Начо Папазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Начо Папазов
Мандат
1962 – 1966
Предшественик Тано Цолов
Наследник Иван Пръмов
Роден 25 март 1921
Граматиково, България
Починал 9 декември 1996 г. (на 75 г.)
София, България
Полит. партия БКП (1931-1949)
Портал  Портална икона   Политика

Начо Петров Папазов е български политик.

Член е на РМС от 1936 г., на БКП от 1941 г. Завършва висше образование - за строителен инженер (Братиславска политехника) и юрист (Софийски университет). Между 1943 и 1944 г. е член на Областния комитет на РМС в Бургас. След 9 септември 1944 г. става член на ЦК на РМС и председател на Централното ръководство на БОНСС. От 1948 до 1951 г. е секретар на VIII районен комитет на БКП в София. В периода 1951-1954 е секретар на ГК на БКП в София, а от 1954 до 1957 и първи секретар. Между 1957 и 1959 г. завежда отдел „Деловодство“ към ЦК на БКП. Кандидат-член на ЦК на БКП от 1954 до 1958, а член на ЦК на БКП от 1958 до 1990 г. Секретар на ЦК на БКП (1962-1966; 17 ноември-8 декември 1989), председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1986-1989), член на Политбюро на ЦК на БКП (17 ноември-8 декември 1989)[1]. В периода 1977-1990 г. е председател на Общонародният комитет за българо-съветска дружба. Член е на Държавния съвет на НРБ от 1984 до 1986 и през 1989 г.[1]

Бил е министър на просветата и културата (25 декември 1959 — 27 септември 1962), председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование (9 юли 1971 - 4 януари 1984), първи заместник-министър на правосъдието (1966-1967), посланик на НРБ в Токио, Япония (18 август 1967 - 15 юни 1971) и др. Бил е посланик и в Сингапур и Малайзия през 1971 г. През 1981 г. получава званието „Герой на социалистическия труд

Трудове[редактиране | edit source]

  • „Резултатите от преустройството на народното образование. Доклад“ (1962)
  • „Икономическият механизъм за управление на научнотехническия прогрес“ (1980)
  • „Братска дружба, всестранно сближаване“ (1987)
  • „Япония – от самурайския меч до изкуствения интелект. Очерци“ (1989)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 345.