Битка при Гавгамела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Гавгамела
Конфликт: Войни на Александър Велики
The battle at Arbela (Gaugamela) between Alexander and Darius, who is in flight (1696).jpg
Период 1 октомври, 331 г. пр.н.е.
Място Равнината на Гавгамела, (дн. източно от Мосул, Северен Ирак)
Резултат Решителна македонска победа
Територия Александър завладява другата половина от Персийката империя
Воюващи страни
Verginasun.jpg Македонска империя,
Гръцки съюзници
Персийска империя
Командири
Александър Македонски Дарий III
Сили
47 000 90 000–120 000
Пътят на Александър от Иса до Гавгамела

Битката при Гавгамела е решителната битка между войските на Александър Македонски и на персийския император Дарий III на равнината край село Гавгамела (дн. източно от Мосул, северен Ирак) на 1 октомври 331 г. пр.н.е. Тя завършва с решителна македонска победа, която отваря пътя на Александър към персийската столица Вавилон, както и към завладяването на останалата част от Персийската империя без да срещне голяма по-нататъшна съпротива.

Предистория[редактиране | edit source]

През двете години след битката при Иса Александър Македонски завладява източния бряг на Средиземно море и Египет, след което се отправя към сърцето на Персийската империя, прекосявайки реките Ефрат и Тигър срещайки символична съпротива. Междувременно Дарий III създава огромна армия, зовейки мъже от краищата на империята си. Той планира да използва превъзходството си по брой, за да победи Александър и избира равно поле близо до село Гавгамела (“Камилска гърбица“, наречено така заради формата на хълм в местността), където Александър да не може да се възползва от терена и където Дарий да може да разгърне огромната си армия. Дарий заповядва допълнително подравняване на равнината и премахване на растителността, за да може да увеличи до крайност ефективността на въоръжените си със странични остриета колесници. Той има отлична продоволствена база в Арбела (дн. гр. Ербил, северен Ирак). Лунното затъмнение на 20 септември обаче е изтълкуване от някои в персийския лагер като зловещ знак за съдбата на Персия.

На 30 септември Александър повежда мъжете си преди изгрев, може би надявайки се да изненада персийците, както е станало при р. Граник. Разузнавачите на Дарий обаче го предупреждават и Александър се връща в лагера си. В навечерието на битката някои от пълководците на Александър изразяват мнението, че трябва да се нападне през нощта, за да се неутрализира превъзходството на Дарий, но Александър отхвърля предложението с обяснението, че тъй като не е обикновен пълководец няма да действа като такъв. Дарий очаква нощна атака и държи войските се будни, което ги изтощава, докато македонските войници си почиват. Призори Александър отправя молитва към бог Зевс и войниците му възторжено забелязват орел, който лети по посока персийката армия, изтълкуван от тях като предзнаменование за победа.

Битката[редактиране | edit source]

Разположение на силите[редактиране | edit source]

Персийци[редактиране | edit source]

Дарий разполага армията си на бойното поле преди пристигането на Александър. Той има на разположение най-добрите конници от източните провинции на империята, както и от скитските си съюзници. Той също има 200 въоръжени със странични остриета колесници, както и 15 индийски слона, за чието участие в битката обаче няма записани сведения. Дарий заема центъра на войската си заедно с най-добрата си пехота, каквато е персийската традиция. В дясно от него е карийската кавалерия, гръцките наемници и персийската конна гвардия. В центъра на десния фланг поставя персийската пехотна гвардия (известни като Безсмъртните сред гърците), индийската конница и мардийските стрелци. И на двата фланга има кавалерия. Източният сатрап Бес командва левия фланг съставен от бактрийска, арахосийска, персийска, суска, кадуска и скитска конница. Отпред са разположени колесниците с малка група бактрийци. Сатрапът на Вавилония Мазей командва десния фланг съставен от сирийска, медийска, месопотамска, партска, сакска, тапурска, хирканийска, кавказка, сакесинийска, кападокийска и арменска конница. Кападокийците и арменците са разположени пред другите части и водят нападението. Кавказката и сакесинийската конница са изпратени да обходят левия македонски фланг.

Македонци[редактиране | edit source]

Македонците са разделени на две, като десният фланг е под прякото пълководство на Александър, а левият на Парменион. Александър се бие заедно с придружаващата кавалерия, включваща македонска и пейонийска лека кавалерия. Наемната кавалерия е разделена на две, като ветераните са изпратени на десния край на крилото, а останалите са поставени пред македонските и агрийските стрелци, които от своя страна са разположени до фалангата. Левият фланг на Парменион включва тесалийска, наемна гръцка и тракийска кавалерия. Тяхната задача е да удържат фронта докато Александър нанесе решителен удар отдясно. В десния център на македонската формация са критски наемници. Зад тях са тесалийска кавалерия и ахейски наемници. В дясно от тях се намира друга част от съюзната гръцка кавалерия. Оттам нататък е фалангата, разположена в двойна редица. Поради превъзходството на персийците по брой и факта, че персийската линия е по-дълга с 1.5 км от македонската изглежда неизбежно, че персийците ще обходят македонските флангове. На втората линия на фалангата е заповядано да се заеме с обхождащи по фланга персийци – тя може лесно да се обърне за отбраната откъм тила.

Начало[редактиране | edit source]

Начални разположения и движения

Александър започва със заповед към пехотата си да тръгне във фалангова формация към персийския център. Македонците напредват с крилата обърнати под ъгъл 45 градуса, за да се примами противниковата конница да нападне. Докато фалангата се бие с персийката пехота, която включва редовни части и Безсмъртни, Дарий изпраща голяма част от кавалерията си и части от редовната си пехота да нападне Парменион на левия македонски фланг.

По време на битката Александър използва необичайна стратегия, която е повторена само няколко пъти в историята. Планът му предвижда да се привлече колкото се може повече от персийката кавалерия към фланговете. Целта на това е да се открие пролука в линията на Дарий, където да може да се нанесе решителен удар. Това изисква почти съвършено времево и пространствено придвижване, а също и Дарий да бъде принуден да действа първи, въпреки неохотата си да го стори след опита получен в битката при Иса.

Нападението на колесниците на Дарий, худ. Андре Кастен

Дарий заповядва на въоръжените си със странични остриета колесници да влязат в действие. Македонците обаче са подготвени за нападението на колесниците. Част от първата македонска редица отстъпва, докато останалата част държи дългите си до 6 метра копия (сариса) напред, тъй че конете да предпочетат мястото, където е “дупката“, където обаче се натъкват на копията на задната редица, а страничните войници довършват екипажите на колесниците. Битката при Гавгамела е последното голямо сражение, в което са използвани колесници.

Решителното нападение на Александър[редактиране | edit source]

Докато персийците се придвижват все повече към македонските флангове в настъплението си, Александър придвижва напред ариергарда си. Той повежда кавалерията си, която придобива форма на грамаден клин надясно успоредно на персийската армия. Зад тях са гвардейските части, заедно с фаланги, които Александър може да оттегли от битката в центъра. Дарий вижда, че Александър ще напусне предварително подготвеното от него поле и заповядва на кавалерийски части водени от Бес да го последват и пресрещнат. Двете кавалерии се сблъскват в ожесточен бой. Тежко въоръжените скити нанасят големи поражения на македонците. Александър прави всички усилия да удържи персийката атака и включва пехотинци и стрелци в сблъсъка. [1] Той постепенно насочва конницата си под ъгъл насочен към персийката войска, докато накрая се открива празнина между кавалерията на Бес и центъра, където се намира Дарий. Александър прави остър завой и се отправя към пролуката в персийската формация, а скритите зад него пелтасти (лека пехота, въоръжена с прашки, копия и къси лъкове) нападат кавалерията на Бес, за да не може тя да последва Александър. Персийската пехота в центъра все още се бие с фалангите и не може да пресече пътя на Александър. Клинът воден от Александър се врязва в отслабения персийки център и смазва царската гвардия на Дарий и гръцките наемници. Според широко възприетото виждане Дарий сега напуска бойното поле. Ариан пише (Анабасис 3.14):

Решителното нападение на Александър
За кратко време последва ръкопашен бой, но когато македонската конница, водена лично от Александър, мощно се вряза в персийците, забивайки копията си в лицата им и когато македонската фаланга в плътен боен ред и настръхнала с дългите си копия също ги атакува, всичко това се стори ужасно на Дарий, който отдавна беше в състояние на страх, тъй че пръв се обърна и побягна.

Според астрономически дневник написан дни след битката във Вавилон, армията на Дарий е била разбита, когато той е напуснал бойното поле:

На двадесет и четвъртия ден [от лунния месец] царят на света [т.е. Александър] [издигна своето] знаме [липсва текст]. Един срещу друг се биха и тежко поражение [на царя нанесе]. Царят [т.е. Дарий], войските му го изоставиха и по градовете си [се разотиваха]. Избягаха към земята на Гутите.

Левият фланг[редактиране | edit source]

Битката при Гавгамела, худ. Ян Брейгел, 1602 г.

Въпреки облаците прах, които ограничават полезрението, Александър може да се впусне в преследване на Дарий. Той обаче получава отчаяни молби за помощ от Парменион на левия фланг (което по-късно е използвано от Калистен и други, за да се злепостави Парменион). Александър е изправен пред избора да преследва Дарий или да помогне на войската си на левия фланг. Той решава да помогне на Парменион.

Докато удържат левия фланг, в линията на македонците се появява пролука между левия фланг и центъра, в която навлизат персийски и индийски конници. Вместо да атакуват левия фланг отстрани или да го заобиколят и да го ударят в тил обаче те продължават към македонския лагер, за да плячкосват. Опитват се да спасят и майката на Дарий Сисигамбис, но тя отказва да тръгне с тях. Когато персийският център рухва Мазей започва да отстъпва, както е направил Бес. За разлика от частите на Бес обаче персийците на Мазей са подложени на преследване от тесалийците и другите македонски конни части.

Последици[редактиране | edit source]

След края на битката Парменион залавя персийския керван с принадлежности, а Александър и личната му гвардия се опитват да достигнат Дарий. Както и при Иса е заловена голяма плячка, включително 4000 таланта и личната колесница и лък на царя. Уловени са и бойните слонове.

Дарий успява да избяга с малка част от ядрото на силите си. Бактрийската кавалерия на Бес го настига, както и оцелелите от царската гвардия и гръцки наемници. Александър влиза във Вавилон през портата на Ищар на 22 октомври. Градът му е предаден от Мазей без съпротива, а Александър го назначава за сатрап на Вавилония. Дарий се надява, че ще може да събере нова армия, с която отново да се изправи срещу Александър и изпраща писма на източните сатрапи да му останат верни. Той обаче не намира отклик и по-късно Бес организира убийството му и бяга на изток. Александър го залавя на следващата година и го екзекутира. Повечето от останалите сатрапи се подчиняват на Александър и запазват постовете си.

Филм[редактиране | edit source]

Битката е пресъздадена във филма на Оливър Стоун от 2004 г. Александър.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 19
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.