Ганчо Ценов

Ганчо Ценов български историк Роден: 6 юни 1870 г. Бойница, Видинско Починал: 25 септември 1949 г. Берлин, Германия

Д-р Ганчо Ценов е български историк, работил главно в областта на българската история през Късната Античност и Ранното Средновековие. Счита се за основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ ⁶.

Биография

Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в село Бойница, Кулско (сега Видинска област). След като с първия випуск завършва история в Софийския университет, две години е учител по история във Видинската мъжка гимназия. Постъпва на служба във Военното министерство, откъдето през 1899 г. е изпратен с конкурс на 4 годишна специализация в Берлинския университет в Германия. Там той защитава дисертация по руска история (нашествието на Наполеон в Русия през 1812 г.) и става първият български доктор в този германски университет ^{1 20}, след което започва да работи по темата - „Произход и история на българския народ“.

През 1910 г. издава основния си труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ ⁶. В нея той излага хипотезата, че българският народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които той смята за стари трако-илирийци и келто-скити и които в историческо време са били автохтонни европейски народи от Херодотова (европейската) Скития.

Теорията на Ганчо Ценов не е приета от академичните среди и кандидатурата му за доцент по Стара история в Софийския университет е отхвърлена ²⁰. По тази причина Ганчо Ценов отново заминава за Германия, където става ревностен привърженик на националсоциализма. Критиците му от кръга около проф. Васил Златарски (проф. Петър Ников, проф. Петър Мутафчиев, проф. Стефан Младенов и др.) го наричат "studierten Querkopf" ("учен чукундур"), "патриот", "агент на българското военно министерство", обвиняват го даже в плагиатство, въпреки че междувременно вече са възприели някои от неговите тези. Това принуждава д-р Ценов да заведе срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев дело за публични обиди и клевети.

След смъртта на проф. Васил Златарски, през 1936 г. д-р Ценов се кандидатира за катедрата по българска история в Софийския университет, за която кандидатства и Петър Ников, а Петър Мутафчиев, е назначен за рецензент-арбитър. След "рецензията" на Петър Мутафчиев, според който Ценов имал "чудовищен метод на работа, който е отрицание на всяка наука", кандидатурата на д-р Ценов е отхвърлена от факултетния съвет и катедрата е дадена на Петър Ников.

В Германия трудовете на Ганчо Ценов се издават за сметка на богатата му съпруга-германка от издателства Walter de Gruyter, Ebering, Steiwetz, Minerva, Reisland, Dyk, Vaduz. Теориите му обаче не се приемат на сериозно в научните среди и са разглеждани като въплъщение на българския ултранационализъм, който се развива под влиянието на германския националсоциализъм. След комунистическия преврат през 1944 г. в България д-р Ганчо Ценов, който е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за "фашист и великобългарски шовинист". Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София. След погрома на Германия до есента на 1949 г., когато умира в Берлин, той се издържа с преводи.

Основни трудове

1. "Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt?", Gantscho Tzenoff. - Nachdr. d. Ausg. Ebering, Berlin 1900. - Vaduz: Kraus Reprint, 1965
2. „Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания“ (1907, 2005)
3. „Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните“ (статия, сп. „Преглед“, кн.4, 1907 г.)
4. „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. Исторически издирвания въз основа на първоизточници“ (1908)
5. „Критически разбор на българите“ (1910)
6. „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ (1910, 2002)
7. „Първите религиозни борби в България“ (1912)
8. „Покръстването на българите - обяснение“ (1914)
9. „Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент Охридски“ (1914)
10. "Goten oder Bulgaren : quellenkritische Untersuchung über die Geschichte der alten Skythen, Thrakier und Makedonier", Ganco Cenov - Leipzig : Dyk, 1915
11. „Кой е Климент Охридски?“ (1915)
12. "Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента ?" (1915)
13. „Произходът на хуните“ (1915)
14. „Русия и завоевателните стремежи на сърбите“ (1915)
15. "Geschichte der Bulgaren", Steiwetz, Berlin, 1917
16. "Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien", статия, "Minerva" (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.
17. "Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven : eine historisch-philologische Untersuchung über die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skythen, Goten, Hunnen, Kelten u.a.", Cenov, Gančo, Berlin/Leipzig : de Gruyter, 1930
18. "Geschichte der Bulgaren und der anderen Südslaven von der römischen Eroberung der Balkanhalbinsel bis zum Ende des neunten Jahrhunderts", Dr. Gantscho Tzenoff, Berlin/Leipzig, Walter De Gruyter & Co., 1935
19. „Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят“ (1936)
20. „Кроватова България и покръстването на българите“ (1937, 1998, 2004)
21. „Народността на старите македонци“ (1938)
22. „Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава“ (1938, 1998, 2004)
23. „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ (1940, 2002)