Меглена Кунева
|
||||||||
|
||||||||
Меглена Щилиянова Кунева[1] е български политик.
През 2002 - 2006 г. Меглена Кунева е министър по европейските въпроси в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. През 2007-2009 г. става първия европейски комисар от България с ресор защита на потребителите в първия състав на Европейската комисия, оглавяван от Жозе Мануел Барозу.
От 2010 г. Кунева е съветник по правата на пътниците на еврокомисаря по транспорта и вицепрезидент на ЕК Сийм Калас. Председател е и на Съвета на директорите на Европейския център за политики.[2] На 6 юни 2011 г. инициативен комитет обявява кандидатурата ѝ за президент на България.[3], а на самите избори се класира 3-та с 14 % и не успява да стигне до балотаж.
Съдържание |
[редактиране] Биографични данни
Меглена Кунева е дъщеря на известния буфосинхронист и киноактьор Щилиян Кунев, а нейният дядо е юрист, завършил Сорбоната[4]. Нейната майка е лекарка с дългогодишна практика в УМБАЛ "Света Анна", София.
През 1981 г. Кунева завършва „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация в областта на екологичното право. Има допълнителни квалификации в Хага и в Джорджтаунския университет във Вашингтон.
През 1988-1990 г. работи в Комитета за правата на човека.[5]
От 1987 до 1991 г. работи като журналист в БНР. От 1991 до 2001 г. е старши съветник и директор на Правната дирекция на Министерския съвет[6] В този период участва в изработването на Закона за достъп до обществена информация и множество екологични нормативни актове.
Автор е на сценария на документалния филм „Истории за убийства“, режисиран от Иглика Трифонова, който печели наградата „Златна роза“ на Варненския филмов фестивал през 1993 г.[7]
[редактиране] Политическа дейност
[редактиране] България
През юни 2001 г. е избрана за народен представител от листата на Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ), но през август напуска парламента, тъй като е назначена за заместник-министър на външните работи и за главен преговарящ на България по присъединяването към Европейския съюз.
На 29 май 2002 г. е избрана за първия български министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски. След изборите на 25 юни 2005 г. запазва своя пост на министър (без портфейл) по европейските въпроси и в правителството на Сергей Станишев.
През октомври 2006 г. Съветът на лидерите на политическите партии от тройната правителствена коалиция я предлага за първи еврокомисар от България. Кунева е официално номинирана за еврокомисар от Сергей Станишев на заседанието на Министерския съвет на 26 октомври 2006. Кандидатурата ѝ е одобрена от Европейския парламент на 12 декември 2006 г. с 583 гласа „за“, 21 „против“ и 28 „въздържали се“. Във връзка с избирането на Меглена Кунева за първи еврокомисар от България 40-то народно събрание я освобождава от поста министър по европейските въпроси на 21 декември 2006 г.
Меглена Кунева е бивш кандидат за президент на България. На 6 юни 2011 г. инициативен комитет официално обявява кандидатурата ѝ, а на изборите на 23 октомври се класира 3-та с 14% от гласовете [8].
[редактиране] Европейски съюз
На 1 януари 2007 г. Кунева започва мандата си в Европейската комисия (ЕК), който продължава до 9-и февруари 2010 г., когато новият състав на ЕК е утвърден от Европейския парламент. Ресорът, който ѝ бе определен, бе защита на потребителите. Преди нея той е част от ресора на еврокомисаря от Кипър Маркос Киприану, който от 1 януари 2007 се занимава само със здравеопазването и безопасността на храните в ЕС. На 22 януари 2007 г. Меглена Кунева полага тържествено клетва в качеството си на член на Европейската комисия, отговарящ за защитата на потребителите. Това става на церемония в Съда на Европейските общности в гр. Люксембург.
По време на мандата си като еврокомисар Кунева въвежда ежегодния Индекс на потребителите в ЕС, предлага единен формат за сметките за електричество в общността и изисква от банките в съюза да унифицират правилата за потребителския кредит. Работи по създаването на четири нови директиви за защита на потребителите, в това число и Директивата за нечестни търговски практики. Довежда до край договарянето и подписването на Меморандума между ЕС и Китай за безопасност на стоките. През 2008 г. Кунева е отличена с наградата „Европеец на годината“ на изданието за европейска политика European Voice.
[редактиране] Избори за Европейския парламент 2009
По време на изборите за Европейския парламент през 2009 г. Кунева е кандидат в листата на НДСВ. Кампанията на партията за евроизборите залага на посланието „Гласувайте за Меглена Кунева — европейското лице на България“. НДСВ получава 8% и печели 2 мандата. На първите 2 места в листата са Меглена Кунева и Антония Първанова, но Кунева решава да остане еврокомисар и нейното място в Европейския парламент се заема от третия в листата - Станимир Илчев.[1]
[редактиране] Президентски избори 2011
На 6 юни 2011 Меглена Кунева е издигната от инициативен комитет за независим кандидат-президент. Инициативният комитет се състои от 53-ма души и включва Георги Чапкънов, певеца Дони, Иглика Трифонова, Йоана Буковска, Камен Плочев, Костадин Георгиев-Калки, Мариана Попова, Борислав Цеков, Даниел Вълчев, Минчо Спасов, проф. Огнян Герджиков, Петър Попйорданов и Пламен Константинов, както и много представители на Института за модерна политика - организацията, която формулира доктрината за "гражданския и надпартиен кандидат", написва президентската платформа, основните политически тези и слогъна на кампанията "Гласът на хората". [9][10][11]
[редактиране] Сдружение „България на гражданите“
През декември 2011 г. Кунева, заедно с още 13 души, учредява сдружение „България на гражданите“. Заявената цел на сдружението е „да инициира и активно да участва в дебата за формулиране на националната кауза и националните приоритети на България“.[12]
[редактиране] Критика
Кунева е критикувана, че в качеството си на главен преговарящ на България по присъединяването към ЕС не е защитила достатъчно интересите на България. Като пример за това най-често се посочва договореното затваряне на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй, довело до огромни пропуснати ползи от прекратената експлоатация на реакторите.
През 2010 г. Кунева, по онова време бивш еврокомисар и действащ съветник в Европейската комисия, е избрана за член на Управителния съвет на френската банка „БНП Париба“.[13] Този случай, както и подобните назначения в големи компании на бившите еврокомисари Бенита Фереро-Валднер, Гюнтер Ферхойген и Чарли Маккрийви, предизвиква противоречиви реакции и става повод неправителствената организация „Прозрачност без граници“ да поиска по-строги мерки за предотвратяване на конфликт на интереси при членовете на Европейската комисия.[14] Организацията призовава конкретно да бъде преразгледан правилникът за поведение на европейските комисари, като им се отнеме правото да заемат важни постове в частни фирми поне 2 г. след приключването на работата им в Брюксел.[15] През 2011 г. разследващи журналисти в България отправят обвинения за лобизъм и скрити интереси на Кунева, свързани с „БНП Париба“ по повод закритите реактори на АЕЦ „Козлодуй“ и включването на тази банка в проекта за АЕЦ „Белене“ по времето, когато Кунева е комисар.[16]
[редактиране] Семейство
Меглена Кунева е омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на секретаря (1962-1978) на ЦК на БКП Иван Пръмов, от когото има син Александър Пръмов.
[редактиране] Отличия
- 2002 — Орден за граждански заслуги на Кралство Испания
- 2003 — Орден на Почетния легион на Република Франция
- 2004 — Орден „Принц Енрике“ на Република Португалия
- 2005 — Орден на Звездата на италианската солидарност на Република Италия
- 2005 — Златно отличие на Атлантическия клуб
- 2008 — "Европеец на годината" на електронния вестник Europeаn Voice[17]
- 2008 — "Европейски комисар на годината" на изданието "Еuropean Agenda"
[редактиране] Източници
- ↑ а б Решение № ЕП-259 от 12 юли 2009 г.. // Централна избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Посетен на 2011-06-14.
- ↑ http://www.epc.eu/about_board.php
- ↑ http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/06/06/1101434_meglena_kuneva_izborite_shte_sa_referendum_za_bulgariia/
- ↑ http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=8002
- ↑ Евромома на хорото. // Стандарт. Стандарт нюз ЕАД, 2011-06-10. Посетен на 2011-08-02.
- ↑ . На 6 юни издигат кандидатурата на Меглена Кунева за президент. // 24 часа. Вестникарска група България ООД, 2011-06-02. Посетен на 2011-08-02.
- ↑ http://www.omda.bg/bulg/news/personal/kuneva_meglena.htm
- ↑ http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=728122
- ↑ Изборите ще са референдум за България!. // dnes.bg. www.dnes.bg, 2011. Посетен на 6 юни 2011.
- ↑ 53-ма издигнаха Меглена Кунева за президент. // vesti.bg. Нет Инфо.БГ, 2011. Посетен на 14 юни 2011.
- ↑ Инициативен комитет. // meglenakuneva.bg, 2011. Посетен на 22 юли 2011.
- ↑ Кунева реши: Ще е алтернатива със сдружение "България на гражданите". // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 2011. Посетен на 18 декември 2011.
- ↑ http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5555§ionid=hotnews&id=0000127
- ↑ ((en)) Transparency International calls for closing of ethics gap in Code of Conduct for European Commissioners. // transparency.org. Transparency International, 2010. Посетен на 12 юни 2011.
- ↑ "Трансперънси интернешънъл" алармира за назначение на Кунева в борда на френска банка. // Mediapool, 2010-05-13. Посетен на 2011-11-24.
- ↑ Меглена Кунева още е в борда на БНП Париба. // WebCafé BG, 2011-06-12. Посетен на 2011-11-24.
- ↑ Europeans of the year 2008, per category with reasons for nomination
[редактиране] Външни препратки
| … | → | министър по европейските въпроси (29 май 2002 – 17 август 2005) | → | Меглена Кунева |
| Меглена Кунева | → | министър по европейските въпроси (17 август 2005 – 21 декември 2006) | → | Гергана Грънчарова |
| … | → | европейски комисар по защитата на потребителите (1 януари 2007 – 31 октомври 2009) | → | … |
