Люлин (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Район „Люлин“
Карта на Столична община. Мястото на „Люлин“ е отбелязано
Данни
Площ:  ?
Население: 121 131 (09.2007)[1]
Кмет: Милко Младенов (ГЕРБ)
Люлин се слави с постоянно обменящ се въздух и широко междублоково пространство

Люлин е един от 24-те административни района на Столична община. Разположен е в северозападната част на град София и включва ж.к. Люлин, най-големия жилищен комплекс в Република България, по-малките квартали Филиповци и Република разположени извън Околовръстния път и промишлената зона северно от булевард „Европа“. Населението на района е около 121 000 души (2006).

Софийският квартал Люлин е с население приблизително колкото град Плевен, по-голям е от целия град Велико Търново, старата столица на България, с цели 53880 души. Район Люлин граничи с:


Жилищен Комплекс „Люлин“[редактиране | edit source]

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Комплексът „Люлин“ е квартал в София, кръстен на едноименната планина Люлин. Включен е в административен район „Люлин“ на Столичната община. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България. По официални данни от 2001-ва година жителите му са 121 234.

Разположение[редактиране | edit source]

Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала се намират околовръстен път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен булевард „Сливница“ (бивш „Вълчо Иванов“, наричан още в Люлинската си част бул. „Европа“, а преди това „Баба Парашкева“). На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“ е кв. „Модерно предградие“. На югоизток се намират Западен парк — един от няколкото големи градски паркове в София и вилна зона „Смърдана“.

История[редактиране | edit source]

В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. „Сливница“) по подобие на бул. „Цариградско шосе“ с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи — главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. — Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)[1], а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-1979 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара — автобуси 108, 109 и 110).

В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. „Панчо Владигеров“, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин-1 — Сточна гара, по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-ми, 9-ти и 10-ти), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия — тролейбус б 7, а в края на 80-те — и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. Линията на метрото от жилищния комплекс до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 19 години след първата копка. От септември 2009 г. метролинията от Люлин е удължена до ж.к. Младост-1.

Проектът „Модерно Предградие“ — 1970, жк. Люлин — 2010 [2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10]

Жилищно строителство[редактиране | edit source]

Ж.к. „Люлин“ е разделен на 10 микрорайона. Микрорайони 1-5 са разположени до Околовръстния път, микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8-10 са между бул. „Сливница“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на софийското метро.

Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона, в който се намират. Така в микрорайоните от Люлин-2 до Люлин-9 цифрата на стотиците на номерата на блоковете съвпада с номера на съответния микрорайон, т. е. в Люлин-2 номерата на блоковете започват с 2хх, в Люлин-3 — с 3хх, в Люлин-4 — с 4хх и т. н. до Люлин-9, където номерата са 9хх. По-различно е с микрорайони 1 и 10 — в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 — 1хх. Това индексиране на номерата не се спазва за новите блокове.

Строителството в ж.к „Люлин“ е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ-ти век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (бивш бул. „Добринова скала“, преди това — „XI конгрес на БКП)“ са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти.

Транспорт[редактиране | edit source]

В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в момента в София.

Входно-изходните пътни артерии на района са „тунела на Люлин“, кръстовището „Орион“, Филиповско шосе, бул. Европа. Към ж.к. Люлин водят тролейбусни линии 6 и 7, трамвайна линия 8 и автобусни линии 42, 43, 53, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310. На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на Софийското метро„Западен парк“, „Люлин“ и „Сливница“. През жилищния комплекс минават т.нар. Маршрутки (маршрутни таксита) с номера 1Б, 6, 14, 16, 32, 35 и 39. Част от историята на ж.к. Люлин са автобусни линии 112 и 294Е, тролейбусни линии 6Б, 10 и 12, маршрутни линии 1, 3, 23, 25 и 38, а също така трамвайна линия 21.

Образование, култура здравеопазване и администрация[редактиране | edit source]

Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.

Училищата в района са:

На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. „Красная Пресня“) и „Джавахарлал Неру“, Културен център „Люлин“ и четири читалища.

Жилищен комплекс „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-та (2-ри микрорайон) и 12 ДКЦ (9-ти микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика.

В края на 2010 год. на бул. „Д-р. Петър Дертлиев“ 81 (в 6-ти микрорайон) е открита единствената многопрофилна болница в квартала — Болница Люлин [11]. Болницата предлага пълна гама от здравни услуги, включително общопрактикуващи лекари, клинична лаборатория и рентгенология и отделения за лежащо болни.

Седалището на Район „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон, на бул. „Захари Стоянов“ 15.

Икономика и спорт[редактиране | edit source]

На територията на Люлин-3 на бул. Царица Йоана до пощата се намира магазин от веригата Office 1 Superstore. На територията на Люлин-6 се намират първата подобна на МОЛ сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит ]басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите магазини на търговската верига „ФАНТАСТИКО“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. На бул. Царица Йоанна до Метростанция „Люлин“, в южната част на 8-ми микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „Билла“ и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. Близо до Метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата — „ARON“ и „Лабиринт“. Там ще има и голям МОЛ, който ще бъде свързан чрез топла връзка със станция „Западен парк“.

До кръстовището на бул. „Джавархавал Неру“, бул. „Захари Стоянов“ и бул. „Панчо Владигеров“, между Люлин-3 и Люлин-4 и непосредствено до североизточния ъгъл на Люлин-6, се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата — това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и супермаркет от веригата „ЕВРОПА“, множество заведения за бързо хранене, кафенета и дискотека. Жилищния комплекс разполага още със няколко казина, билярден център и „Мега Екстърийм“ център за забавления. В ж.к. Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“ и „Технолукс“, и магазин от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“; близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса. В квартал Люлин се намира също така и магазина „Кауфланд“ разположен на булевард Индра Ганди.

Квартал „Република“[редактиране | edit source]

Население: 458 души по постоянен + настоящ адрес към септември 2006 г.

Културни забележителности[редактиране | edit source]

На територията на района се намира църквата „Св. Климент Охридски“ (1999), културен център „Люлин“ и няколко читалища.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Обща информация за район „Люлин“


Външни препратки[редактиране | edit source]