Генерал-полковник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Генерал-полковник (от немски Generaloberst) е бивше българско военно звание, което е сменено от новото законодателство с „генерал-лейтенант[1].

Лексика[редактиране | edit source]

От лексикологична гледна точка съчетанието „генерал-полковник“ е несъстоятелно. Това е неправилен превод от немски "Generaloberst", при който думата "oberst" е преведена като съществително, а не като прилагателно. В немския език званието е преходно между генерал и генерал-фелдмаршал и на български означава "най-главен генерал". "Най-главен" означава и думата der Oberst, което на български съответства на "полковник", като се има предвид, че това е най-старшият офицерски чин. На френски съответното на Generaloberst звание е general en chef, което е било възприето и в руската армия по някое време. Но болшевишката армия въвежда през 1939 година некомпетентния превод от немски, който се възприема и от другите сателитни армии, включително - а вероятно на първо място - и в българската. Логическата линия на генералските звания е "генерал-лейтенант", в превод заместник-генерал, "генерал от...(пехота, кавалерия, артилерия и т.н.)- и чак след това идва "Generaloberst", след което е Generalfeldmarschal.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Петър Стоянов удостои с висши военни звания 74 генерали и офицери“ (www.bultreebank.org)