Багдад
Тази статия е за града в Ирак. За административната област вижте Багдад (област).
| Багдад | |
|---|---|
| на арабски език: بـغداد |
|
 Изглед от града, улица Хайфа |
|
 Карта на Багдад |
|
 Багдад
Разположение на града в Ирак
|
|
| Г. К.: 33° 19' 30'' N, 44° 25' 19'' E |
|
| Тип на обекта: | град |
| Административна йерархия | |
| Държава: | Ирак |
| Област: | Багдад |
| Данни | |
| Подразделения: | 9 района |
| Население: | 7 200 000[1] |
| Площ: | 1134 km2 |
| Надм. височина: | 34 m |
| Мин. темп.: | +3,8°C |
| Макс. темп.: | +44°C |
| История | |
| Заселване: | 754 |
| Столица: | 1932 |
Багдад (на арабски: بغداد, /bæɣˈdæːd/) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад. Той е най-големият град в страна и вторият по големина в Арабския свят след Кайро, като населението му е приблизително 7 200 000 души (2011).[1] Градът се намира на река Тигър и възниква през 8 век като столица на Абасидския халифат.
Съдържание |
[редактиране] Наименование
Съществуват няколко различни хипотези за произхода на името Багдад. Според най-широко приетата от тях то идва от персийските думи bağ („градина“) и dād („хубав“) - „Хубава градина“. Друга разпространена хипотеза отново извежда името от персийски, но от думите bag („Бог“) и „dād“ („даден“) - „Даден от Бог“. Възможен е и вариантът „Дадена градина“.
Предполага се, че името Багдад се използва още от предислямската епоха за малко селище, съществувало на мястото на бъдещия град. При своето основаване през 8 век градът получава името Мадинат ал-Салаам („Град на мира“), което задълго е неговото официално наименование, въпреки че разговорно продължава да се използва и старото име. То постепенно се налага и в официална употреба и през 11 век Багдад вече е единственото име, използвано за града.
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, разширяване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
[редактиране] История
“Кръглият град“ е построен от халиф ал Мансур(Абу Джафар Абдуллах ибн Мохаммад,Ал Мансур,754-775). Със създаването му Абасидите не искали да осигурят сигурността си, а искали да покажат, че са надминали предците си. Поради тази причина те изразходвали огромни средства по строежа; били нужни милиони дирхами, участвали над 100000 души от работници и занаятчии. За строежа на самия град историците нямат точна представа. Най-достоверни сведения ни дават записките на един от архитектите на стените – Рабах.
Градът се отличавал със своята кръгла форма и бил разделен на 2 части:
- царска (централна) част
- търговски квартали, обграждащи дворцовата част и намиращи се между стената, обграждаща дворците, и външната стена.
Външната стена била висока 20 метра, а пред нея имало дълбок ров (хандак). Всяка стена имала по четири портала, с по 2 порти, свързващи се чрез покрит коридор( риуак). Между 2 портала имало стаи за стражата, като те имали изход към някоя главна улица. Сред важните постройки в Централния град се отличават: дворецът на халифа, главната джамия и пристройките към дворцовия комплекс, определени за приближените на халифа.
След време Кръглият град (който всъщност е Багдад) престава да бъде икономически и политически център на халифата. Градът става много пренаселен (бил един от най-многолюдните градове в света по онова време), което принуждава халифа да премести двореца си в околностите на Багдад. В местността Ал Карх бил построен нов комплекс, където халифа прекарвал повечето си време, като почти всички административни сгради били преместени около новия дворец. Всички тези постройки се свързвали с Багдад чрез крепостна стена.
За разлика от омеядските центрове, Багдад се развил бързо. Това се дължало най-вече на по–сигурната данъчна система, чрез която владетелите събирали повече данъци. Те били нужни най-вече за заплати на войниците в самата столица (за разлика от Дамаск в Багдад се настанява огромна войска), за които били нужни десетки милиони дирхами. Важността на Багдад привлякла нови търговци и жители. Това довело до превръщането на Багдад в многоноционален град. В редиците на ал-Мансур имало и много войници от Иран и Средна Азия, превърнали се в ядро на армията на Абасидите.
С течение на годините Багдад израснал като център на ислямската култура и се превърнал в най-големия град в Западна Азия, надминаващ понякога и самия Константинопол.
Градът остава под контрола на османците до Първата световна война, след което е под британско управление. Ирак получава формална независимост през 1932 и абсолютна през 1946, след което градът започва да просперира. През 1900 населението му е било едва 145 000, но до средата на века достига 600 000 души. През 1970-те населението нараства с огромни темпове, най-вече заради бурното развитие поради големия скок в цената на петрола. Ирано-иракската война успява да сложи край на този просперитет, тъй като голяма част от парите, нужни на града, отиват за армията, а и над 1,5 млн. души от населението на Ирак загиват по време на войната. Иран на няколко пъти обстрелва града с ракети, но не успява да нанесе големи щети или да убие много хора. Двете войни в Персийския залив успяват да превърнат части от града в руини — факт, за който допринасят най-вече масираните бомбардировки от страна на коалиционните сили, особено през март и април 2003. Процесът по реконструкция и пълното възстановяване на електро- и водоснабдяването не е приключил дори повече от 3 години след началото на войната.
[редактиране] География и климат
| Baghdad | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Климатограма | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Багдад се намира в центъра на обширната Месопотамска низина, на около 50 km източно от Ефрат и на бреговете на река Тигър, която го разделя на две части - западна, смятана за по-богата и наричана Карх, и източна - Рисафа. По-голямата част от града е на плосък терен, съставен от алувиални отложения, резултат от разливите на реката.
През вековете градът винаги е бил важен търговски и икономически център. Търговски пътища от Индия, Персия и Европа са минавали през него по едно или друго време. Днес квартал Керада се слави като средище на търговията в Багдад. Обслужва се от международно летище.
Климатът на Багдад е пустинен (BWh по Кьопен). През лятото, от юни до август, средните максимални температури достигат 44 °C и са придружени от постоянно слънчево време - през този сезон валежи почти няма. Не са рядкост температури, надхвърлящи 50 °C на сянка, и дори нощем рядко става по-хладно от 24 °C. Поради много ниската влажност на въздуха, обикновено под 10%, през лятото градът често е достиган от пясъчни бури от разположените на запад пустини. През зимата, от декември до февруари, средните максимални температури са около 17 °C, а средната минимална температура за януари е 3,8 °C, като понякога температурите падат под нулата.
Годишното количество на валежите е средно около 120 mm, но в отделни години достига 575 mm или пада до едва 23 mm. Почти всички валежи падат между ноември и март. На 11 януари 2008 година за пръв път от поне век в града вали лек сняг.[2]
[редактиране] Административно деление
Градът има 9 съвета, който управляват основните квартали. Те се разделят на 88 регионални съвета, които управляват по-малки части от Багдад. Съществува и един общ градски съвет, в който влизат 37 души от кварталите с най-голямо население.
[редактиране] Население
[редактиране] Култура
Багдад винаги е бил сред водещите арабски градове по отношение на музика, театър и визуални изкуства. Тук са родени или са творили редица известни писатели, художници и музиканти.
[редактиране] Личности
- Починали в Багдад
- Абу Нувас (756-815), поет
- Абул Уафа (940-998), учен
- Саддам Хюсеин (1937-2006), политик
- Други
- Ал Газали (1058-1111), философ, преподава в града през 1091-1095
- Мидхат паша (1822-1883), политик, губернатор през 1869-1871
- Саади (1184-1283), поет, живее в града през 1195-1226
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Бележки
- ↑ а б Largest Cities in Iraq. // Rhett Butler, 2009. Посетен на 20 септември 2010.
- ↑ First snow for 100 years falls on Baghdad. // Afp.google.com, 2008-01-11. Посетен на 27 април 2010.
[редактиране] Външни препратки
Големи градове в  Ирак |
|
|---|---|
| Северен Ирак | Мосул, Киркук, Сулеймания, Ербил, Дахук |
| Централен Ирак | Самара, Багдад, Тикрит, Рамади, Фалуджа, Бакуба |
| Южен Ирак | Басра, Ум Касър, Насирия, Наджаф, Кербала, Кут, Дивания |
