Царство Балхара

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Древната родина на българите съгласно реконструкцията на акад. Сурен Еремян на оригиналната карта на Централна Азия от арменския географски атлас ‘Ашхарацуйц’.

Карта на Азия от ок. 1720 година. По средата в зелените територии се вижда запазеното название на земите Bucharia Minor, а малко по-надолу вляво, на територията на Узбекия - Bucharia Magna.

Царство Балхара е предполагаема държава на древните българи, разположена в горното течение на река Оксус (днешна Амударя) и подножието и планинските долини на Хиндукуш и Памир (древната планина Имеон). Основана ок. 7 век пр.Хр.

Подобни теории за произхода на българите са особено популярни в периода след 1989 г., когато на мода излизат всякакви анти-славянски, расистки и фашизирани хипотези. Често, за да се докаже расовата чистота и връзка, обаче, се използват културалистки агрументи, като този по-долу за близкото по звучене название на "българите".

Българите (‘булхи’ на арменски) са описани в арменския географски атлас от 5-7 век ‘Ашхарацуйц’ като уседнал занаятчийски и търговски народ, а не номадско племе, населяващ областта около големия древен град Балх съответстваща приблизително на днешен северен Афганистан и по-голямата част от Таджикистан. Историографи от античността и ранното средновековие като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски също посочват планината Имеон като прародина на древните българи.

Балхарските българи^{[източник?]} участват в етногенезиса на днешните таджики в Афганистан и Таджикистан, възможно и на едноименната етническа група ‘балхара’ в Индия. Част от българите мигрират в Европа още преди новата ера, като построяват своите каменни градове в долините на Северен Кавказ и територията край северния бряг на Черно море източно от река Аксиакус (Южен Буг) (‘буленсии’ на латински), където основават ранната си европейска държава в 165 сл.Хр., и царството Велика България през 632. Сред държавите наследници на последното са средновековната Първа българска държава, Втора българска държава и Волжка България, както и съвременна България, Татарстан и Чувашия.

[редактиране] Вижте също

• Прабългари
• Велика България
• Имеон

[редактиране] Източници

• Eremian, Suren. Reconstructed map of Central Asia from ‘Ashharatsuyts’.
• Shirakatsi, Anania, The Geography of Ananias of Sirak (Asxarhacoyc): The Long and the Short Recensions. Introduction, Translation and Commentary by Robert H. Hewsen. Wiesbaden: Reichert Verlag, 1992. 467 pp. ISBN 9783882264852
• Бакалов, Георги. Малко известни факти от историята на древните българи. Списание Наука. Съюз на учените в България. Том 15 (2005) Книжка 1.
• Димитров, Божидар. Българите и Александър Македонски. София: Издателство Тангра, 2001. 138 стр. ISBN 9549942295
• Добрев, Петър. Непознатата древна България. София: Издателство Иван Вазов, 2001. 158 стр. ISBN 9546041211
• US Department of State. Background Note: Bulgaria. Historical Highlights.
• Fries, Lorenz and Claudius Ptolemy. Tabula IX. Europae. In: Servetus, Michael. Opus Geographiae. Lyon, 1535.
• Germanus, Nikolaus and Claudius Ptolemy. Geographia. Ulm: Lienhart Holle, 1482. (fragment)