, с. 159.
  3. [1] Alexander the Great
  4. Yenne 2010, с. 7.
  5. Плутарх: „...в шестия ден на месеца хекатомбеон“. Често се приема, че 1-я ден от месеца хекатомбоен е 15 юли, но точното съответствие не е доказано.
  6. ((en))  The birth of Alexander the Great. // Livius. Посетен на 16 декември 2011.
  7. Green 1970, с. 33.
  8. McCarty 2004, с. 10.
  9. Renault 2001, с. 28.
  10. Durant 1966, с. 538.
  11. Roisman, Worthington 2010, с. 171.
  12. ((en)) Диодор Сицилийски. История на света. Кн. XVI, гл. 94
  13. ((en)) Диодор Сицилийски. История на света. Кн. XVII, гл. 17
  14. ((ru)) Королев, К. Войны античного мира: Македонский гамбит.
  15. ((ru)) Королев, К. Войны античного мира: Македонский гамбит.
  16. The Empire and Expeditions of Alexander the Great. // 1833. Посетен на 2013-07-26.
  17. Depuydt L. The Time of Death of Alexander the Great: 11 June 323 BC, ca. 4:00-5:00 PM. // Die Welt des Orients 28. с. 117–135.
  18. Плутарх, "Александър", 75
  19. Плутарх, "Александър", 75-76
  20. Плутарх, Александър, 76
  21. Плутарх, "Александър", 76
  22. Ариан, Anabasis Alexandri VII, 26
  23. Плутарх, "Александър", 75-76
  24. а б Diodorus Siculus Library XVII, 117
  25. Плутарх, "Александър", 75
  26. Green, Alexander the Great and the Hellenistic Age, pp. 1–2.
  27. а б Plutarch, Alexander, 77
  28. а б в Arrian, Anabasis Alexandri VII, 27
  29. Green, Alexander the Great and the Hellenistic Age, pp. 23–24.
  30. а б Diodorus Siculus Library XVII, 118
  31. Плутарх, Александър,77
  32. Fox, Alexander the Great, p.
  33. а б Oldach DW, Richard RE, Borza EN, Benitez RM. A mysterious death. // N. Engl. J. Med. 338 (24). June 1998. DOI:10.1056/NEJM199806113382411. с. 1764–1769.
  34. Ashrafian, H. The death of Alexander the Great—a spinal twist of fate. // J Hist Neurosci 13 (2). 2004. DOI:10.1080/0964704049052157. с. 138–142.
  35. Alexander the Great and West Nile Virus Encephalitis. // Centers for Disease Control and Prevention. Посетен на 20 May 2008.
  36. Sbarounis CN. Did Alexander the Great die of acute pancreatitis?. // J Clin Gastroenterol 24 (4). 2007. DOI:10.1097/00004836-199706000-00031. с. 294–296.
  37. Sbarounis CN. Did Alexander the Great die of acute pancreatitis?. // J Clin Gastroenterol 24 (4). 2007. DOI:10.1097/00004836-199706000-00031. с. 294–296.
  38. The age of Alexander: nine Greek lives. Plutarchus, I. Scott-Kilvert, designer, Plutarch, G.T. Griffith, designer. New York: Viking Press; 1995. p. 330.
  39. Cawthorne (2004), s. 138
  40. Forensic Psychiatry & Medicine — Dead Men Talking. // Forensic-psych.com. Посетен на 18 July 2009.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Първоизточници[редактиране | edit source]

Вторични източници[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.