Петър I (България)
Вижте пояснителната страница за други значения на Петър.
| Петър I | ||
|---|---|---|
| цар на България | ||
 |
||
| Печат на Св. цар Петър I Български | ||
| Управление | 927 - 969 | |
| Роден | 912 или ок. 900 | |
| Починал | 30 януари 969 г. | |
| като монах | ||
| Предшественик | Симеон I Велики | |
| Наследник | Борис II Роман |
|
| Брак | Мария Лакапена Ирина Лакапина | |
| Потомци | Борис II Роман |
|
| Династия | Крумова династия | |
| Баща | Симеон I Велики | |
| Майка | Мариам ( Сурсувул) | |
| Свети цар Петър Български | |
| Празник | 30 януари |
|---|---|
Свети цар Пѐтър (* 912 г. или около 900 г., † 30 януари 969 г. или 29 януари), познат с прозвището Орела[1], е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Петър е вторият син на цар Симеон Велики.
Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с внучката на император Роман I Лакапин, дъщерята на Христофор Лакапин от Византия и София — Мария Лакапена, която била прекръстена на Ирина Лакапина в чест на „дълбокия мир“, който настъпва между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на Патриаршия. Тогавашният архиепископ на Дръстър (днес Силистра) — Дамян, става първият български патриарх. Освен това Византия официално признава царската титла на българския владетел. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син — Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.
С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.
Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър е принуден да се примири с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват моногократно - 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.
През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство. По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Освен това като форма на социален протест все по-големи размери придобива отшелничеството. Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.
[редактиране] Семейство
Петър I е женен за Мария Лакапина (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на Христофор Лакапин от Византия и на Августа София, и внучка на император Роман I Лакапин. От този брак има:
[редактиране] Използвани източници
- Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
- Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
- Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. "Сиела", 2010.
- ↑ Нейков, Б. - "Факийско предание Сбирки от народния живот, за праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци", С., 1985, Български писател.
[редактиране] Външни връзки
| Симеон I | → |
 |
→ | Борис II |
|
|||||||||||||||||||||||||||||
