Симеон Сакскобургготски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симеон Сакскобургготски
Симеон Сакскобургготски
Мандат
24 юли 2001 – 17 август 2005
Предшестван от Иван Костов
Последван от Сергей Станишев

Роден 16 юни 1937 г. (1937-06-16) (77 г.)
София, България
Назначен от 39 Народно събрание
Полит. партия НДСВ
Съпруга Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела
Подпис Signature of Simeon Saxe-Coburg-Gotha.png

Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, Негово Величество Симеон II, Цар на българите или накратко Симеон Втори) е цар на българите в периода 19431946 година и министър-председател на България в 85-то правителство 20012005 година.

Симеон е роден с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска и престолонаследник на българския трон. От смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 до 15 септември 1946 г. е цар на България (официално: Симеон II, Цар на българите), но поради ранната си възраст не встъпва в длъжност и от негово име управлява Регентски съвет. Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България и в политическия живот е познат като Симеон Сакскобургготски.

От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е 48-мият министър-председател на България начело на 85-тото правителство на България. След спечелването на парламентарните избори става лидер на партията Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Симеон II, британската кралица Елизабет II и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния род Ветини.

Биография[редактиране | edit source]

Царство България[редактиране | edit source]

Симеон II
цар на българите
Kartichka-BRCY-Simeon II.JPG
Снимка на малкия Симеон връху пощенска картичка
Лични данни
Управление 28.8 1943 - 15.9 1946
Предшественик Борис III
Семейство
Династия Сакс-Кобург-Гота
Баща Борис III
Майка Йоанна Савойска
Симеон II в Общомедия

Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в София като първи син и престолонаследник на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота-Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на цар Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), е дъщеря на краля на Франция Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев.

Чрез прокламация издадена на 16 юни 1937 г. от цар Борис III, прочетена на 27 юни 1937 г. от министъра на войната Христо Луков, княз Симеон Търновски е зачислен в Шести пехотен търновски полк с чин подпоручик и е назначен за шеф на Деветнадесети пехотен шуменски полк, на Първи армейски артилерийски полк и на Трети конен полк.[1]

Симеон II е цар на България от 1943 до 1946 г. Заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет. От 28 август 1943 до 9 септември 1944 в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след деветосептемврийския комунистически преврат, от 1944 до 1946 – представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тримата регенти, голяма част от министрите на последените 3 правителства, депутати, генерали от българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна управляваща през войната класа на България са екзекутирани, след присъди от така наречения „Народен съд“ през февруари 1945 г. („Кървавия четвъртък“). Царското семейство живее в двореца „Врана“ под домашен арест. Екзекуциите на представители на висшата и средната класа на България продължават до средата на 1950-те години и броевете на „Държавен вестник“ от онова време са пълни със съобщения за хиляди хора като „безследно изчезнали“.

На 15 септември 1946 г. в България, в присъствието на Съюзническата контролна комисия и части на Съветската армия, се провежда референдум. В Съюзническата контролна комисия влизат представители на армиите на СССР, САЩ и Великобритания, тя е под председателството на съветския генерал Бирюзов. Според резултатите от гласуването, проведено в условията на чужда окупация[2] показват, че над 95% от гласувалите са за република. Съществуват съмнения, че резултатите са фалшифицирани,[3] но въпреки това те са признати от Съюзническата контролна комисия за „действителни“, признават ги и всички държавни ръководства от съюзните страни-победителки във Втората световна война. На 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария Луиза) е прогонено от страната – така Симеон II напуска България, без никога да е абдикирал от престола. Някои смятат, че референдумът е противоконституционен и нелегитимен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната Търновска конституция, която не предвижда промяна на формата на държавно управление.[4]

Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република са отклонени по време на Великото народно събрание през 1990 г., въпреки първоначалното съгласие на тогавашния лидер на БСП Александър Лилов. Монархическите партии в България не получават широка обществена подкрепа след 1989 г.

Чужбина[редактиране | edit source]

След референдума царското семейство заминава за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италиански крал Виктор Емануил III. Симеон II завършва британския колеж „Виктория“ в Александрия. През 1951 се установява в Испания, където живее до 2001 г. В Мадрид Симеон II завършва Френския лицей, следва право и политически науки. Когато навършва пълнолетие на 16 юни 1955 г., Симеон II прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. През периода 1958–1959 г. той е курсант във военната академия „Вали фордж“ (Valley Forge Military Academy and College), гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“.

В официалната му биография на сайта на Министерския съвет (докато го оглавява) липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се оженва, до 1996 г., когато идва за пръв път в България. Според някои източници,[5] през този период Симеон е бизнесмен в Испания и САЩ. Той е 13 години председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“. Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.

Република България[редактиране | edit source]

След напускането на страната, Симеон II идва за първи път в България през 1996 г., след преодолени трудности, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и ЕГН. Българите приветстват неговото завръщане.[6] [7] Тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него. През 1999 г. Симеон идва в България за втори път с кораб по Дунав, в рамките на международна религиозно-екологична конференция.

Завръща се в страната през 2001 г. Сформираната от него партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време“ (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).

На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП печели 31% от гласовете, и първоначално се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с ДПС. След като Парламентът одобрява кандидатурата на Сергей Станишев за министър-председател, но отхвърля състава на кабинета, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС и активното посредничество на президента. Симеон II получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. На първите избори за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. НДСВ успява да спечели едно място за евродепутат, след ГЕРБ – 5, БСП – 5, ДПС – 4 и „Атака“ – 3. На проведените на 5 юли 2009 г. избори за 41 НС, НДСВ не успява да премине 4% бариера и остава извън парламента. На 6 юли Симеон Сакскобургготски подава оставка като лидер на движението. Почетен член на Атлантически клуб – България.

Семейство[редактиране | edit source]

Царство България
Династия Сакскобургготски
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg
Фердинанд I
Борис III
Симеон II

На 21 януари 1962 г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон II се жени за испанската богата наследничка Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (която не е от аристократичен произход), родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като последното – първородният син на Калина, е родено в България:

  • Кардам (1962 г.), женен за Мириам Унгрия и Лопес (1963)
    • Борис (* 1997)
    • Белтран (* 1999)
  • Кирил (1964 г.), разведен с Росарио Надал и Фустер-Пуигдорфила (1968)
    • Мафалда (* 1994)
    • Олимпия (* 1995)
    • Тасильо (* 2002)
  • Кубрат (1965 г.), женен за Карла Мария Ройо-Вилянова и Урестарасу (1969)
    • Мирко (* 1995)
    • Лукас (* 1997)
    • Тирсо (* 2002)
  • Константин Асен (1967 г.), женен за Мария Гарсия де ла Расиля и Гортасар (1970)
    • Умберто (* 1999)
    • София (* 1999)
  • Калина (1972 г.), омъжена за Антонио (Китин) Муньос Валкарсел (1958)
    • Симеон Хасан Муньос (* 2007).

Симеон става кръстник на великия княз на Русия Георгий Михайлович на 6 май 1981 г. в Мадрид. Той живее в Двореца „Врана“, район „Искър“, София. Освен родния си български език, Симеон Сакскобургготски говори английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.

Ордени и декорации[редактиране | edit source]

Симеон Сакскобургготски е носител на най-високите степени на над 30 европейски династически ордена и отличия:

  • Огърлие на Ордена на Златното руно, Испания, 2004.[8]
  • Огърлие на Ордена на Светото Благовещение, Италия.
  • Велик офицер на Ордена на Почетния легион, Франция.
  • Голямо огърлие на Ордена „Свети Лазар“, Франция.
  • Велик кръст на Ордена „Леополд III“, Белгия.
  • Велик кръст на Константиновия Орден „Свети Георги“, Парма.
  • Велик кръст на Ордена „Свети Януарий“, Парма.
  • Велик кръст на Ордена на Спасителя, Кралство Гърция.
  • Велик кръст на Ордена „Карлос III“, Испания.
  • Велик кръст на честта и благочестието, Суверенен военен орден на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (Малтийски орден), 2006.
  • Орден „Независимостта на Йордания“, Кралство Йордания.
  • Великият кръст на Ордена на Божи гроб, Йерусалимска патриаршия.
  • Орден „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“, Българската патриаршия.
  • Орден „Стара планина“, Република България, 2007.

Скандали[редактиране | edit source]

Двойно гражданство[редактиране | edit source]

След референдума за република през 1946 г., царското семейство е прокудено от страната без акт за абдикация или детронация. Симеон Сакскобургготски не е лишен нито тогава, нито по-късно, от българско гражданство. През май 1991 г. иска български паспорт, мотивирайки се пред българския посланик в Мадрид с желанието „да се включи в референдума за бъдещото държавно устройство на България“. Паспорт получава едва по-късно, а референдум управляващите не искат.

Не е ясно с какъв паспорт е пътувал Симеон до този момент. Един от синовете му признава в интервю, че семейството му е ползвало италиански дипломатически паспорт по линията на майка си, като временно решение. По-късно става ясно, че Симеон Сакскобургготски е имал и испански паспорт, но не като на испански гражданин.

До момента не са представени доказателства за наличието на двойно гражданство. Министър-председателят на България по конституция не може да има такова.

„Царски имоти“[редактиране | edit source]

В момента Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Българска са отново собственици на част от недвижимите имоти които са притежавали до 1946 година, изчислявани от някои на стойност около 161 млн. евро.[източник? (Поискан преди 11 дни)] (вкл. 2100 хектара гора в района на зимния курорт Боровец). Между тези имоти са резиденция „Врана“ и ловна хижа „Царска Бистрица“.

През 1998 г. Конституционният съд (КС) с Решение 12 обявява за противоконституционен „Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници“. Документът уточнява и че според списъка от 1946 г., изготвен по нареждане на министър-председателя Кимон Георгиев, царските имоти са 17. От тях на царското семейство са върнати резиденция „Врана“ до София, „Царска Бистрица“, „Саръ-гьол“, „Ситняково“, къща в гр. Баня, горски масиви в района на град Самоков – Боровец и с. Бели Искър.

Редица опозиционери твърдят, че решението на КС не е достатъчно основание за връщането на имотите и въпросът трябва да бъде уреден с отделен закон, както и че някои от царските имоти са собственост на Интендантството, а не на царското семейство. От друга страна Интендантството никога не е било държавна институция и не е разполагало с държавни средства. То представлява личната администрация (секретариат) на царете Фердинанд, Борис и Симеон, и е управлявало техните собствени средства от цивилната листа.

Според други тълкувания, някои от тези имоти са държавна собственост, предоставени за обслужване на монархическата институция. На тази основа някои политически противници на Сакскобургготски, включително и Иван Костов, по време на чието правителство са реституирани част от имотите, настояват за анулиране на реституцията. Стела Банкова внася два законопроекта, вторият от името на Партия Атака, с които реституцията се отменя, но те не са подлагани на гласуване.[9] [10]

През март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване на реституцията на т.нар. „царски имоти“. Тази комисия и партиите повдигат въпроса за царските имоти, но поради необходимостта на управляващата коалиция БСП, НДСВ, ДПС да си осигури стабилност на управлянието, въпросът за незаконно възстановените имоти се потулва. В замяна на това, Симеон безкритично подкрепя всяка инициатива на коалицията.

„Царска болница“[редактиране | edit source]

През юни 2006 г. името на екс-премиера е замесено в скандал, който според италианските медии даже щял да „промени политическата ситуация в България“. Името на бившия министър-председател е замесено в предполагаеми корупционни схеми на арестувания в Италия негов първи братовчед принц Виктор-Емануил Савойски, обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки.

Проектът за строеж на детска болница в България с посредничеството на Виктор-Емануил Савойски и с покровителството на тогавашния премиер Сакскобугготски, според някои е на цена, надвишаваща подобни здравни заведения в Европа. Проектът за педиатрията излиза на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера Сакскобургготски. Неговото правителство се опитва на два пъти да прокара проекта през 39 Народно събрание, което предизвиква протести и става причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на анкетната комисия е посочено, че финансовият министър Милен Велчев и здравният Славчо Богоев са нарушили конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит с банка „Банк Аустрия Кредитанщалт“ без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес.

По цени на Камарата на архитектите в България стойността на строежа е 1 960 000 евро. Средствата, които се предвиждат в споразумението обаче, са 7 259 000 евро. Разгърнатата застроена площ на детската клиника по чертеж е 11 807 кв. м. В предложението за инвестиционен проект, което внася министърът на здравеопазването Славчо Богоев в парламента, се посочва общата площ на педиатрията от 60 000 кв. м. Най-странното е, че и в двата случая посочената сума за изграждането на новата детска клиника е една и съща независимо от огромната разлика в площта. Така едно легло в педиатрията излиза 280 000 евро. В най-реномираните европейски болници цената на легло през 2004 г. е 30 000 евро.

През юли 2004 девет депутати от опозицията дават доклада си за „Царската болница“ на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е бавена почти две години, въпреки законовия едномесечен срок. Две седмици преди избухването на „италианския скандал“ е назначена нова проверка на болницата. На 13 юни 2006 е публикуван докладът, поръчан от новия главен прокурор Борис Велчев, в който се разкрива, че делото за „Царската болница“ е било умишлено бавено по нареждане на предшественика му Никола Филчев.

Биографичен филм[редактиране | edit source]

На 15 юни 2012 г. в зала 1 на НДК се състоя българската премиера на биографичен филм за Цар Симеон II – „Момчето, което беше цар“.

Произход[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Тицин, Найо. Ваше величество, колко ви е часът?. Spotlight, Mobilis, 2003. ISBN 978-954-91405-1-4.

Източници[редактиране | edit source]

  1. сп. „Сердика“
  2. ((bg)) Александър Долев. Съветската окупация на България. // Посетен на 6 декември 2010 г..
  3. ((bg)) Пламен С. Цветков. Как бе погребана монархията в България. // в-к „Дневник“. Посетен на 7 февруари 2013 г..
  4. ((bg))  Търновска конституция. // Посетен на 6 декември 2010 г..
  5. Симеон Сакскобургготски. Министър-председател на България, SETimes.com (бълг.)
  6. Velina Nacheva, The return of the king, The Sofia Echo, August 21 2004. (англ.)
  7. Matthew Brunwasser, Ex-King Simeon returns to power as Bulgarian PM, The Telegraph, 13 July 2001. (англ.)
  8. ((es)) REAL DECRETO 1973/2004, de 1 de octubre, por el que se concede el Collar de la Insigne Orden del Toisón de Oro a don Simeón de Sajonia-Coburgo Gotha
  9. Законопроект за обявяване на нищожни актовете, с които е възстановена собственост на Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество. // Народно събрание на Република България. Посетен на 18 септември 2009.
  10. Законопроект за обявяване на нищожни актове, с които е възстановена собственост на господин Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество. // Народно събрание на Република България. Посетен на 16 март 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Симеон Сакскобургготски в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Борис III цар на България (28 август 1943 – 15 септември 1946) Монархията е премахната
председател на НДСВ (6 април 2001 – 28 ноември 2009) Христина Христова