Стефан Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стефан Стефанов.

Стефан Стефанов
политик, индустриалец
Роден: 6 юли 1876
Сливен, България
Починал: 11 януари 1945 или 25 март 1946[1]
София, България
Народен представител в:

XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   

Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на  цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на  Никола Мушанов (1931-1934 г.).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му     Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През     1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През     1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.

Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

  • 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
  • 1915-1933 г. - член на  Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
  • 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
  • 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
  • 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
  • 1926-1939 г. - народен представител.
  • 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на  Никола Мушанов.
  • 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.

В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на     Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния   министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 173, ISBN 954-528-790-X