Боян Вълчев
| Боян Вълчев | |
| български езиковед | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Софийски университет |
| Известен с | „От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици“ (2009) |
| Семейство | |
| Баща | Йордан Вълчев |
Боян Йорданов Вълчев е български филолог, професор, преподавател в областта на историята на българския книжовен език, съвременния български език, езиковата култура, теорията на книжовните езици, историята на филологическата мисъл и др.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 април 1951 г. в София, е син на писателя Йордан Вълчев.[1]
Доцент (1994) и професор (2009) в Катедрата по български език към Факултет по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]
Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Георги Раковски - строител на българския книжовен език и филолог“ (1990). Доктор на филологическите науки (днес - дн) с дисертация на тема „Възрожденските граматики на българския език“ (2007).
Гост-професор във Филологическия факултет на Кьолнския университет в течение на повече от десетилетие.[2][3]
Председател на Общото събрание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. [4] Председател на секция Филологически науки на Съюза на учените в България[5] и председател на целия Съюз на учените в България (май-декември 2015)[6][7] Главен редактор на сп. „Език и литература“ (от 2005 г.).[8]
Идеи и участие в обществени дискусии[редактиране | редактиране на кода]
Проф. Вълчев е противник на идеята да се приема какъвто и да е закон за българския език[9].
Той е най-големият критик на матурата по български език и литература, която смята за лошо подготвена и некачествено провеждана, със слаба ефективност [10].
Проф. Вълчев е за разделянето на изучавания в средното образование предмет „Български език и литература“ на два отделни предмета, защото на практика „български език се учи между пети и седми клас, когато се преподават филологически знания за езика, а не се изграждат умения“ [11]
Поддържа идеята за осъвременяването на списъка с произведения, изучавани по литература в училище [12].
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Монографии[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Раковски книжовникът и филологът. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 196 с.
- Възрожденските граматики на българския език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008, 554 с. (ISBN 978-954-07-2577-2) [13]
- От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. София: Оксиарт, 2009, 311 с. (ISBN 978-954-704-027-4) [14]
- Българският език в училището. София: Съюз на филолозите българисти, 2012, 232 с. (ISBN 978-954-92921-1-4) [15][16]
Избрани студии и статии[редактиране | редактиране на кода]
- „Опит за социална характеристика на българското възрожденско общество с оглед изясняването на процесите при формирането и развитието на българския книжовен език“. – В: Проблеми на социолингвистиката, т. 3. Съст. Любима Йорданова. София, 1988, с. 88–98.
- „Граматиките и книжовноезиковите школи през 30-те – 40-те години на XIX век“. – В: Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 88, кн. 1 (1995), с. 79–154.
- „Славянобългарски период в историята на българския книжовен език“. – сп. Българска реч, кн. 1, 1997, с. 38–42.
- „Някои общи черти и различия в процеса на начално изграждане на българския и на сръбския книжовен език (в исторически, политически и културен аспект)“. – В: сп. „Littera et Lingua“, vol.1, 2007
- „От историята на българския книжовен език към теорията на/за книжовните езици“. – В: сп. Език и литература, 2008, кн. 1–2, с. 234–277.
- „Българският книжовен език и взаимоотношенията му със социалната структура, институциите и образованието“. – Непубликуван на български превод на статията „Die bulgarische Literatursprache der Gegenwart und ihre Wechselbeziehungen zu Bildung, sozialer Struktur und Bildung“, публикувана на немски в сборника „Bulgarien zwischen Byzanz und dem Westen“. Köln, 2008, S. 171–195.
- „Още веднъж за диалектната основа на българския книжовен език“. – В: Юбилеен сборник на Филологическия факултет на Югозападния университет по повод 20-годишнината на специалността „Българска филология, Благоевград, 2009, с. 34–45.
- „Към историческата типология на българския книжовен език (Едно сравнение между българското и немското книжовноезиково развитие)“. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, Съст. Б. Вълчев и др., София, 2009, с. 254–262.
- „Петко Славейков – пръв историк на съвременния ни книжовен език“. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, Съст. Б. Вълчев и др., София, 2009, с. 254–262.
- „На какво учим децата в училище“. – Доклад на Научната конференция на тема „Култура в образованието, образование в културата“, 3 юни 2010.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Наградата за високи научни постижения на Съюз на учените в България (2009) за книгата „Възрожденските граматики на българския език“. [17]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Видински алманах // vidin-almanac.bg.
- ↑ Angela Sommersberg, „Ängstlich, pünktlich, frech“, Kölner Stadt-Anzeiger, 11 май 2009. ((de))
- ↑ Prof. Dr. Boian Valtchev, сайт на Института по славистика на Кьолнския университет. ((de))
- ↑ Покана за Общо събрание, сайт на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, 22 октомври 2012.
- ↑ Секция Филологически науки, сайт на Съюза на учените в България.
- ↑ май 2015.htm „Заседание на общото събрание на пълномощниците на СУБ“, сайт на СУБ, 1 юни 2015 г.
- ↑ „Накратко“ Архив на оригинала от 2020-12-01 в Wayback Machine., в. „Сега“, бр. 5462 (288), 14 декември 2015 г.
- ↑ Нашите автори Архив на оригинала от 2013-09-05 в Wayback Machine., сп. „Език и литература“.
- ↑ „Езикът не може да се регулира със закони“, в. „Монитор“, 13 септември 2011 г.
- ↑ „Задачите за матурата бяха като от аматьори“, в. „24 часа“, 29 май 2012 г.
- ↑ „Филолози искат българският език и литературата да са отделни предмети“, Mediapool.bg, 18 май 2012 г.
- ↑ „Проф. Боян Вълчев, преподавател в Софийски университет: Училището слага релси на фантазията“, в. „Политика“, 11 март 2011 г.
- ↑ Татяна Александрова, „Нов обобщаващ труд върху историята на българската филологическа мисъл“[неработеща препратка], рец. в сп. „Език и литература“, 2009, кн.3-4
- ↑ Владислав Миланов, „Към езика трябва да се отнасяме не като негови господари, а като добри стопани – …“, рец. в сп. „Език и литература“, 2010, кн.3-4
- ↑ Илияна Горанова, „Възгледите на един лингвист за обучението по български език (в университета и в средното училище)“, рец. в електронно списание LiterNet, 11 декември 2012, № 12 (157)
- ↑ Марин Бодаков, Рецензия за „Българският език в училището“, в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013
- ↑ Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения` 2009, сайт на Съюза на учените в България.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Боян Вълчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Боян Вълчев, в Google Наука
- Книги на Боян Вълчев в Националния регистър на издаваните книги в България Архив на оригинала от 2014-08-27 в Wayback Machine.
- Страница на Боян Вълчев на сайта на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (архив от 27 април 2017)
|
