Египет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата Египет. За римската провинция Египет вижте Египет (римска провинция).

Арабска Република Египет
جمهوريّة مصر
Знаме на Египет
Герб на Египет
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Египет
География и население
Площ 1 001 450 km²
(на 29-то място)
Столица Кайро
30°2′N, 31°13′E
Най-голям град Кайро
Официален език арабски
Население (пребр., 2013) 84,550,000
(на 15-то място)
Гъстота на нас. 84 д./km²
Управление
президент Абдел Фатах ел-Сиси
министър-председател Хешам Кандил
История
Независимост 28 февруари 1922
Икономика
БВП (ППС, 2010) $215,845 млрд $
(на 52-во място)
БВП на човек (ППС) 2 758 $
Валута египетска лира (EGP)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн eg
Телефонен код 20

Арабска република Египет или само Египет е държава в североизточната част на Африка с население, съсредоточено предимно край коритото на река Нил. На юг достига пясъчните пустини на Судан, на север граничи със Средиземно море, а на изток с Червено море, известно с кораловите си рифове.

Египет е най-гъстонаселената страна в Африка и Близкия Изток, и 15-тата най-гъстонаселена в света.

Египет има най-дълга история от която и да е било модерна държава, Египет е страна на древна цивилизация датираща от над 5000 години. Историята на Египет впечатлява със своите богове, владетели, храмове и гробници. Най-известни са трите пирамиди в Гиза, Сфинкса, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и Луксор, статуите в Абу Симбел.

Имена[редактиране | edit source]

Името на български Египет произлиза от древногръцкото Aígyptos (Αἴγυπτος), вероятно навлезло от френски Égypte, среднофренски Egypte и латински Aegyptus. Отразено е в ранно гръцките (Линеар Б ) плочки като a-ku-pi-ti-yo. Прилагателното aigýpti-, aigýptios е заето от коптски като gyptios, а от там в арабски като qubṭī, обратно формирано в قبة qubṭ, откъдето в български копт. Гръцките форми са заети от късноегипетски (Amarna) Hikuptah "Мемфис", изопачаване на по-ранното египетско име Hwt-ka-Ptah (ḥwt-k-ptḥ), означаващо "дом на ka (душа) на Птах", името на храма на бог Птах в Мемфис [1]. Страбон приписва думата на народна етимология, при която Aígyptos (Αἴγυπτος) еволюира като сложна дума от Aigaiou huptiōs (Aἰγαίου ὑπτίως), означаваща "под Егея".

История[редактиране | edit source]

Основна статия: История на Египет

Древен Египет[редактиране | edit source]

Основна статия: Древен Египет

Древният Египет е многовековна държава, разположена в Североизточна Африка, по долното течение на река Нил. Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. С “Додинастичен период на Египет”, в египтологията се обозначава историческата епоха преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр.н.е. През ок. 4000 г.пр.н.е. от множество малки териториални образувания — номи, възникват две големи политически обединения — Горен и Долен Египет (със столици в Йераконопол и Буто). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. Столица на обединената държава става град Мемфис, намиращ се в южната част на делтата на р. Нил. Първите паметници, написани с египетски йероглифи се отнасят към края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр. н. е.

В 30-28 век пр. н. е. започват стълкновения със съседните племена: кушити (нубийци) — на юг, с либийци — на запад и номадите от Синайския полуостров — на североизток.

В 28-23 век пр. н. е. се формира древно-египетската цивилизация. Единството на Древния Египет се въплъщавало във властта на фараоните — неограничени властелини на цялата страна. Фараонът бил глава на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог. Израз на това става строителството през периода на пирамидите — гробници на фараоните Джосер, Снофр, Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра) и Микерин (Менкаур). Нараства значението на хелиополския култ към бога-слънце Ра, а фараоните се наричали негови синове.

През 23-21 век Древният Египет се разпада на множество номове. Новото държавно обединяване на Древния Египет започва с нарастването на силите на номарсите на Хераклеопол (в Среден Египет), а впоследствие на управляващите южния град Тива. Тиванският фараон Ментухотеп I става владетел на обединен Древен Египет.

През 21-18 век за покровител на фараоните е обявен бог Амон. Аменемхет I премества столицата от Тива в Иттауи във Файюмския оазис. Следва нов разпад на Древния Египет.

През 18-16 век Древният Египет е завладян от азиатските владетели — хиксосите, които завземат властта в Долен Древен Египет и правят град Аварис своя столица в източната част на делтата на р. Нил. Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет.

При Аменхотеп III Древният Египет достига своето величие. От провинциите си в Азия и в страната Куш, Древният Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро, както и животни, роби, вино, бижута, слонова кост. От страната Пунт, където царица Хатшепсут изпраща експедиция, в Древния Египет пристигат благовония. През този период армията става редовна. Религиозната реформа на Аменхотеп IV (Ехнатон)провъзгласява култа към единен за всички египтяни бог Атон (слънчевият диск). В чест на този бог се строи нова столица - Ахетатон. След смъртта на Ехнатон през 1335 г. пр.н.е., почитането на целия пантеон египетски богове е възстановено и Тива отново става столица на Древния Египет. Увлеклият се по религиозната реформа Ехнатон бил изоставил държавното управление, а упадъкът на държавата продължава и след смъртта му. Към 1290 г. пр.н.е., фараонът Рамзес II възстановява могъществото на Древния Египет. Той води продължителна и упорита борба с хетите и техните сирийски съюзници. Столица на страната при Рамзес II става град Пер-Рамзес, построен на мястото на Аварис.

През 11-7 век укрепва властта на номарсите.

През 945 г. пр.н.е либийският военачалник Шешонк I се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град Бубастис в делтата на Нил. Той превзема Йерусалим и го разграбва.

През 671 г. пр.н.е. асирийската армия на Асархаддон превзема и разграбва Мемфис.

В 667 г. и 663 г. пр. н. е. асирийците завладяват Тива. Псаметих I успява отново да обедини Древен Египет. При Нехо II, син на Псаметих I, е прокаран канал, свързващ Нил с Червено море.

През 528 г. пр.н.е. Древният Египет е завоюван от персийския цар Камбиз и става персийска провинция (сатрапия). През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Древния Египет и го подлагат на разорение.

През 332 г. пр.н.е. в Египет навлиза армията на Александър Македонски и страната става част от неговата държава. След разделянето на империята му между диадохите, Древният Египет се пада на пълководеца Птоломей Лаг — основател на гръко-македонската династия на Птоломеите Лагиди (305-30 г. пр.н.е.). Столица става град Александрия.

При Птоломеите Древният Египет става главна житница за елинистичния свят. През този период египетският флот господствал в Средиземно море. При управлението на царица Клеопатра - последна от династията на Птоломеите, Египет се оказва въвлечен в политическите борби в Древния Рим.

Старо Царство[редактиране | edit source]

Преходът към основаваща се на земеделие и скотовъдство произвеждаща икономика се осъществява в долината на р. Нил още през VI хилядолетие пр. н. е. Цялата икономика на древен Египет била зависима от иригационните съоръжения и въпреки, че тяхното изграждане и поддържане изисквало огромен разход на труд, щедрата нилска земя се отплащала пребогато с даровете на своето плодородие. С увеличаването на площта на култивираните терени около многобройните локални иригационни системи постепенно нараствала и гъстотата на населението в Нилската долина. Достигнатата висока степен на развитие на земеделско- скотовъдната икономика създала предпоставки за ранното възникване на цивилизацията в Египет. През IV хил. пр. н. е. около първоначалните центрове на иригационни системи започнали да се формират неголеми държавици, които често воювали помежду си. Във втората половина на хилядолетието броят им вече бил около 40; половината от тях се намирали в района на делтата на Нил (Долен Египет), а останалите — на юг по протежението на долината на реката (Горен Египет). В хода на непрестанните конфликти и междуособици тези първоначални държавици, традиционно наричани номи, се обединявали, по- големите поглъщали по-малките и накрая Горен и Долен Египет се превърнали в две големи царства, които започнали борба за надмощие помежду си.

Около 3100 г. пр. н. е. царят на Горен Египет Менес покорил Долен Египет и поставил началото на единна древноегипетска държава. От тогава насетне като символ на това обединение египетските фараони носели една върху друга червената корона на Долен Египет и бялата на Горен Египет. С името на Менес започва и дългият списък с имена на египетски фараони. За да сложи някакъв ред в безкрайната поредица имена, в III в. пр. н. е. египетският жрец Манетон ги разделил на 30 повече или по-малко условни династии- това деление се използва и до днес. Предполага се, че Менес фигурира в по-късната писмена култура като обединител на Египет и основател на I династия под името Нармер.

С обединението при Менес започва периодът на т. нар. Ранно царство (XXXI- XXVII в. пр. н. е.). Владетелите, управлявали Египет през този период, са от I и II династия. Те продължили борбите за окончателно утвърждаване и стабилизиране на единната и централизирана египетска държава със столица Нехен (Хиераконпол).

Политическото обединение на Египет позволило да се изгради и поддържа единна иригационна система в цялата страна, а това довело до увеличаване на площите на обработваемите земи. Нарастналото селско стопанско производство било в основата на всестранният икономически, политически и културен подем, с който се характеризира развитието на Египет в периода на Старото царство, при последователното управление на фараоните от III, IV, V и VI династия (XXVII- XXII в. пр. н. е.). Сред историческите извори за периода на Старото царство особено важно значение има т. нар. Палермски камък- стела, която съдържа най- древният известен египетски летопис. В него са включени имената на всички фараони, продължителността на тяхното управление, както и най-важните събития, свързани с него.

През периода на Старото Царство Египет се превръща в централизирана, деспотична и бюрократична монархия. Това е обусловено от природните условия и особености на египетската икономика — създаването и поддържането на единна иригационна система, която обхващала цялата Нилска долина, изисквало пределна централизация на властта и управлението. Но населението било принуждавано да работи безплатно за големите, престижни строежи на фараоните- царските дворци и гробници, храмовите комплекси, както и по строежите и поддръжката на иригационните съоръжения. От друга страна фараоните дарявали на отделни привилегировани групи население (жреците, служителите и работниците в храмовите стопанства) правото да не бъдат привличани на царска работа. Фараонът бил почитан като жив бог, син на Ра, земен представител на небесните и подземните богове и застъпник на жителите на страната пред тях. Волята на царя била свещена, а правата му над цялата страна и нейното население- абсолютни и неоспорими; бил канонизиран строг ритуал за почитане на фараона.

Най-яркото свидетелство за невижданото могъщество на египетските фараони в епохата на Старото царство представляват техните гробници- прочутите египетски пирамиди. Първата голяма пирамида издигнал най-забележителният фараон от III династия Джосер — тя има стъпаловидна форма, достига 60м на височина и е била заобиколена от огромен храмов комплекс. Архитектът на тази величествена постройка е Имхотеп. Фараонът Снефру също е построил пирамида- Стъпаловидната. Най-голямата била пирамидата, издигната през XXVI в. пр. н. е. от фараона на IV династия Хеопс (Хуфу). На височина тя дастига 147м и е изградена от около 2 млн. и 300 хил. огромни каменни блока с тегло по 2.5 т. всеки. Само с няколко метра по-ниска от нея е облицованата с червен гранит пирамида на сина на Хеопс — Хефрен (Хафра), чийто образ носи Големият Сфинкс — разположено близо до пирамидата скулпторно изображение на лъв с човешка глава, изсечено от естествена скала с височина 20м и дължина 57м.

При управлението на Джосер столицата била преместена на север, в основания от Менес град Мемфис. В Мемфис се намирали дворците на фараона и на останалите представители на висшата аристокрация, много от които били негови роднини, заемащи различни високи длъжности. Най-важна била длъжността на първия министър — чати (най-често това били синовете на фараоните). Чати ръководел огромния и сложен бюрократичен апарат и лично оглавявал върховния съд, царския архив и хазната. Друг висш сановник бил началникът на войската: пер- раха. Някогашните номи продължавали да съществуват като своеобразни административно-стопански окръзи, напълно подчинени ни централнана власт. Царският наместник — номарх — ръководел останалите служители и чиновници в нома. В граничните райони била изградена система от отбранителни крепости.

Членовете на царското семейство, приближените на фараона, сановниците и военачалниците били дарявани със земя. Поземлени владения били дарявани и на храмовете на египетските богове. Извън частните и храмовите имения земята била царско стопанство- основен източник на доходи за държавата.

Чести походи към Синайския полуостров (североизток) и Палестина или Нубия (на юг), носели голяма плячка — огромни стада добитък и многобройни военнопленници, използвани за работна ръка.

При управлението на V и VI династия се наблюдава прогресивно отслабване на централната власт за сметка на засилване на позициите на номовата аристокрация, която водела борба за политическа и икономическа самостоятелност. Това довело до разпадането през XXII в. пр. н. е. на страната на множество полунезависими, враждуващи помежду си номи, управлявани от местни династии.

Разпадането на Старото царство довело до дълъг (около 140 години) период на политическа децентрализация и стопански упадък на Египет — т. нар. Първи преходен период (2181 - 2040 г. пр. н. е.). Престанала да функционира единната напоителна система, което довело до значително съкращаване на селскостопанската продукция и предизвикало социални потресения- глад, миграции, бунтове, засилени от непрестанните войни между отделните номови държави и нашествията на номадите от околните земи.

Средно Царство[редактиране | edit source]

В условията на дълбока политическа, стопанска и социална криза, обхванала Египет по време на Първия преходен период, постепенно се зараждала тенденцията за ново политическо обединение. В тази епоха най- значителен център в северната част на страната станал разположеният южно от Мемфис Хераклеопол (на египетски Нен- Несут), главен град на XX горноегипетски ном. Независимите владетели на Хераклеопол не признавали властта на Мемфиските царе и провъзгласили себе си за фараони (IX и X династия на Манетон). Още основателят на IX хераклеополска династия Хети (или Ахтой) I повел в средата на XXII в. пр. н. е. активна борба с номадите- нашественици и независимите египетски номарси, като тази политика се запазила и при неговите наследници, които постепенно подчинили на властта си по- голямата част на Делтата и северните райони на Горен Египет.

Но хераклеополските царе не успели да обединят под властта си целия Египет. На юг се издигнал друг обединителен център- Тива (на египетски Уасет), владетелите на която, подчинили на властта си съседните горноегипетски номи и също се провъзгласили за фараони (XI династия). След дълги и ожесточени борби между двете царства, около 2040 г. пр. н. е. тиванския цар Ментухотеп II успял да разгроми Хераклеопол, присъединил севера и поставил началото на Средното царство- нов период на политическо единство и централизация, на стопански и културен разцвет, продължил около 250 години (XX- XVII в. пр. н. е.). През това време управлението било в ръцете на фараоните от XI и XII династия.

Новото политическо обединение на Египет позволило да бъде възстановена и усъвършенствана единната иригационна система в долината на Нил и по този начин да се стабилизира селското стопанство, като основа на икономиката на страната. Значително било развитието на занаятите- каменоделство, металургия и металообработване, дърводелство, тъкачество и много други. В тази епоха била окончателно усвоена и въведена в масовата практика технологията на бронза; замяната на каменните и медните оръдия на труда с по- твърди и качествени оръдия от бронз подтикнало общото развитие на производителните сили. Усвоено било и производството на стъкло. Голяма развитие получила и търговията както вътре в страната, така и далече извън нейните предели. Египет търгувала с Нубия, Либия, Синай, Крит, Източното Средиземноморие (Финикия, Палестина, Сирия), Месопотамия и Пунт (Екваториална Африка).

Номовата аристокрация запазва значителна част от своите привилегии, от политическото си и стопанско могъщество. Често предавали властта си по наследство, образувайки местни династии.

Много често в документите от това време се споменават робите. Те се третират като част от имуществото, могат да се купуват и продават. Основният източник на роби били грабителските военни походи в съседните страни. Това са робите- военнопленници или баку. Има и друг вид роби- трудовото население в царското стопанство, в големите храмови комплекси и в именията на различни частни лица, наричани "цаски роби" или хему нисут. Те не можели да бъдат купувани и продавани; имали свое лично стопанство, дом, семейство и известни права. Всички те били трайно обвързани с упражняването на определена професия- били земеделци, скотовъдци, градинари, рибари, слуги, готвачи, певци, музиканти и т.н. Има и свободни и независими от царското стопанство хора, наричани неджес ("нищожни", "малки")- дребни земеделци, скотовъдци, рибари, занаятчии, търговци и др. От масата на свободните производители постепенно започнала да се издига една забогатяла върхушка от хора с незнатен произхад, наричани "силни неджеси". За да им се противопоставят, фараоните от XI и XII династия им давали висши постове в административният апарат- по този начин тази нова привилегирована прослойка стават лично зодължени на фараона и са готови да подкрепят властта му.

Опора на централната власт била и мощната царска армия. Особено активна била военната политика на могъщите фараони от XII династия, при продължителното управление на които (около 1991-1786 г. пр. н. е.) Средното царство изживяло своя най- голям икономически, политически и културен разцвет. Основателят на династията Аменемхет I водил редица агресивни войни в Палестина, Либия и Нубия, като завоевателната външна политика достигнала своя апогей през XIX в. пр. н. е., когато Сенусерт III присъединил към Египет Нубия.

Фараоните от XII династия никога не успели да постигнат такава степен на власт, каквато имали деспотите от Старото царство. Те трябвало да се съобразяват с номовата аристокрация, с влиятелното жречество, с неспокойните народни маси.

През XVII в. пр. н. е. Египет отново се разпаднал, първоначално на две части (XIII династия в Тива и XIV династия в Ксоис в Долен Египет), и постепенно навлязъл в т. нар. Втори преходен период. Причините за това са както вътрешната нестабилност и династическите борби, така и нашествието на хиксосите. Те били номадски племена, завладели по- голямата част от Делтата и района на Мемфис и в продължение на около 150 години периодически подлагали на грабеж останалите египетски земи (XV и XVI "хиксоски" династии).

Ново Царство[редактиране | edit source]

Начело на борбата срещу нашествениците застанали владетелите на Тиванския ном, които успели да наложат властта си над южната част на страната (XVII династия).

Едва през първата половина на XVI в. пр. н. е. хиксосите били окончателно разбити и прогонени от Яхмос (Амосис) I, който се смята за основател на XVIII династия и на Новото царство (1567 г. пр. н. е.). Тива отново се утвърдила като столица на египетската държава, управлявана от фараоните от XVIII, XIX и XX династия в продължение на около 500 години (от XVI до XI в. пр. н. е.).

Възстановявянето на държавното единство и укрепването на централната власт срещнало съпротивата на старата номова аристокрация, но фараоните се справили с недоволството с помощта на армията и служебната аристокрация от незнатен произход. Египет се превърнал в мощна военна държава, благодарение на огромната си армия с бойни колесници и многобройни отряди, благодарение на могъщият си флот.

Фараоните от XVIII династия водели постоянна, агресивна, завоевателна политика, за да задоволят жаждата на войската и служебната аристокрация за повече почести и награди, както и за да осигурят верността им. Въпреки нарастналото количество на робите в египетското стопанство (поробени по време на военните походи), основни производители на материални блага си оставали милионите безправни местни селяни и занаятчии, чието положение не претърпяло промени през вековете.

В края на XVI и началото на XV в. пр. н. е. мирното управление на една жена фараон, царица Хатшепсут, осигурило двадесет годишно прекъсване на непрестанните войни. След Хатшепсут на престола идва най- войнственият фараон от XVIII династия- Тутмос III. Огромните богатства, които се стичали от всички краища на страната в столицата Тива, позволили на Тутмос III и неговите наследници да разгърнат грандиозна строителна дейност.

През XIV в. пр. н. е. в Египет има вътрешни трудности по време на управлението на Аменхотеп III- номовата аристокрация и жречеството отново се опълчили срещу силната централна власт. Недоволството било оглавено от жреците в светилището на Амон-Ра в Тива. За да подкопае тяхното опасно влияние, Аменхотеп IV провел религиозна реформа, с която наложил култа към ново върховно божество- слънчевият бог Атон. Приема името Ехнатон ("Угоден на Атон") и заедно с жена си Нефертити, напуска Тива и строи нова столица- Ахетатон. Но след смъртта на Ехнатон, неговите противници взели връх и неговият наследник Тутанхамон бил принуден да се върне в Тива и да възстанови всички привилегии на жреците на Амон.

Вътрешните борби довели до временно отслабване на Египет, който през XIV в. пр. н. е. загубил повечето от външните си владения. Нов период на разцвет и военно могъщество настъпил през XIII в. пр. н. е. при управлението на фараоните от XIX династия и особено при управлението на Рамзес II.

При последните владетели от XIX династия и във времето на XX династия (края на XIII- началото на XI в. пр. н. е.) постепенно настъпил залезът на най- блестящия период на египетската цивилизация. При следващите династии, в епохата на т. нар. Късно царство Египет напълно загубил някогашното си политическо могъщество и сам се превърнал в обект на агресия на съседните народи - либийци и етиопи. През VII в. пр. н. е. той попаднал временно под властта на Асирия, а в 525 г. бил присъединен към Персийската империя на Ахеменидите.

География[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Египет

Освен столицата на Египет, Кайро, другите големи градове в страната са: Александрия, Асуан, Асиут, Гиза, Хургада, Луксор, Ком Омбо, Порт Сафага, Порт Саид, Шарм ел-Шейх, Шубра Ел-Хема и град Суец.

Страната се разделя грубо на 4 области, Горен Египет, Среден Египет, Долен Египет и Нубия.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Египет е полупрезидентска република. Държавен глава е президента, който се избира по предложение на Народното събрание за срок от 6 години чрез референдум. Законодателният орган е Народно събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителен орган e правителството, назначавано от президента.

Външна политика[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Египет е разделен на 28 области, наречени мухафази (muhafazat, ед.число — muhafazah).Областите са обособени в отделни региони (марказес). Всяка област има столица, която често носи името на областта.

В таблицата по-долу са подредени в азбучен ред египетските области.През април 2008 Кайро и Гиза се разделят на 4 нови области. Новите области се наричат 12-ти Октомври и Хелуан и старите – Кайро и Гиза.

Население[редактиране | edit source]

99,6% от населението са етнически египтяни. Само 6% от площта на Египет е населена, но за сметка на това е гъсто населена. В тези 6% от площта живеят около 80 млн. население.97% от тях са араби, а 90% мюсюлмани – сунити, и едва 10 % са християни. Официален език е арабския. 45% от населението живее в градовете, а 55 % в селата. Налице е голяма раждаемост. Естествения прираст е голям.

Икономика[редактиране | edit source]

Основна статия: География на Египет

В стопанството и най-важно място заема производството и преработката на памук. Отглеждат се още зърнени култури, захарна тръстика и др. Водите на Нил се използват за напояване. Отглеждат се камили, овце и кози др.

Транспортът е сравнително слабо развит. Най-големите пристанища са Александрия, Порт Саид и Суец. През последните десетилетия в Египет силно се разви туризмът във връзка с много исторически забележителности:древните пирамиди,храмовете и др.

Култура[редактиране | edit source]

Египетската култура датира от преди пет хиляди години.Древен Египет е сред най-ранните цивилизации и за това време Египет е създала и утвърдила удивително сложна и стабилна култура,която повлиява на Европа,Близкия Изток и Африка.След ерата на фараоните,Египет попада под влиянието на древногръцката култура,християнството и исляма.Днес,много аспекти от египетската древна култура съществуват във взаимодействие с по-нови елементи , включително и влиянието на модерната западна култура,която сама по себе си се корени в древната египетска култура.

Египетската столица , Кайро , е най-големият град в Африка и от векове е известен като научен,културен и търговски център.Египет е държавата с най-много нобелови лауреати в Африка и Арабския свят.Някои египетски политици заемат ключови позиции в основни международни организации като Бутрос Бутрос-Гали в Обединените Нации и Мохамед ел Барадей в Международна агенция за атомна енергия.

Ренесанс[редактиране | edit source]

Проучванията от началото на 19-ти век на учения Рифа’а ет-Тахтауи поставила основите на Египетския Ренесанс,определяйки прехода от Средновековието към Ранен Модерен Египет.Неговите проучвания възродили интереса към Египетската античност и представили на египетско общество просветни принципи.Тахтауи и образователният реформатор Али Мубарак създали Египтоложко училище, което се считало за вдъхновение на средновековни египетски учени, като Суюти и Макризи, които също са изучавали историята,езика и древността на Египет.Египетският Ренесанс взима връх в края на 19-ти и началото на 20-ти век с творбите и проучванията на Мохамед Абду, Ахмед Лутфи ел Сайед, Тауфик ел Хаким, Луис Ауад, Касим Амин, Салама Моуса, Таха Хюсейн и Махмуд Мокхтар.Те проправят либерален път в Египет, представен като обещание за индивидуална свобода,навлизане на светското в ежедневието и вярата,че в науката се крие ключът към прогреса.

Изкуство и архитектура[редактиране | edit source]

Египтяните са били едни от първите основани цивилизации, които проектирали и систематизирали елементи в изкуството и архитектурата.Стенните рисунки, направени в услуга на фараоните, следвали строго последователен код от визуални правила и значения.Египетската цивилизация е известна с колосалните си пирамиди и величествените гробници.Добре познати примери са Пирамидата на Джосер, проектирана от древния архитект и инженер Имхотеп, Сфинксът и Храма на Абу Симбел.Модерното и съвременно египетско изкуство може да бъде толкова разнообразно,колкото е световната сцена на изкуството, от специфичната местна архитектура на Хасан Фатхи, до известните скулптури на Махмуд Мокхтар.

Операта в Кайро служи за основно място за представяне на истинско изкуство в египетската столица.Египетската медийна индустрия и изкуство са процъфтявали от края на 19-ти век,като в днешно време се продуцират повече от 30 египетски канала.От много време Кайро е смятан за „Холивуд в Близкия Изток”,а ежегодният фестивал Международен Филмов Фестивал в Кайро е попаднал в класацията на 11-те фестивала с най-добри оценки от Международната Федерация на филмовите продуценти. За да продължава да се поддържа медиийната индустрия, е построен голям медиен град.Някои египетски актьори, като Омар Шериф, са пожънали слава по целия свят.

Литература[редактиране | edit source]

Виж също: Литература на Древен Египет

Литературата представлява основен културен елемент в живота на Египет. Египетски писатели и поети са сред първите, които въвели модерния стил в Арабската литература, като стиловете и елементите, които въвели, са широко разпространени в Близкия Изток. Първият съвременен египетски роман “Zaynab” от Мохамед Хюсеин Хайкал е публикуван през 1913, написан на египетски арабски език. Египетският романист Нагуиб Махфуз е първият арабски писател, който е спечелил Нобелова награда за литература. Известни са египетските писателки Науал ел Саадауи, добре позната за феминистките си дейности, и Алифа Рифаат, която също пише за жените и традициите в Египет. Народната поезия (фолклор) е може би най-популярният литературен жанр в Египет, представен в творбите на Ахмед Фоуад Негм (Фагуми), Салах Джахеен и Абдел Рахман ел Абнуди.

Музика[редактиране | edit source]

Египетската музика е богата смесица от местни, средиземноморски, африкански и западни елементи.В Античността египтяните са свирели на арфи и флейти, включително и два местни инструмента – наи и уд.Ударната и вокалната музика също са се превърнали във важна част от местната музикална традиция.Следи в съвременната история на египетската музика оставят творци като Абдул Хамули , Алмаз и Махмуд Осман, които оказват влияние по-късно върху работата на египетски музикални гиганти като Сайед Дарвиш, Умм Култум , Мохамед Абдел Уахаб и Абдел Халим Хафез. Тези забележителни творци са последвани по-късно от Амр Диаб.Много хора го определят като „Музикалната Легенда” на новото време, който има фенове в Близкия Изток и Европа.От 1970 година насам , египетската попмузика става все по-важна в египетската култура, докато египетската фолклорна музика продължава да бъде изпълнявана по време на сватби и други тържества.

Фестивали[редактиране | edit source]

Египет е известен с многото си фестивали и религиозни карнавали, познати още като мулид.Рамадан има своя особен привкус в Египет, отпразнуван със звуци, светлини и поток от мюсюлмански туристи прииждат към Египет, за да станат свидетели на този спектакъл.Древният пролетен фестивал Шам ен Нисим е празнуван от египтяните от хиляди години насам.

Спорт[редактиране | edit source]

Футболът е де факто национален спорт на Египет.Египетските футболни отбори Ел Ахли и Ел Замалек са двата най-популярни отбора, които се радват на успехите си като дългогодишни регионални шампиони.Голямото съперничество пълни улиците на Египет, когато хората празнуват из улиците при победа на любимия отбор.Египет има богата футболна история-този спорт е популярен в страната през последните 100 години.Страната е домакин на много африкански шампионати, като Африканската Купа на Нациите.Докато египетският национален отбор не се е класирал за Световното Първенство от 1990, египетският отбор е печелил Африканската Купа на Нациите безпрецедентните шест пъти, включително два пъти пъти подред през 1957 и 1959 и отново през 2006 и 2008, като поставят световен рекорд. Скуошът и тенисът са другите два популярни спорта в Египет.Египетският отбор по скуош е известен за това, че е силна конкуренция на международни състезания от 30-те години на 20 век.Амр Шабана е най-добрият играч на Египет и три пъти е победител на открити световни първенства и най-добър играч на 2006. Египетският хандбален тим също е поставил рекорд — за състоялия се 34 пъти Африканско Хандбално Първенство, Египет се класира пет пъти на първо място (включително и 2008), пет пъти на второ място, четири пъти на трето място и два пъти се подрежда на четвърто място.Отборът печели 6-то и 7-мо място през 1995,1997 на Световното мъжко Хандбално Първенство, и два пъти печели 6-то място през 1996 и 2000 на Олимпиадата. Египет има дългогодишна традиция в Летните Олимпийски игри още от 1912 година.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Hoffmeier, James K. Rameses of the Exodus narratives is the 13th B.C. Royal Ramesside Residence. // Trinity Journal. 1 октомври 2007. с. 1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Egypt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.