Климент Охридски

Свети Климент Охридски
Икона на Свети Климент Охридски
Един от Седемте апостоли на България, Ученик на Свети Кирил и Свети Методий
Роден	около 840
Починал	27 юли 916 Охрид, Първо българско царство (днешна Република Македония)
Почитан в	Източноправославна църква
Празник	27 юли (Юлиански календар), 9 август (Григориански календар) и 25 ноември (Юлиански календар), 8 декември (Григориански календар)
Атрибути	Глаголица, Кирилица
Покровителство	Охрид

Стъклопис от Аулата на
СУ "Св. Климент Охридски"

Възстановената църква Св. Пантелеймон в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

Паметник на Климент и Наум в Скопие.

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

Ранни години

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г.

Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископа на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Завръщане в България

Началникът (старобълг. „боритаркан“) на крайграничната българска крепост (днес „Калемегдан“) в Белград, явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща при цар Борис I.

Според Теофилакт Охридски самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Наум остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата.

Топонимът „Кутмичевица“ е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Климент отсяда в три подарени му от цар Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон I в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон I, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година.

Когато Наум умира (през 910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Св. Панталеймон“ (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес възстановена от руините през 2001-2002 г. Останките му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос“, наречена след това „св. Климент“. Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Св.Климент Охридски“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Други

Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България — Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888 г.

Литература

• Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 - 1459, C.H.Beck, 2000, ISBN 3-406-45024-5
• Nikolaos Trunte: Πρός τό σαφέστερον. Zu Reformen in der glagolitischen Schrift. - In: Glagoljica i hrvatski glagolizam, Zagreb, 2004.
• Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896
• Люба Илиева. Пространното житие на св. Климент Охридски и проблемът за българо-византийския културен синтез. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.

Външни препратки

• Житие на св. Климент Охридски
• Климент Охридски. Похвала за Св. Кирил Философ
• Климент Охридски. Похвално слово за Св. Димитър Солунски
• Климент Охридски. Похвално слово за Св. Архангели Михаил и Гавриил
• Климент Охридски. Похвално слово за Св. Климент Римски
• Климент Охридски. Похвално слово за Йоан Кръстител
• Климент Охридски. Похвално слово за Св. Четиридесет мъченици
• Климент Охридски. Похвала за четиридневния Лазар
• Климент Охридски. Из Трипеснеци на Рождество Христово
• Климент Охридски. Пространно житие на Константин — Кирил
• Климент Охридски. Пространно житие на архиепископ Методий

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.