Княжево

Тази статия е за квартала на София. За селото в Хасковско вижте Княжево (село).

---

„Княжево” е квартал на българската столица София, разположен на изхода на града в посока към югозападната част на страната, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“, като при бул. „Цар Борис III“ Княжево е разположен от двете страни на булеварда до края на къщите към подножието на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя Витоша от Люлин планина.

История

Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в Боянския поменик запазен в препис датиран между 1562г. и 1612г., такова е името и на реката която днес знаем като Владайска река или Княжевска. Евлия Челеби в пътеписа си в 17 век споменава селището като Бали ефенди както го наричат турците пренасяйки върху селото името на погребания тук юрушки дервиш, роден в Струмица и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в Константинопол. Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира посветено на Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.
През турско време в Княжево по посочените причини е известно като "Бали ефенди" и има три махали:
"Клисурска" махала – под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска. Населявали я най-старите княжевски жители (кореняци). Занимавали се със скотовъдство и дърварство. "Бали ефенди" с гроба на дервиша, която минавала за централна, с много постройки около банята. Тук се намирали дюкяни, кафенета, халища. На отсрещния край, над реката, турските власти заселили черкези (платени слуги на държавата). Снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници. Тази махала се наричала "Черкезка".
От Бали ефенди е преименувано на Княжево през 1881 г. в чест на Александър Батенберг. Княжево се числяло към Бояна до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите 'Петко Напетов", "Лозище-Кореняци", "Грамада", "Борова гора", "Радин дол" и "10-ти километър".От 26 април 1958 Княжево става квартал на София.
През 1881г французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната ни. През 1882г. Лазар Трифкович, а по късно през 1883г. братята Богдан и Георги Прошекови построяват първите пивоварни фабрики.
С Височайши указ №509 от 9 юли 1883г. в Княжево е открито първото Държавно занаятчийско училище #виж [[1]]. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като исляххането.
Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.
През 1891 г.чехския инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1341 000 кг. хартия.
Със заповед на окръжния управител №204 от 12 октомври 1893 в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак. #виж [[2]] #виж [[3]]
На 2 август 1899 г. в Княжево на бул. Цар Борис ІІІ №284 е учредено първото туристическо дружество "Алеко Константинов". Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.
На 14 януари 1901г е пуснат в експлоатация първият трамвай "Петицата" София -Княжево-София.[[4]]
В Княжево през 1885г по идея на кмета на София Иван Хаджиенов е създаден първият държавен Български разсадник. Негов създател е горският инспектор Стефан Дончев, като през 1904 разсадникът е актуван като Държавна собственост с площ от 2000 декара.#виж [[5]]
През 1908 година се създава първата Школа за запасни офицери в България.
Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.
В Княжево e изградена първата ски-шанца в България.
През 1962 г в Княжево е построен първият кабинков лифт в България.Той е изграден от австрийската фирма "Братя Гирак" дължината и е 1920м. с разлика във височините 600м.Долната станция е на 760 нмв ,а горната на 1340 нмв. Разполагал е с 53бр. четириместни кабини и е превозвал по 600 души на час в посока със скорост 3m/s. Времето за пътуване било 10 минути.

Паметник на загиналите княжевци в Балканската и Междусъюзническата война 1912 - 1913

Природни забележителности

На територията на Княжево на пресечката между ул. "Меча поляна" и "Державин" се намира най-старото дърво на територията на столицата и принадлежащо на планина Витоша, известно като Горунът (Зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 5 метра и възрастта му е над 500 години.

Минералните извори в квартала са седем, като два от тях се бутилират. Температурата на водата им e между 25-35 градуса. В Княжево се намира и държавния парк Княжевска гора.

Държавна минерална баня

Архитектура

Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи,вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. "Цар Борис ІІІ" го правят едно от предпочитаните места за живеене в столицата.

Най-старият мост в София, Александров мост построен през 1878 г.със средства на руския император Александър ІІ се намира непосредствено преди Черния кос.

Образование

В пределите на Княжево са разположени няколко училища и една детска градина:

• Читалище "Братя Миладинови" 1923г ;
• Професионална гимназия по екология и биотехнологии проф. д-р Асен Златаров (бившият химически техникум);
• 26^-то СОУ “Йордан Йовков”;
• ЧОУ "Света София", с изучаване на английски език;
• ЦДГ “Сияние”;
• 4-то Помощно училище - Интернат "Проф. Д. Кацаров";
• 60 СДГ "Бор".

Известни жители

• Ангел Здравков, деец на ВМРО;
• Емил Димитров - естраден певец, починал на 30 март 2005 г.;
• Паша Христова - естрадна певица, загинала на 21 декември 1971 г. в самолетна катастрофа;
• проф. Михаил Арнаудов
• Георги Марков - писател;
• Маргрет Николова - певица;

Други

• Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от ресторант "Бор" (ст.„Бар Шишарка“), над обръщателното колело на трамваи 5 и 19, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула - в момента не работи.
• Райска градина(градинката на сп. Райска градина )

• Сайт - http://zaknqjevo.hit.bg/

• Княжевски манастир "Покров на пресвета Богородица"

Транспорт

Линии на градския транспорт, обслужващи квартала:

• Автобусни линии: 59, 107, 111 и 260;
• Трамвайни линии: 5 и 19;
• Метро (Трети диаметър): Княжево - Център – Подуене (строителство след 2014 г. – [6]).

Всички автобусни линии минават и обслужват само източната страна на кв. Княжево откъм бул. „Димитър Петков“ с изключение на линии 59 и 107. Трамвайна линия 11 стига само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 19 продължават към останалата по-голяма част част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в близост до парк „Витоша“.

Източници

Държавен архив

Литература

• Маргарита Кузова. Oбрaзът нa c. Княжeвo (Coфийcкo) - мeжду трaдициятa и мoдeрнизaция Пoщeнcки кaртички oт крaя нa ХIХ и нaчaлoтo нa ХХ вeк и възмoжнocти зa рaзкaзи oтвъд мoдeрнocттa. - МИФ 15: Юбилеен. С., НБУ, 2010, 190-209.

Външни препратки

• Сайтът на квартал Княжево
• Стари снимки на Княжево