Васил Петров Коларов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна, министър-председател на България в 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство. Той е председател на XXVI Обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI велико народно събрание (1946-1947). Държавен глава на България от 15 септември 1946 г. до 9 декември 1947 г.
Васил Коларов е роден в Шумен. Завършва гимназия във Варна и от 1895 до 1897 г. е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Следва право в Екс ан Прованс, Франция и завършва в Женева (1900). След завръщането си в България е адвокат в Шумен, а от 1904 - в Пловдив. След разцепването на БРСДП остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 до 1923 г. е народен представител от тази партия. Коларов участва в Балканските войни като запасен офицер.
През 1919 г. е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на заболелия Георги Кирков. Ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. През 1922 г. става негов генерален секретар и действа като такъв до 1924 г., вземайки участие в конгресите на компартии от Германия, Италия, Франция, Норвегия, Чехословакия, Монголия и други.
След Деветоюнския преврат в България през 1923 г. призовава БКП към въоръжена борба срещу режима на Александър Цанков, но не среща подкрепа. Пристига нелегално в България в началото на август с.г. и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех заминава за Югославия, а оттам - за Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Васил Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). След Лайпцигския процес (1933) той е изместен от този пост от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години Васил Коларов заема различни научни и политически постове в Съветския съюз и Коминтерна.
Завръща се в България през 1945 г. и година по-късно става председател на Народното събрание. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция през 1946 г. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 1946 - 7 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947.
След смъртта на Г. Димитров Коларов оглавява правителството, но самият той умира половин година по-късно в София. Първоначално е погребан до мавзолея на Георги Димитров, като през 1990 г. останките му са преместени в Софийските централни гробища.
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
- „Из Болшевишка Русия“ (1957)
- „Партийният кризис“ (1958)
- „Спомени 1891-1924 г.“ (1968)
Тази статия е за българския политик. За финансовия функционер вижте Васил Коларов (финансист).
