Български владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Таблица на Българските владетели[редактиране | edit source]

(Кратко междуцарствие от осем месеца. Спорове между привържениците на Иван Владислав и противниците му.)

Титла Име Династия Династичен герб Години на управление Бележки

Митични или хипотетични български владетели [1][редактиране | edit source]

Зиези син на Сим и внук на Ной  ? [2] митичен прародител на българите
Мосох син на Яфет и внук на Ной  ? [3] митичен илиро-български прародител
Илирик  ? 986 пр. Хр. - 823 пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича първи илирически крал
Бладилий (Владилий)  ? 823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича втори илирически крал
Колад (Колед/Коледа)  ? 520 (700) пр. Хр - ? [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича трети илирически крал
Брем син на Колад  ? [3] Йеросхимонах Спиридон го нарича четвърски илирически крал
Болг (Боу) син на Колад 670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича пети илирически крал
Ладо (Лил/Лила)  ? 588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича шести български крал
Перун (Пеперуд)  ? 360 пр. Хр - 340 пр. Хр. [4]
Танлин (кан) род Кумло 42 пр.Хр.-100пр.Хр. [3]Йеросхимонах Спиридон го нарича Първи Балгрийски император
Ярсел (кан) род Кумло 101 пр.Хр-198 пр.Хр. [3]/ />Йеросхимонах Спиридон го нарича Втори Балгрийски император
Кан (княз)[5] Авитохол род Дуло ок.153 - ? [6] ]].
[[кан
Кан (княз)[5] Ирник (Бел-Кермек/Ернак) род Дуло 455 - 465 [6]  отъждествяван със сина на Атила
Кан (княз)[5] Борис  ? 490 - 502 [4]
Кан (княз)[5] Волег  ? 502 - 530 [4]
Реан (Кеанос)  ?  ? - 504 - ? [7] Блазиус Клайнер го нарича пръв вожд на българите.
Кан (княз)[5] Драгон  ? 530 - ? [4]
Кан[5] Заберган  ? 550 - 562 кан на кутригурите българи, Наследява трона на аварския каган Кандик
Хаган Баян  ? 562 - 602 Първи хаган на авари и българи, Наследява трона на българския кан Заберган


Владетели на Велика България[редактиране | edit source]

Кан (княз, патриций)[5] Органа род Дуло 602 - 630 регент на утигурите
Кан (княз)[5] Гостун род Ерми 630 - 632 [6] 
Кан (княз, патриций)[5] Кубрат (Курт) род Дуло 632665 [6]  Основател на Велика България в северното Причерноморие.
Кан (княз)[5] Батбаян (Безмер) род Дуло 665668 [6] 

Владетели на Първата българска държава[редактиране | edit source]

Кан [5] Аспарух род Дуло 681701 Основател на Дунавска България.
Кан[5] (княз, кесар) Тервел (Тривелий) род Дуло 701 – ок. 718 / 721
Кан [5] Кормес (Кормесий) род Дуло ок. 718 / 721738
Кан [5] Севар род Дуло 738753 / 754   Убит от боилите за провизантийска политика.
Кан [5] Кормисош род Вокил 753 / 754756
Кан [5] Винех род Вокил 756760   Убит заедно с рода си за провизантийска политика.
Кан [5] Телец род Угаин 760763   Убит от боилите след военно поражение.
Кан [5] Сабин род Вокил 763766   Детрониран от народен събор за провизантийска политика.
Кан [5] Умор род Вокил авг.септ. 766   Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика.
Кан [5] Токту вероятно род Угаин 766767   Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация.
Кан [5] Паган неизвестен род 767768   Убит от слугите си за провизантийската си политика.
Кан [5] Телериг неизвестен род 768777
Кан [5] Кардам неизвестен род 777803
Кан [5] Крум (Крун) неизвестен род, може би Дуло 803814
Кан(Канасубиги) Омуртаг Крумова династия, вероятно част от Дуло 814831
Кан(Канасубиги) Маламир Крумова династия, вероятно част от Дуло 831836
Кан [5] Пресиян I Крумова династия, вероятно част от Дуло 836852
Княз[5] /  Борис I (Михаил) Крумова династия, вероятно част от Дуло 852864 - кан
864889 - княз
Син на кан Пресиян.
Княз Владимир (Расате) Крумова династия, вероятно част от Дуло 889893   Първороден син на княз Борис I.
Цар Симеон I Крумова династия, вероятно част от Дуло 893913 - княз
913918 - василевс на българите
918 - 927 - василевс на българите и ромеите
Син на княз Борис I и брат на княз Владимир.
Цар Петър I (Свети цар Петър) Крум, вероятно част от Дуло 927969 Син на Симеон I
Цар Борис II Крумова династия, вероятно част от Дуло 969971
Колективно наместничество на комитопулите Давид, Мойсей, Арон, Самуил 971977
Цар Роман Крумова династия, вероятно част от Дуло 977997
Цар Самуил* - Комитопули, 9971014
Цар Гавраил Радомир* Комитопули, 10141015
Цар Иван Владислав* Комитопули, 10151018
Княз Пресиян II-Фружин* Комитопули, 1018

Обявени за владетели при въстания срещу Византийското владичество[редактиране | edit source]

Цар Петър II (Делян) Комитопули, 10401041  
Цар Петър III (Константин Бодин) Комитопули, 1072  

Владетели на Втората българска държава[редактиране | edit source]

Цар Петър IV (Теодор) Асеневци 11851197  
Цар Иван Асен I (Белгун) Асеневци 11901196 съвладетел
Цар Иванко Асеневци 1196 узурпатор
Крал Калоян (Йоаница) Асеневци 11971207
крал Борил Асеневци 12071218 Според някои е узурпатор.
крал/Цар Иван Асен II Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 12181241
Цар Коломан (Калиман) I Асен Асеневци 12411246 регентски съвет
Цар Михаил II Асен Асеневци 1246 – ок. 1253 - регентски съвет, начело с Ирина Комнина
ок. 1253 - 1256 - самостоятелно управление
 
Цар Калиман II Асеневци 1256  
Цар Ростислав Михайлович тъст на Михаил II Асен Halicz coa XIVw.png 1256 - 1261
Цар Мицо Асен Мицо / Асеневци 12561263
Цар Константин I Асен Тих / Асеневци 12571277  
Император Яков Светослав Асеневци 1262 - 1276
Цар Ивайлопо прякор Бърдоквата(тъй като го намерили като бебе в една маруля )  ? 12781279
Цар Иван Асен III Мицо / Асеневци 12791280  
Цар Георги I Тертер Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 12801292  
Цар Шишман I Шишмановци / Асеневци 1280 - 1313 Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново.
Цар Смилец Смилец BG 1295 Lord Maréchal.jpg 12921298  
Цар Йоан „Смилец“ Смилец BG 1295 Lord Maréchal.jpg 12981300 регентски съвет, начело със „Смилцена“, а по-късно с деспот Елтимир
Цар Чака татарин, потомък на Чингис Кан / Тертеровци 12991300  
Цар Теодор Светослав (Светослав Тертер) Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 13001321  
Цар Михаил Тих / Асеневци 1301 Син на Константин I Асен и Мария Палеологина.
Цар Георги II Тертер Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 13211322  
Цар Михаил III Шишман Асен Шишмановци / Асеневци 13231330  
Цар Иван Стефан Шишмановци / Асеневци 13301331  
Цар Иван Александър Шишмановци (Срацимировци) 13311371  
Цар Белаур Шишмановци / Асеневци 1331 - 1336 Брат на Михаил III Шишман. Реално управлява Видинската облат, но е отстранен след война с Търново.
Цар Михаил Асен Шишмановци / Асеневци 1336 - 1354 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново.
Цар Иван Асен IV Шишмановци / Асеневци 1336 - 1354 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав.
Цар Шишман II Шишмановци / Асеневци 1341 Син на Михаил III Шишман. Титлата му е призната от Византия, но прекарва живота си в емиграция.
Цар Иван Шишман Шишмановци (Срацимировци) BG-gerbXIV-vek.png 13711395  
Цар Иван Асен V Шишмановци (Срацимировци) 1371 Брат на Иван Шишман, известен и под името цар Ясен.
Цар Иван Срацимир Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13361355 -съцар
1355 - 1396 - самостоятелен владетел
Управлява във Видин.
Цар Константин II Асен Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13961422 Управлява във Видин с прекъсвания.

Обявени за владетели при въстания срещу Турското робство[редактиране | edit source]

Цар Шишман III Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1598  
Княз Ростислав Стратимирович Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1686  
Крал Карпош 1689  

Владетели (конституционни монарси) на Третата българска държава[редактиране | edit source]

Княз Александър Батенберг Coat of arms of the House of Battenberg.svg 17 април 187926 август 1886  
Княз Валдемар Датски Олденбургови, (Дания) Royal Arms of Denmark (1903-1948).svg 29 октомври 1886 Избран за княз от III ВНС, но отказва да заеме престола.
Княз /
Цар
Фердинанд Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 7 юли 188722 септември 1908 - княз
22 септември 19083 октомври 1918 - цар
 
Цар Борис III Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 3 октомври 191828 август 1943  
Цар Симеон II Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 28 август 194315 септември 1946 Управлява с регентски съвет.

Родословни дървета[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Списъкът е базиран на сведения от няколко средновековни източници, чиято достоверност в различна степен се оспорва
  2. Анонимен римски хронограф, 354 г.
  3. а б в г д е ж з и Йеросхимонах Спиридон Габровски, История во кратце о болгарском народе славенском, 1792 г.
  4. а б в г д е ж з и Поп Йовчо от Трявна, Летопис и родословие, 1786 - 1855
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. „Именник на българските канове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла KANAΣYBIΓI, съвременните историци им приписват титлата кан/Кан или канас.
  6. а б в г д Именник на българските канове
  7. История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

Вижте също[редактиране | edit source]