Тангра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.

Бог Дайчин-Тенгри
Думата Тенгри, записана на старотюркски - Орхонско писмо

Тангра (също и Тенгри, Тенгер) е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия, наречена тенгризъм. Думата произлиза от тюркския корен *teŋri / *taŋrɨ със значение „бог“, „небе“. Той се сближава с шумерския бог Денгер. Според Старостин[1] значението „небе“ е вторично. Тюркският вариант на думата е- *Tanrı и означава „Бог“. В монголските езици коренът *taŋgarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските *taŋrān- значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: tenger, „море“, което не изключва такова значение в прабългарския.

До приемане на християнството през 864г. Тангра (Небето) се е считал за върховен бог на прабългарите.[2] Едно от доказателсвата за бог Тангра в българския пантеон е колоната от Мадара, съхранявана в НАИМ в София. На нея личи запазен надпис на старогръцки, в който се разчита името на Бог Тангра - 'ΘYO ТАГГРА'.[3] Като индикация за тенгризма на прабългарите служи и средновековен текст, където се споменава името Божие на различни езици, като в езика на българите посоченото име е Tangry.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. С.Старостин Етимологически бази от данни
  2. Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52.
  3. Надпис на колона от Мадара.
  4. Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662