Багдад

Тази статия е за града в Ирак. За административната област вижте Багдад (област).

---

Град Багдад на арабски: بغداد на кюрдски: بەخد Държава Ирак Статус столица Област Багдад Координати 33°21′00″ с. ш. 44°25′00″ и. д.33.35° с. ш. 44.416667° и. д. 33.35, 44.416667 Основаване 762 Надморска височина 34 m Население 6 050 000 души (2011) Часова зона UTC+3 Багдад Багдад в Общомедия

Багдад (на арабски: بغداد, /bæɣˈdæːd/) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад. Той е най-големият град в страна и вторият по големина в Арабския свят след Кайро, като населението му е приблизително 7 200 000 души (2011). Градът се намира на река Тигър и възниква през 8 век като столица на Абасидския халифат.

Наименование

Съществуват няколко различни хипотези за произхода на името Багдад. Според най-широко приетата от тях то идва от персийските думи bağ („градина“) и dād („хубав“) - „Хубава градина“. Друга разпространена хипотеза отново извежда името от персийски, но от думите bag („Бог“) и „dād“ („даден“) - „Даден от Бог“. Възможен е и вариантът „Дадена градина“.

Предполага се, че името Багдад се използва още от предислямската епоха за малко селище, съществувало на мястото на бъдещия град. При своето основаване през 8 век градът получава името Мадинат ал-Салаам („Град на мира“), което задълго е неговото официално наименование, въпреки че разговорно продължава да се използва и старото име. То постепенно се налага и в официална употреба и през 11 век Багдад вече е единственото име, използвано за града.

История

“Кръглият град“ е построен от халиф ал Мансур(Абу Джафар Абдуллах ибн Мохаммад,Ал Мансур,754-775). Със създаването му Абасидите не искали да осигурят сигурността си, а искали да покажат, че са надминали предците си. Поради тази причина те изразходвали огромни средства по строежа; били нужни милиони дирхами, участвали над 100000 души от работници и занаятчии. За строежа на самия град историците нямат точна представа. Най-достоверни сведения ни дават записките на един от архитектите на стените – Рабах.

Градът се отличавал със своята кръгла форма и бил разделен на 2 части:

• царска (централна) част
• търговски квартали, обграждащи дворцовата част и намиращи се между стената, обграждаща дворците, и външната стена.

Външната стена била висока 20 метра, а пред нея имало дълбок ров (хандак). Всяка стена имала по четири портала, с по 2 порти, свързващи се чрез покрит коридор( риуак). Между 2 портала имало стаи за стражата, като те имали изход към някоя главна улица. Сред важните постройки в Централния град се отличават: дворецът на халифа, главната джамия и пристройките към дворцовия комплекс, определени за приближените на халифа.

След време Кръглият град (който всъщност е Багдад) престава да бъде икономически и политически център на халифата. Градът става много пренаселен (бил един от най-многолюдните градове в света по онова време), което принуждава халифа да премести двореца си в околностите на Багдад. В местността Ал Карх бил построен нов комплекс, където халифа прекарвал повечето си време, като почти всички административни сгради били преместени около новия дворец. Всички тези постройки се свързвали с Багдад чрез крепостна стена.

За разлика от омеядските центрове, Багдад се развил бързо. Това се дължало най-вече на по–сигурната данъчна система, чрез която владетелите събирали повече данъци. Те били нужни най-вече за заплати на войниците в самата столица (за разлика от Дамаск в Багдад се настанява огромна войска), за които били нужни десетки милиони дирхами. Важността на Багдад привлякла нови търговци и жители. Това довело до превръщането на Багдад в многоноционален град. В редиците на ал-Мансур имало и много войници от Иран и Средна Азия, превърнали се в ядро на армията на Абасидите.

С течение на годините Багдад израснал като център на ислямската култура и се превърнал в най-големия град в Западна Азия, надминаващ понякога и самия Константинопол.

Градът остава под контрола на османците до Първата световна война, след което е под британско управление. Ирак получава формална независимост през 1932 и абсолютна през 1946, след което градът започва да просперира. През 1900 населението му е било едва 145 000, но до средата на века достига 600 000 души. През 1970-те населението нараства с огромни темпове, най-вече заради бурното развитие поради големия скок в цената на петрола. Ирано-иракската война успява да сложи край на този просперитет, тъй като голяма част от парите, нужни на града, отиват за армията, а и над 1,5 млн. души от населението на Ирак загиват по време на войната. Иран на няколко пъти обстрелва града с ракети, но не успява да нанесе големи щети или да убие много хора. Двете войни в Персийския залив успяват да превърнат части от града в руини — факт, за който допринасят най-вече масираните бомбардировки от страна на коалиционните сили, особено през март и април 2003. Процесът по реконструкция и пълното възстановяване на електро- и водоснабдяването не е приключил дори повече от 3 години след началото на войната.

География и климат

Baghdad
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     27   16 4     19   19 6     22   24 10     16   30 15     3.2   37 20     0   41 23     0   44 26     0   44 25     0   40 21     3.3   33 16     12   24 9     20   17 5 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: WMO

Багдад се намира в центъра на обширната Месопотамска низина, на около 50 km източно от Ефрат и на бреговете на река Тигър, която го разделя на две части - западна, смятана за по-богата и наричана Карх, и източна - Рисафа. По-голямата част от града е на плосък терен, съставен от алувиални отложения, резултат от разливите на реката.

През вековете градът винаги е бил важен търговски и икономически център. Търговски пътища от Индия, Персия и Европа са минавали през него по едно или друго време. Днес квартал Керада се слави като средище на търговията в Багдад. Обслужва се от международно летище.

Климатът на Багдад е пустинен (BWh по Кьопен). През лятото, от юни до август, средните максимални температури достигат 44 °C и са придружени от постоянно слънчево време - през този сезон валежи почти няма. Не са рядкост температури, надхвърлящи 50 °C на сянка, и дори нощем рядко става по-хладно от 24 °C. Поради много ниската влажност на въздуха, обикновено под 10%, през лятото градът често е достиган от пясъчни бури от разположените на запад пустини. През зимата, от декември до февруари, средните максимални температури са около 17 °C, а средната минимална температура за януари е 3,8 °C, като понякога температурите падат под нулата.

Годишното количество на валежите е средно около 120 mm, но в отделни години достига 575 mm или пада до едва 23 mm. Почти всички валежи падат между ноември и март. На 11 януари 2008 година за пръв път от поне век в града вали лек сняг.

Административно деление

Багдад (1932)

Багдад (1977)

Градът има 9 съвета, които управляват основните квартали. Те се разделят на 88 регионални съвета, които управляват по-малки части от Багдад. Съществува и един общ градски съвет, в който влизат 37 души от кварталите с най-голямо население.

Култура

Багдад винаги е бил сред водещите арабски градове по отношение на музика, театър и визуални изкуства. Тук са родени или са творили редица известни писатели, художници и музиканти.

Личности

Починали в Багдад

• Абу Нувас (756-815), поет
• Абул Уафа (940-998), учен
• Саддам Хюсеин (1937-2006), политик

Други

• Ал Газали (1058-1111), философ, преподава в града през 1091-1095
• Мидхат паша (1822-1883), политик, губернатор през 1869-1871
• Саади (1184-1283), поет, живее в града през 1195-1226

Побратимени градове

• Аман, Йордания
• Бейрут, Ливан
• Дамаск, Сирия
• Дубай, ОАЕ
• Кайро, Египет
• Сана, Йемен
• Саскатун, Канада

Външни препратки

• Интерактивна карта на Багдад

Големи градове в  Ирак
Северен Ирак	Мосул, Киркук, Сулеймания, Ербил, Дахук
Централен Ирак	Самара, Багдад, Тикрит, Рамади, Фалуджа, Бакуба
Южен Ирак	Басра, Ум Касър, Насирия, Наджаф, Кербала, Кут, Дивания