Мидхат паша
|
||||||||
Ахмед Шефик Мидхат паша е османски държавник, инициатор на приемането през 1876 г. на първата конституция на Османската империя.
Той е син на кадията Мехмед Ешреф, родом от Русчук (дн. Русе), един изявен привърженик на реформите. В детинството си в Цариград, Видин и Ловеч Мидхад паша получава добро образование. Владее няколко чужди езика. През 1844 г. става секретар на Фаик ефенди и го придружава в Сирия за три години. Завръща се в Цариград на служба в централната администрация и след ново пътуване до Сирия е издигнат до втори секретар на Високата порта. През 1854 г. негови противници успяват да го отстранят от поста. Възложена му е почти невъзможната задача да усмири бунтовете и анархията в Румелия.
Драстичните му мерки довеждат до изненадващ успех, последван от енергичното потушаване на бунтовете в България през 1857 г. През 1860 г. той е обявен за везир и паша и му е поверено управлението на Нишкия еялет. Реформите му там са толкова успешни, че султан Абдул Азис го натоварва, заедно с Фуад паша и Али паша, да подготви програма за прилагането им в цялата империя.
През 1864 г. земите от Варна и Тулча до Видин и Ниш са обединени в т. нар. Дунавски вилает с административен център Русчук. Тук се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук и земеделското стопанство "Образцов чифлик" се изграждат като част от неговите инициативи. Значението на тези нови за империята действия са показателни - на 13 декември 1879 г. там е основано първото българско земеделско училище, а днес това е Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" към Селскостопанска академия.
През 1865 г. Мидхат паша прокарва прохода Арабаконак и построява нов главен път от София за Северна България (за Плевен и Русчук). Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на Орхание (дн. Ботевград), обявено е за град и впоследствие бързо се разраства.
През 1866 г. Мидхат паша реорганизира Държавния съвет, а през 1869 г. е назначен за губернатор на Багдад, където постига същите успехи, както по-рано в Ниш и Русчук. През 1871 г. Мидхат решава, че антиреформистката политика на великия везир Махмуд Недим е опасна за страната и той смело излага възгледите си лично пред султана. Впечатлен от решителността му, султанът го назначава за велик везир. Твърде независим за двора, Мидхат остава на власт едва три месеца, след което е министър на правосъдието и председател на Държавния съвет.
Влошаващите се условия в империята през 1876 г. довеждат до съюзяването на Мидхат паша с великия везир и военния министър. През май те свалят султан Абдул Азис, който е убит на следващия месец. На негово място е поставен Мурад V, но той е умствено болен и през август е заменен с неговия брат, Абдул Хамид II. Мидхат паша става отново велик везир и на 23 декември е обявена първата конституция на Османската империя, даваща значителни права на парламента. През февруари 1877 г. той е отстранен и изпратен в изгнание, във връзка с убийството на Абдул Азис.
След като прекарва известно време в чужбина, най-вече в Лондон, през 1878 г. Мидхат паша е върнат като губернатор на Сирия, а малко по-късно на Измир. През май 1879 г. султанът отново нарежда той да бъде арестуван. Мидхат паша се укрива и призовава Великите сили да се застъпят за него, но малко след това се предава, настоявайки за справедлив процес. През юни, заедно с други обвиняеми, той е осъден на смърт за убийството на султан Абдул Азис Азис. Присъдата не е приета сериозно и, след намеса на британското правителство, е заменена с изгнание.
Мидхат паша добре познава населението на тогавашната империя и разпространението на Исляма като религия по българските земи. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител е имал достъп до информация, документи и факти, които понастоящем трудно може да се открият. Неговото автентично признание в статията "Турция в своето минало, настояще и бъдеще" пред френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, има особено висока достоверност и стойност.
| „ | ... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български | “ |
Последните три години от живота си Мидхат паша прекарва в изгнание в Таиф, край Мека, Арабия, където умира през 1883 г., вероятно от насилствена смърт.
