Станко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тодоров.

Станко Тодоров
Мандат
6 юли 1990 – 17 юли 1990
Предшественик Петър Младенов
Наследник Николай Тодоров
Мандат
9 юли 1971 – 18 юни 1981
Предшественик Тодор Живков
Наследник Гриша Филипов
Роден 10 декември 1920
Кленовик, България
Починал 17 декември 1996 г. (на 76 г.)
София, България
Полит. партия БКП (1936-1990)

Станко Тодоров Георгиев е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), а след 1990 - от Българската социалистическа партия (БСП).

Той е министър-председател на България в 72-то (1971-1976) и 73-то (1976-1981) правителство и е човекът, заемал най-дълго този пост в българската история. Държавен глава на България от 6 юли до 17 юли 1990 г.

Биография[редактиране | edit source]

Станко Тодоров е роден в село Кленовик, Радомирско. Включва се в дейността на БКП от 1936 г. През 1943 г. дезертира от армията и е задочно осъден на смърт. През следващите месеци се включва в бойните групи на БКП, действащи в София. През 1944 г. е арестуван, но успява да избяга по време на бомбардировките през март с.г.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Станко Тодоров работи в номенклатурата на Работническия младежки съюз до 1950 г. След това ръководи окръжната организация на БКП в Бургас (1950-1952).

Участва в правителството като министър на земеделието (1952-1957), председател на Държавната планова комисия (1959-1962) и вицепремиер (1959-1966). След приемането на Конституцията от 1971 оглавява Министерския съвет и остава на този пост до 1981 г., след което е председател на Народното събрание. През 1990 г. е включен и във Висшия съвет на БСП, но към края на годината се оттегля от политическия живот.

Семейство[редактиране | edit source]

Станко Тодоров е женен за Соня Бакиш.

Източници[редактиране | edit source]