Княжево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Княжево.

Паметникът на загиналите войници в двора на църквата

„Княжево” е квартал на българската столица София.

Намира се на изхода на града в посока към югозападната част на страната, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“, като при бул. „Цар Борис III“ е разположен двустранно на булеварда до края на къщите към подножието на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя Витоша от Люлин.

История[редактиране | edit source]

Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в Боянския поменик запазен в препис датиран между 1562г. и 1612г., такова е името и на реката която днес знаем като Владайска река или Княжевска. Евлия Челеби в пътеписа си в 17 век споменава селището като Бали ефенди както го наричат турците пренасяйки върху селото името на погребания тук юрушки дервиш, роден в Струмица и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в Константинопол[1]. Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира посветено на Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II[1]. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.

През турско време в Княжево по посочените причини е известно като Бали ефенди и има 3 махали:

  • Клисурска махала под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска, населявана от най-старите княжевски жители (кореняци), занимавали се със скотовъдство и дърварство;
  • Бали ефенди махала с гроба на дервиша, която минавала за централна, с много постройки около банята, с дюкяни, кафенета, ханища;
  • Черкезка махала на отсрещния край, над реката, където турските власти заселили черкези (като платени слуги на държавата) - снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници.

От Бали ефенди е преименувано на Княжево през 1881 г. в чест на Александър Батенберг.[1] Княжево се числяло към Бояна до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-ти километър“.Княжево става квартал на София на 26 април 1958 г.

През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошекови построяват първите пивоварни фабрики.

С Височайши указ №509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище[1]. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като исляххането.

Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.

През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1341 000 кг. хартия.

Със заповед на окръжния управител №204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак[2][3].

Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от Алеко Константинов, изкачване на Черни връх  27 август 1895.

На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ №284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.

На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София - Княжево - София[[4]].

Княжевско военно училище е се е наричала Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ със седалище в Княжево и е като резултат от обединяването през 1908г. на  Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).

Писателят Йордан Йовков завършва (1902-1904) школата за запасни офицери в Княжево , като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)

В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия..

Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.

В Княжево e изградена първата ски-шанца в България.

През 1962 г. в Княжево е построен първият кабинков лифт в България, изграден от австрийската фирма "Братя Гирак". Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м нмв, а горната - на 1340 м нмв. Разполагал е с 53 бр. 4-местни кабини и е превозвал по 600 души на час в посока със скорост 3 m/s. Времето за пътуване било 20 минути. Спрян от експлоатация след няколко инцидента. В момента е разграбен.

Забележителности[редактиране | edit source]

На територията на Княжево на пресечката между ул. "Меча поляна" и "проф. Державин" се намира най-старото дърво на територията на столицата в планината Витоша, известно като Горуна (зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 3 метра, възрастта му е над 500 години.

Минералните извори в квартала са 7, като на 2 от тях водата се бутилира. Температурата на водата им e между 25 и 35 градуса.

В Княжево се намира и държавният парк Княжевска гора.

Празник на Княжево и храмов празник на църквата св. Илия е Илинден. Провежда се сбор на пл. Сред село.

Архитектура[редактиране | edit source]

Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. "Цар Борис ІІІ" го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата.

Най-старият мост в София - Александров мост, построен през 1878 г. със средства на руския император Александър ІІ, се намира непосредствено преди местността Черния кос.

Образование[редактиране | edit source]

Държавна минерална баня

В пределите на Княжево са разположени няколко училища, детска градина и други обществени учреждения:

  • Читалище "Братя Миладинови" (1923)
  • Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“ (бившият химически техникум)
  • 26-то СОУ “Йордан Йовков”
  • ЧОУ "Света София" с изучаване на английски език
  • ЦДГ “Сияние”
  • 4-то помощно училище-интернат "Проф. Д. Кацаров"
  • 60 СДГ "Бор".

Известни жители[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от ресторант "Бор" (ст. „Бар Шишарка“), над обръщателното колело на трамваи 5 и 19, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула на Копитото (в момента не работи))
  • Райска градина (спирка „Райска градина“ бивша спирка Шипка)
  • Княжевски манастир "Покров на пресвета Богородица"
  • Сдружение "За Княжево"

Транспорт[редактиране | edit source]

Линии на масовия градски транспорт, обслужващи квартала:

Всички автобусни линии минават и обслужват само източната страна на кв. Княжево откъм бул. „Димитър Петков“ с изключение на линии 59 и 107. Трамваите по машрут 11 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 19 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в близост до парк Витоша.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX - началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5.
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 717
  • Държавен архив

Литература[редактиране | edit source]

  • Маргарита Кузова. Oбрaзът нa c. Княжeвo (Coфийcкo) - мeжду трaдициятa и мoдeрнизaция Пoщeнcки кaртички oт крaя нa ХIХ и нaчaлoтo нa ХХ вeк и възмoжнocти зa рaзкaзи oтвъд мoдeрнocттa. - МИФ 15: Юбилеен. С., НБУ, 2010, 190-209.

Външни препратки[редактиране | edit source]