Станко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тодоров.

Станко Тодоров
Станко Тодоров
Мандат
9 юли 1971 – 18 юни 1981
Назначен от/на 6 Народно събрание
Първи зам.-председател на МС
 - 1971-1981 Тано Цолов
 - 1971-1976 Петър Танчев
 - 1971-1981 Тодор Божинов
Предшественик Тодор Живков
Наследник Гриша Филипов
Роден
Починал
17 декември 1996 г. (на 76 г.)
Полит. партия БКП (1936-1990)
Професия шивачполитик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Станко Тодоров Георгиев е български политик от БКП, а след 1990 - от БСП.

Той е министър-председател на България в 72-то (1971–1976) и 73-то (1976–1981) правителство и е човекът, заемал най-дълго този пост в българската история. Държавен глава на България от 6 до 17 юли 1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 г. в село Кленовик, Радомирско. Включва се в дейността на БРП (т.с.) от 1936 г. През 1943 г. дезертира от армията и е задочно осъден на смърт. През следващите месеци се включва в бойните групи на БРП (т.с.), действащи в София. През 1944 г. е арестуван, но успява да избяга по време на бомбардировките през март същата година.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. работи в номенклатурата на Работническия младежки съюз до 1950 г. След това ръководи окръжната организация на БКП в Бургас (1950–1952).

Участва в правителството като министър на земеделието и горското стопанство (1952–1957)[1], председател на Държавната планова комисия (1959–1962) и зам.-председател на Министерския съвет (1959–1966). Между 11 юли 1957 и 2 юни 1958 г. е секретар на ЦК на БКП.[2] След приемането на Конституцията от 1971 оглавява Министерския съвет и остава на този пост до 1981 г., след което е председател на Народното събрание (два мандата). През 1990 г. е включен и във Висшия съвет на БСП, но към края на годината се оттегля от политическия живот. Бил е кандидат-член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 4 март 1954 г. и пълноправен член на партията до 10 ноември 1989 г., както и член на Политбюрото на партията от 28 ноември 1961 до 19 юли 1988 г.

Умира в София на 17 декември 1996 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Станко Тодоров е женен за Соня Бакиш.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]