Саади
| Саади | |
Саади в Градина на розите |
|
| Роден | ок. 1184 Шираз, Иран |
|---|---|
| Починал | 1283/1291 Шираз[1], Иран |
| Жанр | поезия |
Абу Абдаллах Мушрифаддин Саади Ширази[2] или Саади (на персийски: سعدی) е велик ирански (персийски[3][4]) поет.
| „ |
Читателю, моли за прошка бога, създавах дълго туй, което мога.
а след това за писаря се помоли.[5] |
“ |
Биография [редактиране]
Саади е роден около 1184 в Шираз, но напуска млад родния си град, за да замине за Багдад, където изучава арабска литература и ислямски науки в Медресе Низамие (1195-1226). След монголското нашествие в Иран известно време пътува в Мала Азия, Сирия, Египет и Ирак. В книгите си споменава и за пътувания до Индия и Централна Азия. По-късно се завръща в Шираз, където пише голяма част от стиховете, с които остава известен. В тях той включва много притчи, поговорки и пословици от народния фолклор.
| „ | Магаре учел да приказва някакъв глупак
и много труд положил от зори до мрак.
За подбив и за смях си станал вече.
ти по-добре от него на мълчание се научи!"[6] |
“ |
Творчество [редактиране]
| „ | За какво ти е букет набран,
по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен.[7] |
“ |
Източници [редактиране]
- ↑ http://www.angelfire.com/rnb/bashiri/Sadi/SadiLife.pdf
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр.5
- ↑ http://www.britannica.com/EBchecked/topic/515906/Sadi
- ↑ http://www.farsinet.com/poetry/saadi1.html
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр. 277
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр. 247
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство "Народна култура", София, 1983, стр. 23