Тунгусо-манджурски езици

Тунгуски езици Тунгусо-манджурски езици
Разпространение:	Манджурия, Монголия, Сибир
Говорени от:	75 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Алтайски Тунгуски езици Севернотунгуски Южнотунгуски

Тунгускиге езици (известни и като тунгусо-манджурски езици) са група родствени езици, които се говорят от множество малки народи в Сибир, Монголия и Манджурия. Обикновено се причисляват към алтайски езици, макар че има доста спорни мнения. Делят се на две основни групи: северни и южни.

Към севернотунгуските езици се отнасят:

• евенкски език, който се говори в Централен Сибир и Североизточен Китай.
• евенски език, който се говори в Източен Сибир.
• негидалски език
• орокенски език, разпространен в Североизточен Китай.
• солонски език

Към южнотунгуските езици се отнасят:

• манджурски език
• нанайски език
• орокски език
• орочки език
• улченски език
• удегейски език
• джурдженски език: днес мъртъв език, но от изключителна важност за изследването на пратунгусо-манджурския език. Единственият тунгусо-манджурски език с книжовна норма и значителна литература, използван от династията Жин през 10-12 век в Китай.

Особености

Тунгуските езици са аглутинативни и притежават сложна система от глаголни времена.

Вижте още

• Систематизация на тунгуските езици според Етнолог