Митхад паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мидхат паша)
Направо към: навигация, търсене
Митхад паша
османски държавник
Митхад паша 
Роден: 18 октомври 1822
Русе, Османска империя
Починал: 8 май 1884
Таиф, Османска империя

Ахмед Шефик Митхад паша (на османски турски: احمد شفیق مدحت پاشا, на турски: Ahmet Şefik Mithat Paşa) е османски държавник, инициатор на приемането през 1876 г. на първата османска конституция.

Биография[редактиране | edit source]

Той е син на кадията Мехмед Ешреф, родом от Русе, един изявен привърженик на реформите. През детството си в Цариград, Видин и Ловеч Мидхад паша получава добро за условията на империята образование. Владее няколко чужди езика. През 1844 г. става секретар на Фаик ефенди и го придружава в Сирия за три години. Завръща се в Цариград на служба в централната администрация и след ново пътуване до Сирия е издигнат до втори секретар на Високата порта. През 1854 г. негови противници успяват да го отстранят от поста. Възложена му е почти невъзможната задача да усмири бунтовете и анархията в Румелия.

Драстичните му мерки свързани с прилагането на прекомерно насилие са ефективни и водят до потушаване на бунтовете в България през 1857 г. През 1860 г. той е обявен за везир и паша и му е поверено управлението на Нишкия еялет. Проведените там реформи правят впечатление и султан Абдул Азис го натоварва, заедно с Фуад паша и Али паша, да подготви програма за прилагането им в цялата империя.

През 1864 г. земите от Добруджа (от Дунавската делта) до Поморавието, вкл. цялата Дунавска равнина, Софийското и Самоковското поле са обединени в т. нар. Дунавски вилает с административен център Русчук. Освен Русчук, центрове на санджаци са градовете Ниш, Видин, София, Търново, Варна и Тулча. Митхад паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - Общ вилаетски съвет, в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи Иванчо Пенчович и хаджи Атанас Петкович от Русчук, Никола Михайловски и Тодор Марков от Търново, Димитър Трайкович от София, Матю Рачев от Шумен и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Митхад паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на турски и български език: седмичния вестник "Дунав", излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите Стоил Попов и Иван Чорапчиев.

Митхад паша е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Въвеждат се публични търгове за откупуването на данъците. Водоснабдяването на Русчук и земеделското стопанство "Образцов чифлик" се изграждат като част от неговите инициативи. Значението на тези нови за империята действия са показателни - на 13 декември 1879 г. там е основано първото българско земеделско училище, а днес това е Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик" към Селскостопанска академия.

През 1865 г. Митхад паша прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България (за Плевен и Русчук). Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на Орхание (дн. Ботевград), обявено е за град и в последствие бързо се разраства.

На 26 октомври 1866 г. Митхад паша официално открива железопътната линия Русе-Варна, чиято първа копка поставя русенския валия Ариф паша на 21 май 1864 г.

Строителната дейност през този период (отчетена от него в доклад от 1869 г.) включва изграждането на 553 километра пътища, ремонтиране на 255 километра пътища и построяване на 237 моста. При разгръщането на тази строителна дейност местното население било силно натоварено с допълнителни данъци и строителна повинност (ангария).

Мостът построен по инициатива на Митхад паша над р. Янтра при гр. Бяла, известен като Беленски мост е бил построен от българския майстор Никола Фичев (Колю Фичето).

Плановете му за образователна реформа (неосъществена) включвали сливането на турските и българските училища в единна система, което било в разрез с българските национални интереси.

По време на четническото движение в периода 1867 - 1868 г. Митхад паша отново прилага прекомерна сила и екзекуции за потушаването му.

През 1868 г. Митхад паша реорганизира Държавния съвет и е назначен за негов председател, а през 1869 г. е назначен за губернатор на Багдад, където постига същите успехи, както по-рано в Ниш и Русчук. През 1871 г. Митхад решава, че антиреформистката политика на великия везир Махмуд Недим паша е опасна за страната и той смело излага възгледите си лично пред султана. Впечатлен от решителността му, султанът го назначава за велик везир. Твърде независим за двора, Митхад остава на власт едва три месеца, след което е министър на правосъдието и председател на Държавния съвет.

От октомври 1873 до февруари 1874 година е валия на Солунския вилает.[1]

Влошаващите се условия в империята през 1876 г. довеждат до съюзяването на Митхад паша с великия везир и военния министър. През май те свалят султан Абдул Азис, който е убит на следващия месец. На негово място е поставен Мурад V, но той е умствено болен и през август е заменен с неговия брат, Абдул Хамид II. Митхад паша става отново велик везир и на 23 декември е обявена първата конституция на Османската империя, даваща значителни права на парламента. През февруари 1877 г. той е отстранен и изпратен в изгнание, във връзка с убийството на Абдул Азис.

По-това време неговите външнополитически убеждения се утвърждават като проанглийски и силно русофобски.

По време на Цариградската конференция през 1876 г. Савфет Мехмед паша, Митхад паша и английския представител Хенри Елиът, подпомогнати от лорд Дизраели имат основна роля за нейния провал и за последвалата руско-турска война.

След като прекарва известно време в чужбина, най-вече в Лондон, през 1878 г. Митхад паша е върнат като губернатор на Сирия, а малко по-късно на Измир. През май 1879 г. султанът отново нарежда той да бъде арестуван. Митхад паша се укрива и призовава Великите сили да се застъпят за него, но малко след това се предава, настоявайки за справедлив процес. През юни, заедно с други обвиняеми, той е осъден на смърт за убийството на султан Абдул Азис. Присъдата не е приета сериозно и, след намеса на британското правителство, е заменена със затвор.

Митхад паша е бил много силен админстратор и стратег. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител. Публикува обширна статия с името "Турция в своето минало, настояще и бъдеще" във френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, Целта му е тя да достигне до възможно най-много читатели и евентуално до участниците в Берлинския Конгрес. В статията той казва:

... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български

С този си хитър ход той цели да предотврати изселването на турците от новосъздадената българска държава които властите вероятно ще искат да прогонват и да завземат имотите им. Обявива ги за българи и настоява да си останат по родните места. Обявява ги за самостоятелна народностна общност, която тепърва при новите условия на Балканите ще се развива в национална посока. Усилията му дават успех като конгресът приема точка коята гласи че турските собственици, които живеят в Княжеството, могат да запазят недвижимите си имоти или ако се изселят извън Княжеството, могат да ги дават под наем или ги възложат да бъдат управлявани от други лица. Въпреки всичко това близо 350 хиляди турци са изселени.

Последните три години от живота си Митхад паша прекарва в затвора в Таиф, край Мека, Арабия, където умира през 1883 г., вероятно от насилствена смърт.

На 26 юни 1951 г., на церемония в присъствието на президента Джелал Баяр, бива погребан в хълма на Abide-i-Hürriyet.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Бакърджиева, Теодора. На крачка пред времето: Държавникът реформатор Мидхат паша (1822-1884). Русе, 2009.
  • Витошанска, Мария. Мидхат паша и българите - митове и реалност. София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2012.
  • Фадеева, Ирина. Мидхат-Паша: жизнь и деятельность. М., Наука, 1977.
Осман паша Рауфпашазаде нишки валия
(февруари 1861 – октомври 1864)
Сюлейман[2]
пръв дунавски валия
(октомври 1864 – март 1868)
Мехмед Сабри паша
пръв председател на Държавния съвет
(март 1868 – март 1869)
Юсуф Камил паша
Махмуд Недим паша Велик везир на Османската империя
(31 юли 1872 – 19 октомври 1872)
Мехмед Рушди паша
Мехмед Акиф паша солунски валия
(октомври 1873 – февруари 1874)
Кючюк Омер Февзи паша
Юсуф Камил паша председател на Държавния съвет
(юни 1876 – декември 1876)
Ибрахим Етхем паша
Мехмед Рушди паша Велик везир на Османската империя
(19 декември 1876 – 5 февруари 1877)
Ибрахим Едхем паша
Ахмед Джевдет паша сирийски валия
(ноември 1878 – август 1880)
Решид Мехмед паша Бостанджибашизаде
Сабри паша айдънски валия
(август 1880 – май 1881)
Али паша

Бележки[редактиране | edit source]

  1. World Statesmen — Greece
  2. World Statesmen — Serbia
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.