Станко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тодоров.

Станко Тодоров
Мандат
9 юли 1971 – 18 юни 1981
Назначен от/на 6 Народно събрание
Първи зам.-председател на МС
 - 1971-1981 Тано Цолов
 - 1971-1976 Петър Танчев
 - 1971-1981 Тодор Божинов
Предшественик Тодор Живков
Наследник Гриша Филипов
Роден 10 декември 1920
Flag of Bulgaria.svg Кленовик, България
Починал 17 декември 1996 г. (на 76 г.)
Flag of Bulgaria.svg София, България
Полит. партия БКП (1936-1990)
Професия шивачполитик
Народен представител в:

VII ВНС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Портал  Портална икона   Политика

Станко Тодоров Георгиев е български политик от БКП, а след 1990 - от БСП.

Той е министър-председател на България в 72-то (1971–1976) и 73-то (1976–1981) правителство и е човекът, заемал най-дълго този пост в българската история. Държавен глава на България от 6 до 17 юли 1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 г. в село Кленовик, Радомирско. Включва се в дейността на БРП (т.с.) от 1936 г. През 1943 г. дезертира от армията и е задочно осъден на смърт. През следващите месеци се включва в бойните групи на БРП (т.с.), действащи в София. През 1944 г. е арестуван, но успява да избяга по време на бомбардировките през март същата година.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. работи в номенклатурата на Работническия младежки съюз до 1950 г. След това ръководи окръжната организация на БКП в Бургас (1950–1952).

Участва в правителството като министър на земеделието и горското стопанство (1952–1957)[1], председател на Държавната планова комисия (1959–1962) и зам.-председател на Министерския съвет (1959–1966). Между 11 юли 1957 и 2 юни 1958 г. е секретар на ЦК на БКП.[2] След приемането на Конституцията от 1971 оглавява Министерския съвет и остава на този пост до 1981 г., след което е председател на Народното събрание (два мандата). През 1990 г. е включен и във Висшия съвет на БСП, но към края на годината се оттегля от политическия живот. Бил е кандидат-член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 4 март 1954 г. и пълноправен член на партията до 10 ноември 1989 г., както и член на Политбюрото на партията от 28 ноември 1961 до 19 юли 1988 г.

Умира в София на 17 декември 1996 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е женен за Соня Бакиш.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]