Българска православна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска православна църква – Българска патриаршия
'
Sveti Sinod Sofia.jpg
Сградата на Светия Синод на БПЦ
Произлязла от: Константинополската патриаршия
Основана Св. Борис I
автономия - 919 г.
автокефалия - 927 г.
Статут автокефална
Предстоятел Неофит
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар новоюлиански календар
Богослужебен език български, църковнославянски
Диоцез Флаг на България България,
българските общности в
Флаг на САЩ САЩ
Флаг на Канада Канада
Флаг на Австралия Австралия
Флаг на ЕС Европейски съюз
Флаг на Аржентина Аржентина
Флаг на Бразилия Бразилия
Паство 8 000 000[1]
Седалище София, България
Сайт bg-patriarshia.bg

Българската православна църква – Българска патриаршия е древна автокефална поместна източноправославна църква.[2][3] Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я превръща в първата автокефална църква след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, в най-старата народностна църква в Европа и на славянските народи. През 2013 г. БПЦ е номинирана за Нобелова награда за мир заради ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, ставайки първата религиозна институция с такава номинация.[4]

История[редактиране | edit source]

Устройство[редактиране | edit source]

Според Устава на БПЦ[5], самоуправляемата Българска православна църква, под име Патриаршия, е неотделен член на Единната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Основа на устройството и управлението на БПЦ са Свещеното Писание, учението и каноните на Вселенската църква и устава. Българската православна църква се управлява от Светия синод, който избира патриарха, чието седалище е град София. Храм „Св. Александър Невски“ е патриаршеската катедрала на БПЦ.

Епархии[редактиране | edit source]

Епархии на Българската православна църква
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Всяка епархия се управлява от своя архиерей, който носи титлата митрополит.

1. Софийска епархия - със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч

2. Варненска и Великопреславска епархия - със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Добрич, Провадия и Търговище

3. Видинска епархия - със седалище в град Видин и архиерейски наместничества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик

4. Врачанска епархия - със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина и Оряхово

5. Плевенска епархия - със седалище в град Плевен и архиерейско наместничество в Луковит

6. Русенска епархия - със седалище в град Русе и архиерейски наместничества в Разград, Попово и Тутракан

7. Ловчанска епархия - със седалище в град Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян

8. Неврокопска епархия - със седалище в град Гоце Делчев (преди Неврокоп) и архиерейски наместничества в Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич

9. Пловдивска епархия - със седалище в град Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград

10. Сливенска епархия - със седалище в град Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел и Малко Търново

11. Старозагорска епархия - със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли

12. Великотърновска епархия - със седалище в град Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново и Павликени

13. Доростолска епархия - със седалище в град Силистра и архиерейски наместничества в Дулово, Тервел и Алфатар.

14. Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия - със седалище в град Ню Йорк

15. Западно и средноевропейска епархия - със седалище в град Берлин и Будапеща

Съществуват 16 архиереи без епархии: Левкийски, Крупнишки, Маркианополски, Адрианополски, Тивериополски, Стобийски, Велички, Драговитийски, Траянополски, Агатоникийски, Проватски, Браницки, Главиницки, Деволски, Месемврийски и Мелнишки.[6]

За православните българи в Цариград има българско църковно наместничество, пряко подчинено на Светия синод. Също така пряко подчинена на Светия синод е и Българската православна църковна община в Букурещ, Румъния.

Избор на Патриарх[редактиране | edit source]

  • 10 май 1953 г.
    • Митрополит Кирил Пловдивски (104 гласа)
    • Митрополит Неофит Видински (1 глас)
    • Митрополит Климент Старозагорски (0 гласа)
  • 4 юли 1971 г.
    • Митрополит Максим Ловчански (98 гласа)
    • Митрополит Паисий Врачански (1 глас)
    • Митрополит Софроний Доростоло-Червенски (0 гласа)
    • две празни бюлетини

Духовенство и църковнослужители[редактиране | edit source]

Богослужебни степени[редактиране | edit source]

Богослужение в БПЦ могат да извършват само лица от мъжки пол, специално подготвени, избрани и ръкоположени в съответната степен. Православната църква признава три степени на свещенослужение:

  1. епископска;
  2. презвитерска;
  3. дяконска.

Дванадесетте апостоли са първите епископи, избрани и изпратени лично от Иисус Христос да проповядват и да кръщават – И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19). Те от своя страна ръкоположили други лица за епископи, презвитери и дякони – Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Деян. 8:17)

Епископът е най-висшата степен в църковната йерархия. Той има канонично право да извършва самостоятелно всички тайнства и треби. За епископи се избират само монаси. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Епископите в БПЦ са:

  • митрополити – архиереи, които обладават върховната власт в управлението на определена епархия. Съветът от всички 15 митрополити на БПЦ се нарича Свети синод – върховното управление на БПЦ. Четирима митрополити, избрани за срок от четири години, образуват постоянно присъствие или т. нар. „намален състав“ на Светия синод. Председател на Светия синод е Патриархът, а в негово отсъствие или при вдовство на Патриаршеския престол - наместник на патриарха, който обикновено е старшият митрополит;
  • епископи без епархия – заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват.

Свещеникът (презвитерът, йереят) получава своя сан чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от тайнствата и требите. Той не може да извършва само тайнството свещенство, както и да освещава храмове, антиминси и миро. Свещеник, който се отличи с примерен живот и служение, получава за награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник. Отличилите се протоиереи могат да бъдат възведени в икономи. На някои свещеноикономи за отличие се дава и нагръден кръст, с който придобиват офикията ставрофорен иконом. Иконом, който е проявил особено похвална служба, става протопрезвитер.

Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони могат да бъдат отличени със званието протодякони, т.е. първи или старши дякони.

Духовенство[редактиране | edit source]

В БПЦ има два вида духовенство – бяло духовенство и монашеско (черно) духовенство.

Бялото духовенство се състои от дякони и свещеници, които не са дали обет за безбрачие. Дяконите могат да служат като неженени и имат право да сключат брак. Свещениците задължително трябва да бъдат женени. Преди ръкоположението БПЦ изисква от съпругите на кандидатите да подпишат нотариално заверена декларация, че са съгласни съпругът им да бъде ръкоположен за свещеник и ще го последват там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее.[7]

Монашеското (черното) духовенство се състои от монаси – хора, които не състоят в граждански брак и отиват да живеят в манастир, като дават обет за девство, нестяжение и послушание. Дяконите-монаси се наричат йеродякони, т.е. свещенодякони. Йеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите. Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири.

Титулуване на духовните лица в БПЦ
духовенство сан обръщение
официално неофициално
монашеско Патриарх български Негово светейшество Владико
Екзарх Негово блаженство
Митрополит Негово високопреосвещенство
Архиепископ
Епископ Негово преосвещенство
Архимандрит Негово високопреподобие Отче
Йеромонах Негово всепреподобие
Архидякон Негово преподобие Отец ... (името)
Йеродякон
Монах Брате
Монахиня Нейно преподобие Майко, сестро
бяло Архиерейски наместник Негово високоблагоговейнство Отче
Протопрезвитер
Иконом
Протойерей Негово всеблагоговейнство
Свещеник Негово благоговейнство
Протодякон "Отец ... (името)"
Дякон
бяло и черно Иподякон Негово боголюбие "(името)"

Български светци[редактиране | edit source]

Църквата „Христос Пантократор“ в Несебър, включена в списъка на ЮНЕСКО
Вижте също Списък на българските православни светци

В последния църковен календар Жития на светиите, издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. Виж списъка на свещеник Траян Горанов[1] и списъка на 61 светци на Факултета по теология на Софийския университет [2]и статията [3].

През 1943 г. Хр. Филаретов публикува „Жития на българските светии“, обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 г. са отбелязани 57.

Защо по-долу се наброяват поименно 122 или общо 200 светци, много повече от горепосочените? Всяка статистическа справка, особено касаеща светците, има своите слабости. На първо място спорен е въпросът за народността на някои светци. Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой – „Само един Бог знае всичките техни имена“ е мнението на Църквата още от времето на св. Дионисий Ареопагит.

Тук са дадени имената както на българи по народност, така и на светци, свързани най-вече с българската история.

Въпросите кой, кога и правилно ли е нарекъл някакво историческо (а може би и измислено) лице „светец“ са спорни. Сложен е и въпросът с канонизацията на светците. Много данни в църковната литература по различни причини често не съвпадат с тези на историческата наука, макар че и там се менят често или се поставят понякога под въпрос. Някои светци са по-значими и по-известни, а други – не дотам популярни, както в България, така и в други православни страни. В календарите на Московския патриархат например винаги присъства Йоан Рилски, но рядко се срещат други български светци.

В България, още при хановете Крум и Омуртаг, са се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например Терапонтий, Васа Солунска, Емилиян Доростолски, 15 Тиверополски свещеномъченици, Давид Солунски, Георги Загорски, Петър Мъгленски, Боян-Енравота, княз български и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ Теофилакт Охридски, който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулова „блажен“, е написал житията на Климент Охридски и на 15-те Тивериополски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец Паисий Хилендарски, официално канонизиран от патриарх Кирил в салона на Митрополията в София на 23 декември 1962 г. Паисий пише: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха.“ (История славяноболгарская). Списъкът на българските светци, който Йордан Иванов дава след Зографската история (Й. Иванов, Български старини из Македония, С., 1931, стр. 641-642) посочва 41 имена.

Особено много български новомъченици, пострадали от турците“ се появяват по време на османското владичество. През периода 1453-1867 г. на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Техният култ се свързва с ислямизационните вълни в подвластните на султана православни земи. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските ерминии и в печатните календари. Там, както и в най-новите български календари вкл. интернет, не рядко се срещат противоречиви данни, например тези, касаещи датите на празнуване на някои от светците. Особено информативна е книгата на Асен Василиев, „Български светци в изобразителното изкуство“, С. 1987, както и Хр. Попов, „Жития на светиите, почитани от православната църква“, С. 1930.

В случай на разногласие в имената на първо място в долния списък стои най-популярното и най-очевидно нарицателно име. Датата на празнуване по най-новия календар на Синодалното издателство София, стои на първо място. Останалите дати се срещат в други извори и календари. Със звездичка са отбелязани датите на празнуване, взети от „Народен календар“ на х. Д. Паничков, Браила 1869 г., който е доста пълен.

Български печатни календари[редактиране | edit source]

Най-подробни сведения за българските печатни календари до Освобождението (13 „вечни“ и 107 „обикновени“) е събрал Никола Ферманджиев в статията си „Възрожденски календари“ (в-к „Антени“, год. IX, бр. 22, 30.05.1938).

  • Календар, Будапеща, 1818 (първи печатан български възрожденски календар)
  • Христодул Сичан-Николов, Календар, Букурещ 1840
  • Константин Огнянович, Редовен календар, Цариград 1842
  • Х. Г. Данов, Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци)
  • „Жития на светиите, почитани от Православната църква“ (превод и съставителство – А. Бехметиев и др.)
  • Хаджи Димитър Паничков, „Народен календар. Натъкмил един прокуден българин“ (печатница х. Д. Паничков), Браила, 1869 (47 български светци)
  • Стоян Маринов, Календар, Търново, 1878 (последен възрожденски календар)
  • Йордан Иванов, „Български старини из Македония“, С. 1931, с. 641-642 (списък на 41 имена по Историята на Паисий Хилендарски)
  • Хр. Филаретов, „Жития на българските светци“, 1943
  • Рачко Попов, „Български народен календар“ (изд. „Свят. Наука“), С. 1997
  • Православен календар, С. 1957 (57 български светци)
  • „Жития на светиите“ (Синодално издателство), С. 1991 http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html

Храмове[редактиране | edit source]

Манастири[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Цанков, протопр. Стефан. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. Т. 16, 1939.
  • Снегаров, Ив. Кратка история на съвременните православни църкви. Т. 2. Българска, Руска и Сръбска. С., 1944, 1-91.
  • Овчаров, Д., М. Ваклинова. Раннохристиянските паметници в България. IV-VI в. С., 1978.
  • Събев, Тодор. Самостойна народностна църква в Средновековна България. С., СИ, 1987, 436 с.; фотот. изд. Велико Търново, Фабер, 2003.
  • Венедиков, Ив. Прабългарите и християнството. С., 1995.
  • Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX-XV в.). С., 1997.
  • Тодорова, Олга. Православната църква и българите XV-XVIII век. С., 1997.
  • Религия и църква в България. С., 1999.
  • Димитров, Божидар. Християнството в българските земи. Български манастири. С., (2000).
  • Николова, Бистра. Православните църкви през българското средновековие IX-XIV в. С., БАН, 2002, 208 с.
  • Петров, П., Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония. С., 2003, 176 с. (Македонска библиотека, 46) (http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_1.html).
  • Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. С., 2003.
  • Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., 2003.
  • Чурешки, Ст. Православието и комунизмът в България: 1944-1960. С., 2004.
  • Петрова, Г. Църква и църковно право в средновековна България. С., 2005.
  • Държава и църква – църква и държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. Ред. Г. Ганев, Г. Бакалов и Ил. Тодев. С., 2006.
  • Димитров, Божидар. Българска християнска цивилизация. С., 2007.
  • Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123-127
  • Друмева, Валентина, мон. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време. Т. 1. Зографски манастир, 2007; Т. 2. 2007; Т. 3. 2008; Т. 4. 2008; Т. 5. 2009; Т. 6. 2009; Т. 7. 2010.
  • Методиев, Момчил. Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава. С., 2010.
  • Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bulgaria. // The World Factbook. CIA, 2006. Посетен на 4 юли 2009.
  2. http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml
  3. Census 2001, Population by Districts and Ethnic Groups as of 01.03.2001. // Nsi.bg.
  4. Номинираха църквата ни за Нобел за мир, в: „Стандарт“, 16 март 2013.
  5. Устав на БПЦ от 2008 г.
  6. Епископи на БПЦ
  7. Устав на БПЦ

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]