Иван Шишманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Шишманов
филолог, български политик, преподавател
Иван Шишманов 
Роден: 22 юни 1862 г.(1862-06-22)
Свищов, Османска империя
Починал: 23 юни 1928 г. (на 66 г.)
Осло, Норвегия
Народен представител в:

XIII ОНС   

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876–1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885–86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд.[1]

В 1888 година Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889–1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893 – 1900).

От 1903 година Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 година напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза.[2]

Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918-1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд І и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михаил Драгоманов.[3]

Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество „Вардар“[4]. Член е на Македонския научен институт.[5]

Умира в Осло на 23 юни 1928 г., на 66 годишна възраст.

Иван Шишманов е баща на Димитър Шишманов, писател и политик, убит от така наречения Народен съд заради работата му като главен секретар на Министерството на външните работи и по-късно като министър на външните работи.

Трудове[редактиране | edit source]

  • Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови. - Български преглед, 1897, кн. 3.
  • Наченки на руското влияние в българската книжнина. С., 1899.
  • Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин”. - СбНУНК, XVI—XVII, 1900.
  • Тарас Шевченко — неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождението. С., 1914.
  • Избрани съчинения в три тома. С., 1965-1971
  • Дневник 1879-1927 г. С., 2003.

Литература[редактиране | edit source]

  • Гечева, Кр. Иван Д. Шишманов. Биобиблиография. С., 2003.
  • Иван Д. Шишманов — ученият и гражданинът. Шишманови четения. Кн. 2. С., 2007.
  • Иван Д. Шишманов — наука и политика. Шишманови четения. Кн. 3. С., 2008.
  • Стойчева, Т. Филологът в помощ на министъра: програма на Иван Шишманов за българската култура. - В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. С., УИ, 2010,
  • Конева, Р. Европейският и паневропейският културен оптимизъм на Иван Шишманов.- Балканистичен форум, кн./1-2-3, 2009, 288-307, http://www.ceeol.com
  • Конева, Р. Иван Шишманов и Обединена Европа. С., 2011, ИК Гутенберг, 236 с

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((bg))  Иван Шишманов. // www.BG-Istoria.com. Посетен на 08.12.2012.
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 106.
  3. Schischmanoff, Lydia (1896), „Légendes religieuses bulgares“ (1 ed.), Paris: Ernest Leroux, http://archive.org/stream/lgendesreligieu01shisgoog#page/n13/mode/2up, посетен 2012-12-21 
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.74.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 276.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.