Кардам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.

Кардам
владетел на България
Лични данни
Управление 777-803
Роден 8 век 735
Починал 802 или 803
Предшественик Телериг
Наследник Крум
Семейство
Баща Телериг
Потомци Крум

Кан Карда̀м е български владетел в периода 777-803 г. Смята се, че Кардам е пряк приемник на кан Телериг, въпреки че за това има само един първоизточник – западният хронист Зигеберт[1].

През април 791 г. византийският император Константин VI (780-797) потегля на поход срещу българите. Акцията цели да ги накаже заради проникването им по поречието на река Струма и изтребването на ромейските войски. Кан Кардам взема своевременни мерки и ги пресреща на тяхна територия — при градчето Проват край Адрианопол. Привечер двете войски влизат в сражение и ромеите отстъпват. Вечерта те напускат лагера си и избягват в Константинопол. Сражението няма решителен характер, въпреки че бойното поле остава в ръцете на кан Кардам.

През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристигна с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският кан Кардам се появява с войските си на 20 юли, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“, императорът излиза от лагера и дава решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстройва редиците си (напада безредно) и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.

Кан Кардам празнува голяма победа — той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършват с подписването на мирен договор — императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък. През 796 г. Кардам изпраща послание на Константин VI, в което заявява: „Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врата и ще опустоша цяла Тракия.“ На това предизвикателство императорът отговаря с присъщата му самонадеяност, като изпраща на българския владетел конска тор, вместо злато, придружена с думите: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди.“ В изявлението на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка — той не само не стига до Маркели, но бива принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като кан Кардам вече бил разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовава българския владетел на бой, „но той не се решава да излезе от укрепленията си“ - така поне твърди византийският хронист Теофан Изповедник. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир — както свидетелстват последвалите събития — те завършват с подновяването на договора от 792 г.

Повече сведения за живота на кан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и тя да е била насилствена, не бива да се поставя във връзка с интригите на Византия. Управлението на българския кан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, омиротворяването на страната и извеждането на България от политическата ѝ немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения — през 90-те години на 8 век България минава в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурява не само толкова мечтания мир, но и възхода на България през следващото столетие.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Латински извори за българската история, том III, Издателство на БАН, София 1965, стр. 44, бел. 4
Телериг
Печат на Първото българско царство
кан на България (777 – 802)
Крум