Бактрия
Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тях.
Съдържание |
[редактиране] Наименование
Областта става известна през Античността под наименованието Бактрия по името на найния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан [1]. На персийски се нарича Бахтар, на арабски — Бхалика, а на китайски — Дася.
[редактиране] История
Независимото елинистическо Гръко-бактрийско царство започва съществуването си от 255 г. пр.Хр. и до 10 век от н.е. гръко-бактрийски владетели управляват в териториите, завладени от него в Индия.
- виж [2]
[редактиране] Хипотези за връзките с България
Областта Бактрия е свързана с една от съвременните, български хипотези за произхода на прабългарите. В този контекст тя е наричана Балхара. Според Петър Добрев с „Балх“ и „Балхар“ в индийския религиозен епос Махабхарата е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна родина на прабългарите.[1][2] Според по-нови сравнителни проучвания на Александър Хофарт (Митраизмът и древните българи, С., 2009), базирани на някои етнокултурни, исторически, стопански и религиозни паралели, древнобългарското начало действително може да бъде разглеждано като частен случай в процесите на ранната бактрийска общност от източноирански народи, стоящи в основата на доминиращата сакска култура, овладяла политическото пространство в Средна Азия след VІІ в.пр.н.е.
Наскоро бе привлечено вниманието върху един релеф в територията на Северен Афганистан (Модар, с.Шамарк). Той става причина за сравняването му с българския Мадарски конник. Установени са вторични сходства, доколкото двата паметника се вписват в старите ирански традиции, но през спецификите на две достатъчно обособени културни системи. Общият план на съпоставката се счита недвусмислено за силно доказателство за корените на древните българи с бактрийците.
Тази хипотеза среща значитерна съпротива у нас и няма сериозни поддръжници извън България.
[редактиране] Бележки
- ↑ Добрев, Петър, Златният Фонд на българската древност, София, 2005 г.
- ↑ Историческо изследване на буквалния превод и семантиката на ентонима Българи