Начо Папазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Начо Папазов
Мандат
5 ноември 1962 – 19 ноември 1966
Назначен от/на Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
 - 1962-1966 Тодор Живков
Предшественик Лъчезар Аврамов
Наследник Иван Пръмов
Роден
Починал
9 декември 1996 г. (на 75 г.)
Полит. партия БКП (1931-1949)
Професия инженерюристполитик
Народен представител в:

II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Портал  Портална икона   Политика

Начо Петров Папазов е български политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Начо Папазов е роден на 25 март 1921 г. в село Граматиково, Бургаско. Член е на РМС от 1936 г., на БРП (т.с.) от 1941 г. Завършва висше образование - за строителен инженер (Братиславска политехника) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Между 1943 и 1944 г. е член на Областния комитет на РМС в Бургас.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. става член на ЦК на РМС и председател на Централното ръководство на БОНСС. От 1948 до 1951 г. е секретар на VIII районен комитет на БКП в София. В периода 1951-1954 г. е секретар на ГК на БКП в София, а от 1954 до 1957 – първи секретар. Между 1957 и 1959 г. завежда отдел „Деловодство“ към ЦК на БКП. Кандидат-член е на Централния комитет на БКП от 4 март 1954 до 2 юни 1958 г., и пълновправен член на ЦК на БКП от 2 юни 1958 до след 16 ноември 1989 г. Известно време е Секретар на ЦК на БКП (5 ноември 1962-19 ноември 1966)[1] и член на Секретариата на ЦК на БКП от 19 декември 1977 до 4 април 1981[2], председател на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП (1986-1989), член на Политбюро на ЦК на БКП (16 ноември-8 декември 1989 г.)[3]. В периода 1977-1990 г. е председател на Общонародният комитет за българо-съветска дружба. Член е на Държавния съвет на Народна република България от 1984 до 1986 и през 1989 г.[3]

Министерски постове[редактиране | редактиране на кода]

Бил е министър на просветата и културата (25 декември 1959—27 септември 1962), председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование (9 юли 1971-4 януари 1984), първи заместник-министър на правосъдието (1966-1967), посланик на Народна република България в Токио, Япония (18 август 1967-15 юни 1971) и др. Бил е посланик и в Сингапур и Малайзия през 1971 г. През 1981 г. получава отличието „Герой на социалистическия труд

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Резултатите от преустройството на народното образование. Доклад“ (1962)
  • „Икономическият механизъм за управление на научнотехническия прогрес“ (1980)
  • „Братска дружба, всестранно сближаване“ (1987)
  • „Япония – от самурайския меч до изкуствения интелект. Очерци“ (1989)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол от пленум, състоял се на 14 ноември 1962 г., стр. 1-2 - www.archives.bg
  2. Стенографски протокол от съвместно заседание на ЦК на БКП, стр. 1-3 - www.archives.bg
  3. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 345.