Меглена Кунева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Меглена Кунева
Меглена Кунева
Мандат
встъпила в длъжност на
7 ноември 2014
Назначена от/на 43 Народно събрание
Министър-председател
 - 2014-досега Бойко Борисов
Първи мандат
29 май 2002 – 21 декември 2006
Назначена от/на 39 Народно събрание
40 Народно събрание
Министър-председател
 - 2002-2005 Симеон Сакскобургготски
 - 2005-2006 Сергей Станишев
Наследник Гергана Паси
Втори мандат
встъпила в длъжност на
7 ноември 2014
Министър-председател
 - 2014-досега Бойко Борисов
Родена 22 юни 1957 г. (1957-06-22) (57 г.)
Flag of Bulgaria.svg София, България
Полит. партия НДСВ (2001-2012)
ДБГ (от 2012 г.)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Професия политикюрист-магистър
Народен представител в:

XL НС   

Портал  Портална икона   Политика

Меглена Щилиянова Кунева е български юрист и политик, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси на Република България.

Тя е министър по европейските въпроси в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев (2002-2006) и европейски комисар по защитата на потребителите в първата комисия на Жозе Мануел Барозо (2007-2010). Първоначално близка до партията Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ), през 2012 г. тя оглавява новосъздадената партия Движение „България на гражданите“ (ДБГ), която влиза в Народното събрание на изборите от 5 октомври 2014 г. като част от Реформаторския блок.

Биография[редактиране | edit source]

Произход, образование и работа[редактиране | edit source]

Меглена Кунева е дъщеря на буфосинхрониста и киноактьора Щилиян Кунев, а нейният дядо е юрист, завършил Сорбоната[1]. Семейството произлиза от католическата общност в района на град Раковски.[2]

През 1981 г. Кунева завършва „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“.

На 22 април 1984 г. се омъжва за Андрей Пръмов, син на българския партизанин и политик от Българската комунистическа партия Иван Пръмов, председател на Централния кооперативен съюз.

През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема: „Гражданскоправната отговорност по договорите за проучване, проектиране и капитално строителство за опазване на околната среда“ [3] с научен ръководител Траян Лялев. През 2012 г. дисертацията предизвиква интерес със сбърканата буква в личното име. Разследване на Фрогнюз показва, че оригиналните документи са подписани от Меглена Щилянова Кунева-Пръмова, но информацията е въведена в базата данни на Националния център по информация и документация грешно под името "Миглена"[4]. По данни на Фрогнюз грешката е поправена след 28 октомври 2012 г.

От 1987 до 1991 г. е журналист в БНР, в програма "Христо Ботев", като през 1988-1990 г. работи и в казионния Комитет за правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП, протокол № 54 от 3 февруари 1988 г.[5] От 1991 до 2001 г. е старши съветник и директор на Правната дирекция на Министерския съвет[6] В този период участва в изработването на Закона за достъп до обществена информация и множество екологични нормативни актове.

През 1991-2001 г. Кунева е сътрудник в правния отдел на Министерския съвет.

През 2002 - 2006 г. Меглена Кунева е министър по европейските въпроси в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. През 2007-2009 г. става първия европейски комисар от България с ресор защита на потребителите в първия състав на Европейската комисия, оглавяван от Жозе Мануел Барозу.

От 2010 г. Кунева е съветник по правата на пътниците на еврокомисаря по транспорта и вицепрезидент на ЕК Сийм Калас. От месец май 2010 г. е независим член на борда на директорите във БНП Париба.[7] Председател е и на Съвета на директорите на Европейския център за политики.[8] На 6 юни 2011 г. инициативен комитет обявява кандидатурата ѝ за президент на България, а на самите избори се класира 3-та с 14 % и не успява да стигне до балотаж.

Автор е на сценария на документалния филм Истории за убийства, режисиран от Иглика Трифонова, който печели наградата „Златна роза“ на Варненския филмов фестивал през 1993 г.

Меглена Кунева има допълнителни квалификации в Хага. През 1995 г. и през 1999 – 2000 г. специализира „Международни отношения и международно екологично право” в университета Джорджтаун (Вашингтон, САЩ), а през 1996 г. – екологично право в Оксфордски университет (Великобритания).[9]

Меглена Кунева е автор на книгите „Без дребен шрифт“, „Европа на гражданите“.

Политическа дейност[редактиране | edit source]

в България[редактиране | edit source]

През юни 2001 г. е избрана за народен представител от листата на Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ), но през август напуска парламента, тъй като е назначена за зам.-министър на външните работи и за главен преговарящ на България по присъединяването към Европейския съюз.

На 29 май 2002 г. е избрана за първия български министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски. След изборите на 25 юни 2005 г. запазва своя пост на министър (без портфейл) по европейските въпроси и в правителството на Сергей Станишев.

През октомври 2006 г. Съветът на лидерите на политическите партии от тройната правителствена коалиция я предлага за първи еврокомисар от България. Кунева е официално номинирана за еврокомисар от Сергей Станишев на заседанието на Министерския съвет на 26 октомври 2006 г. Кандидатурата ѝ е одобрена от Европейския парламент на 12 декември 2006 г. с 583 гласа „за“, 21 „против“ и 28 „въздържали се“. Във връзка с избирането на Меглена Кунева за първи еврокомисар от България 40-то народно събрание я освобождава от поста министър по европейските въпроси на 21 декември 2006 г.

Меглена Кунева е бивш кандидат за президент на България. На 6 юни 2011 г. инициативен комитет официално обявява кандидатурата ѝ, а на изборите на 23 октомври се класира 3-та с 14% от гласовете, получавайки подкрепа от 470 808 български граждани [10].

в Европейския парламент[редактиране | edit source]

На 1 януари 2007 г. Кунева започва мандата си в Европейската комисия (ЕК), който продължава до 9-и февруари 2010 г., когато новият състав на ЕК е утвърден от Европейския парламент. Ресорът, който ѝ бе определен, бе защита на потребителите. Преди нея той е част от ресора на еврокомисаря от Кипър Маркос Киприану, който от 1 януари 2007 се занимава само със здравеопазването и безопасността на храните в ЕС. На 22 януари 2007 г. Меглена Кунева полага тържествено клетва в качеството си на член на Европейската комисия, отговарящ за защитата на потребителите. Това става на церемония в Съда на Европейските общности в гр. Люксембург.

По време на мандата си като еврокомисар Кунева предлага единен формат за сметките за електричество в общността и изисква от банките в съюза да унифицират правилата за потребителския кредит. Въвежда също така Потребителския пазарен индекс и управлението на продуктовата безопасност. Работи по създаването на четири нови директиви за защита на потребителите, в това число за потребителския кредит, за нечестните търговски практики, за потребителските права и за временното ползване на собственост. Довежда до край договарянето и подписването на Меморандума между ЕС и Китай за безопасност на стоките. През 2008 г. Кунева е отличена с наградата „Европеец на годината“ на изданието за европейска политика European Voice.[11]

Избори за Европейския парламент 2009[редактиране | edit source]

По време на изборите за Европейския парламент през 2009 г. Кунева е кандидат в листата на НДСВ. Кампанията на партията за евроизборите залага на посланието „Гласувайте за Меглена Кунева — европейското лице на България“. НДСВ получава 8% и печели 2 мандата. На първите 2 места в листата са Меглена Кунева и Антония Първанова, но Кунева решава да остане еврокомисар и нейното място в Европейския парламент се заема от третия в листата - Станимир Илчев.

Президентски избори (2011)[редактиране | edit source]

На 6 юни 2011 Меглена Кунева е издигната от инициативен комитет за независим кандидат-президент. Инициативният комитет се състои от 53-ма души и включва Георги Чапкънов, певеца Дони, Иглика Трифонова, Йоана Буковска, Камен Плочев, Костадин Георгиев-Калки, Мариана Попова, Борислав Цеков, Даниел Вълчев, Минчо Спасов, проф. Огнян Герджиков, Петър Попйорданов и Пламен Константинов, както и много представители на Института за модерна политика [12][13][14]

Сдружение „България на гражданите“/Партия „Движение България на гражданите“[редактиране | edit source]

През декември 2011 г. Кунева, заедно с още 13 души, учредява сдружение „България на гражданите“. Заявената цел на сдружението е „да инициира и активно да участва в дебата за формулиране на националната кауза и националните приоритети на България“. [15] На 1 юли 2012 г. Кунева учредява политическа партия „Движение България на гражданите“, която се определя като дясна партия.

Парламентарни избори (2013)[редактиране | edit source]

През октомври 2012 г. Меглена Кунева заявява, че "Движение България на гражданите" ще се яви самостоятелно на парламентарните избори през 2013 г. и „след парламентарния вот движението при никакви обстоятелства няма да участва в коалиционно правителство с ГЕРБ, БСП и ДПС“. [16]. На 28 октомври 2012 г. Меглена Кунева обявява: "Движение България на гражданите" ще работи за победа на предстоящите парламентарни избори, като предложи алтернативен модел за управление, който изключва възможността за коалиция с ГЕРБ, БСП или ДПС и след провеждането на вота. След шест месеца, на 11 март 2013 г. стана ясно, че партията "Движение България на гражданите" може да подкрепи следващия кабинет "Никога не сме казвали, че няма да подкрепим правителство, нито че няма да съставим правителство" разясни Даниел Вълчев, един от учредителите на партията.

Критики[редактиране | edit source]

През 2010 г. Кунева, по онова време бивш еврокомисар и действащ съветник в Европейската комисия, е избрана за член на Управителния съвет[17] на френската банка „БНП Париба“. Този случай, както и подобните назначения в големи компании на бившите еврокомисари Бенита Фереро-Валднер, Гюнтер Ферхойген и Чарли Маккрийви, предизвиква противоречиви реакции и става повод неправителствената организация „Прозрачност без граници“ да поиска по-строги мерки за предотвратяване на конфликт на интереси при членовете на Европейската комисия.[18] Организацията призовава конкретно да бъде преразгледан правилникът за поведение на европейските комисари, като им се отнеме правото да заемат важни постове в частни фирми поне 2 г. след приключването на работата им в Брюксел.[19] Етичният комитет към Европейската комисия (Ad Hoc Ethical Committee) разглежда проблема и излиза със становище на 8 юли 2010 г., че няма конфликт на интереси и Кунева може да стане част от Борда на директорите на банката. Европейската комисия също одобрява и разрешава да изпълнява тази длъжност, както и на още няколко бивши европейски комисари като Гюнтер Ферхойген, Мариан Фишер Бойл, Бенита Фереро-Валднер и др., чиято нова работа в други големи европейски компании също е проверена за конфликт на интереси. [20] "Избирането ми е при пълна прозрачност и със съгласието на Европейската комисия", коментира на 14 май 2010 година пред “24 часа” Меглена Кунева. Тя получава и поздравления в Брюксел за поканата да бъде първият източноевропеец в 6-ата банка в света. Бившата еврокомисарка пояснява, че не е на заплата и няма да участва в управлението на банката. Меглена Кунева е сред група от независими членове, които се събират 4 пъти в годината, за да обсъждат по-глобални въпроси. При поканата си към нея членовете на борда изтъкват, че Кунева е носител на най-високото отличие на Франция за чужденци — Офицер на Почетния легион.[21]

Остри обществени критики към Кунева, че не е защитила правата на потребителите, отправят водещи правозащитници и застъпници на свободата на словото в киберпространството в началото на 2012 г. по време на масовите протести срещу международното споразумение ACTA[22], което налага цензура в Интернет [23][24][25]. Критиките към Кунева са, че в качеството си на европейски комисар е участвала в три заседания на Европейската комисия, в които е обсъждано и са вземани решения по ACTA, без да изрази отрицателно становище. Въпреки твърденията на Кунева, че няма нищо общо с ACTA [26], официалните документи и протоколи на Европейската комисия доказват участието ѝ в три заседания, както следва:

  • Заседание на ЕК на 11 декември 2007 г.: с участието на Меглена Кунева Комисията приема т.нар. Лисабонска стратегия 2008-2010 (COM (2007) 804), която включва следното решение: „Да се подобри системата за защита на интелектуалната собственост от фалшифициране, включително чрез приемането на многостранното споразумение ACTA” (виж стр. 14 от стратегията).
  • Заседание на ЕК на 9 април 2008 г.: с участието на Меглена Кунева Комисията обсъжда преговорните позиции по ACTA и дава пълномощия на комисаря по търговията да води текущите преговори (т. 6.2.vi от дневния ред, стр. 18-19 от протокола).
  • Заседание на ЕК на 16 юли 2008 г.: Европейската комисия с участието на Меглена Кунева одобрява Европейска стратегия за защита на индустриална собственост COM(2008)465/4 (т. 11 от дневния ред), в която изрично се подчертава волята на Комисията да се работи за приемането на ACTA (стр. 16-17 от стратегията).
  • Финансирането на партията ѝ е повод за критики и съмнения за неясен произход на големите финансови средства, с които става от страна на РЗС.

Семейство[редактиране | edit source]

Меглена Кунева е омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на секретаря на ЦК на БКП (1962-1978) Иван Пръмов, от когото има син, Александър Пръмов.

Отличия[редактиране | edit source]

  • 2002 — Орден за граждански заслуги на Кралство Испания
  • 2003 — Орден на Почетния легион на Република Франция
  • 2004 — Орден „Принц Енрике“ на Република Португалия
  • 2005 — Орден на Звездата на италианската солидарност на Република Италия
  • 2005 — Златно отличие на Атлантическия клуб
  • 2008 — "Европеец на годината" на електронния вестник Europeаn Voice[27]
  • 2008 — "Европейски комисар на годината" на изданието "Еuropean Agenda"
  • 2009 — Орден за заслуги към малтийския орден [28]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Лично | Правен свят - www.legalworld.bg
  2. Бакалов, Иван. Вестници клеветиха безпрецедентно Кунева. Не е радостно. Утре помията ще залее друг. // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2011. Посетен на 2012-03-27.
  3. Национален център за информация и документация
  4. Фрогнюз - Истински лъжи от Меглена Кунева-Пръмова
  5. Кунева-участник в мероприятия на ДС - frognews.bg
  6. . На 6 юни издигат кандидатурата на Меглена Кунева за президент. // 24 часа. Вестникарска група България ООД, 2011-06-02. Посетен на 2011-08-02.
  7. BNP Paribas SA (BNPP.PA) - www.reuters.com
  8. EPC - European Policy Centre - www.epc.eu
  9. биография на Меглена Кунева
  10. Кунева по стъпките на царя и Бойко - paper.standartnews.com
  11. Меглена Кунева - Eвропеец на 2008
  12. Изборите ще са референдум за България!. // dnes.bg. www.dnes.bg, 2011. Посетен на 6 юни 2011.
  13. 53-ма издигнаха Меглена Кунева за президент. // vesti.bg. Нет Инфо.БГ, 2011. Посетен на 14 юни 2011.
  14. Инициативен комитет. // meglenakuneva.bg, 2011. Посетен на 22 юли 2011.
  15. Кунева реши: Ще е алтернатива със сдружение "България на гражданите". // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 2011. Посетен на 18 декември 2011.
  16. Кунева обеща да махне "данък несигурност" и гарантира 72% заетост. // Mediapool.bg. Икономедиа АД, 28 октомври 2012.
  17. ((en))  Състав на борда на директорите на "БНП Париба". // BNP Paribas. Посетен на 2012-06-14.
  18. ((en))  Transparency International calls for closing of ethics gap in Code of Conduct for European Commissioners. // transparency.org. Transparency International, 2010. Посетен на 14 юни 2012.
  19. "Трансперънси интернешънъл" алармира за назначение на Кунева в борда на френска банка. // Mediapool, 2010-05-13. Посетен на 2011-11-24.
  20. Verheugen allowed to take up advisory - corporateeurope.org
  21. Кунева влиза в борда на “Париба”, вестник 24часа - www.24chasa.bg
  22. ACTA – инструмент за приватизиране на цензурата онлайн - fakti.bg
  23. Богомил Шопов: Кунева е знаела за ACTA, но е бездействала - www.focus-news.net
  24. Кунева и евродепутати сред виновните за АСТА - fakti.bg
  25. Кой е отговорен за въвличането на България в ACTA? - www.modernpolitics.org
  26. Меглена Кунева отрича да има общо с изработването на ACTA - www.mediapool.bg
  27. Europeans of the year 2008, per category with reasons for nomination
  28. За Меглена Кунева, официална уебстраница - meglenakuneva.eu
европейски комисар по защитата на потребителите (1 януари 2007 – 31 октомври 2009)