Български владетели

Част от серията статии за българите Българска култура Литература · Музика · Изкуство Кино · Имена · Кухня Хора · Носии · Спорт По региони и страни (включително диаспората) Република Македония Сърбия Румъния · САЩ · Унгария Гърция · Източна Тракия Малоазийски българи Банатски българи Бесарабски българи Карашовени Българи-мюсюлмани (Помаци) Горани · Гагаузи Религия Православие · Ислям Католицизъм · Протестантство Диалекти на българския език източни (рупски) · западни (торлашки · шопски · македонски) банатски История · Владетели

Таблица на Българските владетели

(Кратко междуцарствие от осем месеца. Спорове между привържениците на Иван Владислав и противниците му.)

Титла	Име	Династия	Династичен герб	Години на управление	Бележки
Митични или хипотетични български владетели
—	Зиези	син на Сим и внук на Ной	—	?	митичен прародител на българите
—	Мосох	син на Яфет	—	?	митичен илиро-български прародител
—	Илирик	?	—	986 пр. Хр. - 823 пр. Хр	Йеросхимонах Спиридон го нарича първи илирически крал
—	Бладилий (Владилий)	?	—	823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр	Йеросхимонах Спиридон го нарича втори илирически крал
—	Колад (Колед/Коледа)	?	—	763 (700) пр. Хр - ?	Йеросхимонах Спиридон го нарича трети илирически крал
—	Брем	син на Колад	—	?	Йеросхимонах Спиридон го нарича четвърски илирически крал
—	Болг (Боу)	син на Колад	—	670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр	Йеросхимонах Спиридон го нарича пети илирически крал
—	Ладо (Лил/Лила)	?	—	588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр	Йеросхимонах Спиридон го нарича шести български крал
—	Перун (Пеперуд)	?	—	360 пр. Хр - 340 пр. Хр.
—	Сирма	?	—	340 пр. Хр - 300 пр. Хр.
—	Агрон	?	—	300 пр. Хр - 270 пр. Хр.
—	Лангар	?	—	270 пр. Хр - 250 пр. Хр.	Ако е съществувал, то едва ли е същият Лангар от Аграи
—	Пиний	?	—	250 пр. Хр - 200 пр. Хр.
Кан	Мотун	Дуло	—	209 - 174 г. пр. Хр.
—	Гентий	?	—	200 пр. Хр - 120 пр. Хр.
—	Декефал	?	—	120 пр. Хр - ?
—	Вологис	?	—	58 пр. Хр - ?
Кан (княз)	Авитохол	род Дуло	—	ок.153 - ?	Някои автори го отъждествят с хунския вожд Атила.
Кан (княз)	Атилла	?	—	400 - 430	Поп Йовчо вероятно има предвид хунския вожд Атила.
Кан (княз)	Ирник (Бел-Кермек/Ернак)	род Дуло	—	455 - 465	отъждествяван със сина на Атила
Кан (княз)	Борис	?	—	490 - 502
Кан (княз)	Волег	?	—	502 - 530
—	Реан (Кеанос)	?	—	? - 504 - ?	Блазиус Клайнер го нарича пръв вожд на българите.
Кан (княз)	Драгон	?	—	530 - ?
Кан	Заберган	?	—	550 - 562	кан на кутригурите българи, Наследява трона на аварския каган Кандик
Хаган	Баян	?	—	562 - 602	Първи хаган на авари и българи, Наследява трона на българския кан Заберган
Владетели на Велика България
Кан (княз, патриций)	Органа	род Дуло	—	617 - 630	регент на утигурите
Кан (княз)	Гостун	род Ерми	—	630 - 632
Кан (княз, патриций)	Кубрат (Курт)	род Дуло	—	632 – 665	"Основател на Старата Велика България" със северното причерноморие. Според проф. Георги Бакалов приемането на християнството от кан \Кубрат е станало в младежките му години, когато той прекарав доста време във византийски двор, но е негово лично решение, което обачеспомага за добрите връзки между Стара велика българия и Византия по негово време. В подкрепа на тази теза е смяната на старобългарското име Курт със византийското Кубрат.той обаче не го налага християнството масово на прабългарите, както е сторил това княз Борис Покръстител. Няма данни нито един от синовете му, да е приел християнската вяра от него.
Кан (княз)	Батбаян (Безмер)	род Дуло	—	665 – 668
Владетели на Първата българска държава
Кан	Аспарух	род Дуло	—	681 – 701	Основател на Дунавска България, наложила се военно и призната с договор от Византия, столицата е Плиска.
Кан (княз, кесар)	Тервел (Тривелий)	род Дуло	—	701 – ок. 718 / 721	римски "кесар" коронован от Императoр Юстиниан риноотмет, присъединил с договор, без война, Загорска област към България, първата територия южно от Балкана. Отношенията с Византия са трайно урегулирани с политически и търговски договор. Провъзгласен е за "Спасител на Европа" след като унищожава войските на Арабския халифат при Константинопол и спира Ислямската инвазия към Европа, канонизиран за светец от източната и западната църкви. Създаден е монументалният Мадарски конник.
Кан	Кормес (Кормесий)	род Дуло	—	ок. 718 / 721 – 738	Продължава мира.
Кан	Севар	род Дуло	—	738 – 753 / 754	Убит от боилите за провизантийска политика.
Кан	Кормисош	род Вокил	—	753 / 754 – 756	Българската войска достига Цариград, но е отбита. За това военно поражение е детрониран.
Кан	Винех	род Вокил	—	756 – 760	Убит заедно с рода си за провизантийска политика.
Кан	Телец	род Угаин	—	760 – 763	Убит от боилите след военно поражение.
Кан	Сабин	род Вокил	—	763 – 766	Детрониран от народен събор за провизантийска политика. Беглец във Византия.
Кан	Умор	род Вокил	—	авг. – септ. 766	Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика.
Кан	Токту	вероятно род Угаин	—	766 – 767	Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация.
Кан	Паган	неизвестен род	—	767 – 768	Убит от слугите си за провизантийската си политика.
Кан	Телериг	неизвестен род	—	768 – 777	При него започват походите в Македония за освобождаване на нейното славянско население от гръко-византийското господство и приобщаването му към единоплеменната им България. Прочиства двора в Плиска от византийски шпиони.
Кан	Кардам	неизвестен род	—	777 – 803	Ликвидирани са вътрешните междуособици. България минава в настъпление южно от Балкана.
Кан	Крум (Крун)	неизвестен род, може би Дуло	—	803 – 814	Първи мерки за консолидиране на славяни, българи, авари и античен субстрат в единна народност. Прието е аварското облекло за официално за сметка на славянското и прабългарското. Първите писани български закони. Безпощадни мерки срещу корупцията, пиянството, просията и всичко, което отслабва държавата и разваля народа. Завоюва Банат, Трансилвания, земите на запад от р. Тимок с център Белград. След войни с Византия приобщава славяните по поречието на р. Струма и Сердика. България обхваща териториите от Карпатите и Буда-Пеща до предградията на Одрин (превзет през 813 г.). Военен разгром на Византийската империя, опожарила Плиска. Византийският император Никифор І Геник е пленен и обезглавен в битката във Върбишкия проход през 811 г. Плиска се въстановява като голям каменен град. Разпростиране на българското влияние и начало на приобщаването на Македония и Беломорието към България. Българите обсаждат Цариград. Умира внезапно при подготовка на нов поход към Константинопол.
Кан(Канасубиги)	Омуртаг	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	814 – 831	Вероятно в началото управлява с регенти Докум, Цог и Диценг, според някои източници — братя на Крум. Ханът строител. 30 годишен мир с Византия. Столицата блести с мащабни монументални каменни сгради. Изграждат се водопровод и канализация.
Кан(Канасубиги)	Маламир	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	831 – 836	Вероятно с регент кавхан Исбул. Цялата бласт Загоре (Горна Тракия) е включена в България, завършено е водоснабдяването на Плиска.
Кан	Пресиян I	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	836 – 852	Вероятно в началото управлява с регент кавхан Исбул. Присъединени са Македония, части от Албания и земи в Беломорието.
Княз /	Борис I (Михаил)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	852 – 864 - кан 864 – 889 - княз	Син на кан Пресиян. Князът Покръстител. България се християнизира в 864-5 г. Избива 52-ма души - боили и техните синове участвали в опит за преврат, противопоставящ се на християнството (Митът за "Избиването на 52-та болярски родове", създаден от младия Константин Иречек, бе опроверган от Г. Тодоров). Сключва мир с Византия. Сърбия е поставена под българска зависимост. Създадена е и се утвърждава българската азбука — Кирилицата. Начало на единна българска култура и народност. Построена е най-голямата за времето си катедрала в Европа - Голямата базилика в Плиска. Канонизиран за светец на Църквата.
Княз	Владимир (Расате)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	889 – 893	Първороден син на княз Борис I. Установява връзки с Немското кралство за възможен съюз срещу Великоморавия. Опитва се да откъсне България от влиянието на Византия и да възстанови езичеството. Детрониран с преврат от баща си, брат си и народен събор. Ослепен и затворен в тъмница.
Цар	Симеон I	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	893 – 913 - княз 913 – 918 - василевс на българите 918 - 927 - василевс на българите и ромеите	Син на княз Борис I и брат на княз Владимир. Нова столица след народен събор става Велики Преслав, превърнат в изящен каменен град само за 10-тина години. Води успешни войни: през 894 г. разбива византийците при Одрин, през 904 г. с нов договор урежда разширяването на територията на България в южна Македония и южна Албания. През 913 г. достига Константинопол и го обсажда, превзема Одрин през 914 г. Печели блестяща победа при река Ахелой - 917 г. Ликвидиран е васалитетът на Сърбия и тя става регулярна българска територия (924 г.). Българските граници опират в три морета: Черно, Бяло и Адриатическо. Създадена е Българската Патриаршия. Златен век на българската книжнина. Умира от сърдечна криза по време на война с Хърватия през 927 г.
Цар	Петър I (Свети цар Петър)	Крум, вероятно част от Дуло	—	927 – 969	Син на Симеон I. 40-годишен мирен договор с Византия и продължава традициите на Симеоновия Златен век. Сключва брак с внучката на византийския император Роман Лакапин - Мария. Византия му признава титлата Цар на българския владетел и то за втора в йерархията след възантийския и по-висша от тази на немския император, както и патриарх на българския църковен глава. Води войни с печенегите, маджарите, губи част от отвъддунавските си владения и губи контрола върху Сърбия. Появява се богомилството. Оттегля се в манастир след сърдечен удар, вследствие на загуба на битка от киевския княз Светослав I.
Цар	Михаил	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	969 - 970	Първороден син на Симеон I и брат на Петър I. По неизвестни причини е лишен от престолонаследие и е изпратен в манастир. През 930 г. напуснал манастира, заел крепост в Струмишка област и вдигнал възстание. Умира по време на бойните действия.
Цар	Борис II	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	970 – 971	Преслав е завладян първо от русите, водени от княз Светослав, а после от Византийския император Йоан Цимисхи, който побеждава и русите. Царят е отведен в плен в Константинопол и е развенчан. Бяга към България. На границата е убит погрешка от български войник.
Колективно наместничество на комитопулите	Давид, Мойсей, Арон, Самуил		—	971 – 977	синове на комит Никола, Отстояват независиостта на България, изгонват византийците от Преслав и Добруджа и не ги допускат в Западна България. Столица вероятно става София. Там е и седалището на българския Патриарх. При Траянови врата Самуил нанася тъжък разгром на византийската армия, сравним само с този при Ахелой. Самуил управлава във Видин, Никола и след него Арон — в София, Давид — в Преспа, а Мойсей — в Струмица. Никола умира от естествена смърт, Давид е убит от влашки разбойници между Преспа и Костур, Мойсей загива в битка, обсаждайки Сяр, а Арон е убит заедно с цялото си семейство (с изключение на сина му Иван Владислав) от Самуил в Разметаница за измяна и заговор с ромеите.
Цар	Роман	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	977 – 997	Избягал с брат си Борис ІІ от Цариград той е посрещнат от Самуил и коронясан от Патрарха. Установява столицата в Скопие. Дели управлението със Самуил. Повежда българите срещу Византия но в 991 г. е пленен от ромеите. Умира след 6 г. плен.
Цар	Самуил* -	Комитопули,	—	997 – [1014]]	След като е коронясан от Патриарха и римският папа потвърждава го потвърждава за владетел (макар и за крал), утвърждава отново българското господство над Сърбия, завладява Улцин, Котор, Далмация и Босна. Превзема и Одрин, Тесалия с Лариса, Епир. България отново се простира на три морета.По негово време драстично намаляват гоненията срещу богомилството. Не издържа на трагичната гледка от садизма на Василий ІІ Българоубиец, ослепил 14 000/15 000 български пленници на голямата част от които били отрязани също и десните ръце. Смята се, че получава инсулт и след три дни умира.
Цар	Гавраил Радомир*	Комитопули,	—	1014–1015	След неуспеха при Беласица разбива войската на солунския дук, а самия него убива и въпреки тежката ситуация настъплението на ромеите е отбито. Неговият братовчед Иван Владислав, когото Гавраил Радомир спасява от екзекуция, влиза в заговор с ромеите и го убива.
Цар	Иван Владислав*	Комитопули,	—	1015 –1018	1015 - мести Столицата в Битоля. побеждава Византия, създава Битолския надпис. 1017 - обединява силите си с Кракра пернишки и замисля поход с печенезите срещу Солун. той пропда "поради алчността на печенезите". Загива в бой, обсаждайки Драч.За смъртта му има три версии. Че умрял в схватка, че му била устроена засада или - най-вероятната - че станал жертва на заговор.
Княз	Пресиян II-Фружин*	Комитопули,	—	1018	Противопоставя се на предаването на България под Византийско владичество и се отбранява на планината Томор. Оставен без подкрепа от изменилите на страната си българските боляри, и майка си Мария, той прекратява съпротивата и става първо ромейски благародник, а после се замонашва. Умира в 1061. Гробът му е открит в днешна Словакия. България пада под Ромейска власт през 1019 г..
Обявени за владетели при въстания срещу Византийското владичество
Цар	Петър II (Делян)	Комитопули,	—	1040 – 1041
Цар	Петър III (Константин Бодин)	Комитопули,	—	1072
Владетели на Втората българска държава
Цар	Петър IV (Теодор)	Асеневци	—	1185 – 1197
Цар	Иван Асен I (Белгун)	Асеневци	—	1190 – 1196	съвладетел
Цар	Иванко	Асеневци	—	1196	узурпатор
Крал	Калоян (Йоаница)	Асеневци	—	1197 – 1207	Признат за крал от папата. Пленява император Балдуин.Признат е за rex (крал). получава владетелски жезъл от папата. Сдобива се с относителна автономност на българската архиепископия.
крал	Борил	Асеневци	—	1207 – 1218	Според някои е узурпатор.идва след извършен преврат.
крал/Цар	Иван Асен II	Асеневци		1218 – 1241	Разбива Теодор Комнин. Обсажда Константинопол. България отново е на 3 морета. През 1235 година скъсва с унията и със съгласието на Константинопол, се обявява за император (цар,). От този момент в България вече няма архиепископия, а патриаршия, която е първа по ранг след Константинополската.
Цар	Коломан (Калиман) I Асен	Асеневци	—	1241 – 1246	регентски съвет
Цар	Михаил II Асен	Асеневци	—	1246 – ок. 1253 - регентски съвет, начело с Ирина Комнина ок. 1253 - 1256 - самостоятелно управление
Цар	Калиман II	Асеневци	—	1256
Цар	Ростислав Михайлович	тъст на Михаил II Асен		1256 - 1261	Коронясан в Търново, но се оттегля в имението си в Срем, а после в Чернигов, като запазва титлата си.
Цар	Мицо Асен	Мицо / Асеневци	—	1256 – 1263	След 1257 г. мести резиденцията си в Преслав, подкрепян от Византия.
Цар	Константин I Асен	Тих / Асеневци	—	1257 – 1277
Император	Яков Светослав	Асеневци	—	1262 - 1276	Деспот, зет на Иван Асен II, управител на Видинската област, обявил се за император.
Цар	Ивайлопо прякор Бърдоквата(тъй като го намерили като бебе в една маруля )	?	—	1278 – 1279	Според някои историци (Божидар димитров) тази версия подсказва че е незаконен син на дребен болярин дребен болярин, управител на Овеч, дн. Провадия, други обаче опирайки се на византийски автори изтъкващи ниското му потекло - "свинар" се съмняват в тази теза.
Цар	Иван Асен III	Мицо / Асеневци	—	1279 – 1280
Цар	Георги I Тертер	Тертеровци		1280 – 1292
Цар	Шишман I	Шишмановци / Асеневци	—	1280 - 1313	Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново.
Цар	Смилец	Смилец		1292 – 1298
Цар	Йоан „Смилец“	Смилец		1298 – 1300	регентски съвет, начело със „Смилцена“, а по-късно с деспот Елтимир
Цар	Чака	татарин, потомък на Чингис Кан / Тертеровци	—	1299 – 1300
Цар	Теодор Светослав (Светослав Тертер)	Тертеровци		1300 – 1321
Цар	Михаил	Тих / Асеневци	—	1301	Син на Константин I Асен и Мария Палеологина. Титлата му е призната от Византия, но загива в сражение с Теодор Светослав при Овеч.
Цар	Георги II Тертер	Тертеровци		1321 – 1322
Цар	Михаил III Шишман Асен	Шишмановци / Асеневци	—	1323 – 1330
Цар	Иван Стефан	Шишмановци / Асеневци	—	1330 – 1331
Цар	Иван Александър	Шишмановци (Срацимировци)	—	1331 – 1371
Цар	Белаур	Шишмановци / Асеневци	—	1331 - 1336	Брат на Михаил III Шишман. Реално управлява Видинската облат, но е отстранен след война с Търново.
Цар	Михаил Асен	Шишмановци / Асеневци	—	1336 - 1354	Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново.
Цар	Иван Асен IV	Шишмановци / Асеневци	—	1336 - 1354	Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав.
Цар	Шишман II	Шишмановци / Асеневци	—	1341	Син на Михаил III Шишман. Титлата му е призната от Византия, но прекарва живота си в емиграция.
Цар	Иван Шишман	Шишмановци (Срацимировци)		1371 – 1395
Цар	Иван Асен V	Шишмановци (Срацимировци)	—	1371	Брат на Иван Шишман, известен и под името цар Ясен.
Цар	Иван Срацимир	Шишмановци (Срацимировци)		1336 – 1355 -съцар 1355 - 1396 - самостоятелен владетел	Управлява във Видин.
Цар	Константин II Асен	Шишмановци (Срацимировци)		1396 – 1422	Управлява във Видин с прекъсвания. Умира в Белград в 1422 г.
Обявени за владетели при въстания срещу Турското робство
Цар	Шишман III	Шишмановци (Срацимировци)		1598
Княз	Ростислав Стратимирович	Шишмановци (Срацимировци)		1686
Крал	Карпош	—		1689
Владетели (конституционни монарси) на Третата българска държава
Княз	Александър	Батенберг		17 април 1879 – 26 август 1886
Княз	Валдемар Датски	Олденбургови, (Дания)		29 октомври 1886	Избран за княз от III ВНС, но отказва да заеме престола.
Княз / Цар	Фердинанд	Сакскобургготски		7 юли 1887 – 22 септември 1908 - княз 22 септември 1908 – 3 октомври 1918 - цар
Цар	Борис III	Сакскобургготски		3 октомври 1918 – 28 август 1943
Цар	Симеон II	Сакскобургготски		28 август 1943 – 15 септември 1946	Управлява с регентски съвет.

Родословни дървета

• 

  Крумовата династия

• 

  Династия на Комитопули

• 

  Асенова династия

• 

  Смилецовата династия

• 

  Тертеровата династия

• 

  Шишмановата династия

Вижте също

• Списък на държавните глави на България от 1946 до днес
• Поменици на българските владетели
• Именник на българските канове
• Деяновци
• Мърнявчевичи
• Бранковичи
• Неманичи