Петър I (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петър.

Петър I
цар на България
Att-4530f2b0d0708riza.jpg

Печат на Св. цар Петър I Български
Лични данни
Управление 927 - 969
Роден 912 или ок. 900
Починал 30 януари 969 г.
като монах
Предшественик Симеон I Велики
Наследник Борис II
Роман
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Симеон I Велики
Майка Мариам (Сурсувул)
Брак Мария Лакапена Ирина Лакапина
Потомци Борис II
Роман
Отсамдунавска България при цар Петър I

Свети цар Пѐтър (* 912 г. или около 900 г., † 30 януари 969 г. или 29 януари), познат с прозвището Орела[1], е български цар и светия, управлявал България от 927 г. до 969 г. Петър е вторият син на цар Симеон Велики.

Биография[редактиране | edit source]

Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с внучката на император Роман I Лакапин, дъщерята на Христофор Лакапин от Византия и София — Мария Лакапена, която била прекръстена на Ирина Лакапина в чест на „дълбокия мир“, който настъпва между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на Патриаршия. Тогавашният архиепископ на Дръстър (днес Силистра) — Дамян, става първият български патриарх. Освен това Византия официално признава царската титла на българския владетел. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син — Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.

С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър е принуден да се примири с възстановяването на сръбската автономия. Маджарите нахлуват моногократно - 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не съумява да се справи с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.

През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство. По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Освен това като форма на социален протест все по-големи размери придобива отшелничеството.

Българската църква[редактиране | edit source]

Свети цар Петър Български
цар
Роден 912 или ок. 900
вероятно Преслав
Починал 30 януари 969
Празник 30 януари

Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.

През управлението на цар Петър Българката църква за пръв път получава състояние на автокефалност, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.

Семейство[редактиране | edit source]

Смъртта на цар Петър, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис

Петър I е женен за Мария Лакапина (прекръстена на Ирина), която е дъщеря на Христофор Лакапин от Византия и на Августа София, и внучка на император Роман I Лакапин. От този брак има:

Използвани източници[редактиране | edit source]

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
  • Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското Средновековие). С., изд. "Сиела", 2010.
  1. Нейков, Б. - "Факийско предание Сбирки от народния живот, за праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци", С., 1985, Български писател.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Симеон I
Печат на Първото българско царство
цар на България (927 – 970)
Борис II