Саади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саади
Sadi in a Rose garden.jpg
Саади в Градина на розите
Роден ок. 1184
Шираз, Иран
Починал 1283/1291
Шираз[1], Иран
Жанр поезия
Саади в Общомедия
В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на саади
Гробницата на Саади в Шираз

Абу Абдаллах Мушрифаддин Саади Ширази[2] или Саади (на персийски: سعدی) е велик ирански (персийски[3][4]) поет.

Читателю, моли за прошка бога,

създавах дълго туй, което мога.


Полезното от него само сподели,

а след това за писаря се помоли.[5]

Биография[редактиране | edit source]

Саади е роден около 1184 в Шираз, но напуска млад родния си град, за да замине за Багдад, където изучава арабска литература и ислямски науки в Медресе Низамие (1195-1226). След монголското нашествие в Иран известно време пътува в Мала Азия, Сирия, Египет и Ирак. В книгите си споменава и за пътувания до Индия и Централна Азия. По-късно се завръща в Шираз, където пише голяма част от стиховете, с които остава известен. В тях той включва много притчи, поговорки и пословици от народния фолклор.

Магаре учел да приказва някакъв глупак

и много труд положил от зори до мрак.


Мъдрецът казал: "За какво се трудиш ти, човече?

За подбив и за смях си станал вече.


Животното не ще продума — то личи, -

ти по-добре от него на мълчание се научи!"[6]

Творчество[редактиране | edit source]

  • Бустан (Плодна градина) (1257 г.)
  • Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
За какво ти е букет набран,

по-добре вземи ти Гюлестан.

Розата живее в срок уречен -

моят Гюлестан ще бъде вечен.[7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.angelfire.com/rnb/bashiri/Sadi/SadiLife.pdf
  2. Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр.5
  3. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/515906/Sadi
  4. http://www.farsinet.com/poetry/saadi1.html
  5. Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр. 277
  6. Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр. 247
  7. Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр. 23