Тангра
Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.
Тангра (също и Тенгри, Тенгер) е името на върховния бог в древната хунска, тюркска, монголска и алтайска религия, наречена тенгризъм. Думата произлиза от тюркския корен *teŋri / *taŋrɨ със значение „бог“, „небе“. Според Старостин[1] значението „небе“ е вторично. В монголските езици коренът *taŋgarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските *taŋrān- значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: tenger, „море“, което не изключва такова значение в прабългарския.
Късните надписи, от които се предполага, че Тангра (Тенгри) е (пра)български бог са всъщност от времето след нахлуването на тюркските племена в някогашна Волжка България, но има не малко документи на техните съвременници, че всъщност те са почитали небесните светила и най-вече Слънцето и Луната.
