Британски мандат в Палестина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Британският мандат в Палестина е даден от Лигата на нациите на Великобритания за управление на част от територията на разпадналата се Османска империя, намираща се в Близкия Изток.

Palestine-Mandate-Ensign-1927-1948.svg
Flag of Palestine - long triangle.svg
BritishMandatePalestine1920.png
Mill (British Mandate for Palestine currency, 1927).jpg

Мандатът продължава от 1922 г. до 15 май 1948 г., когато според Плана за разделяне на Палестина е провъзгласена държавата Израел.

Създаване[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война секретарят на външните работи на Великобритания Артър Балфур издава документ, който по-късно е наречен Декларацията Балфур. В нея се декларира, че Британия „гледа положително на основаването в Палестина на Национален дом за еврейския народ”. След това еврейски доброволци-ционисти сформират еврейския легион, който оказва на британските войски помощ при завладяването на Палестина.

След Първата световна мирна конференция в Париж през 1919 г. като „Палестина” е определена областта, включваща териториите, на които днес се намират Израел, Палестинската автономия, Йордания и северозападната част на Саудитска Арабия. Прието е решение, според което Палестина трябва да стане подмандатна територия на Лигата на нациите.

Между 1919 и 1923 г. (Трета алия) в Палестина пристигат 40 хил. евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 хил. души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. В този период е основана и федерацията на профсъюзите Хистадрут.

Арабските протести против еврейската емиграция довеждат до Палестинските бунтове и през 1920 г., на основата на еврейската организация за самоотбрана „Ха-Шомер“ (ивр.: страж), е създадена нова еврейска военна организация „Хагана“ (ивр.: отбрана).

През 1922 г. на конференция в Сан Ремо Лигата на нациите връчва на Великобритания мандата за Палестина, като обяснява това с необходимостта за „установяване в страната на политически, административни и икономически условия за безопасното образуване на еврейски национален дом.”

Според мандата Великобритания се задължава:

„2....да създаде такива политически, административни и стопански условия, които да обезпечат създаването на еврейски национален дом в Палестина, както е изложено в преамбюла, както и развитие на институциите за самоуправление. 5. ...никаква част от територията на Палестина не може да бъде отстъпвана, давана под наем или оставяна под управлението на друга държава. 6. ...да се съдейства на еврейската емиграция и да се поощрява плътното заселване на земите с евреи, включително държавните и пустеещите земи, които не са необходими за обществени нужди. 7.... да се способства за придобиването на палестинско гражданство от страна на евреите, които изберат Палестина за място на своето постоянно местожителство.”

Събития[редактиране | edit source]

Заради Яфските бунтове от самото начало на мандата Великобритания ограничава еврейската имиграция и част от териториите, планирани за еврейската държава, са дадени на Трансйордания, която получава независимост през 1946 г. По онова време страната е заселена предимно от араби-мюсюлмани, но най-големият град - Йерусалим, е почти изцяло еврейски.

Между 1924 и 1929 г. (Четвърта алия) в Палестина пристигат 82 хил. евреи, основно поради засилването на антисемитизма в Полша и Унгария. Тази група се състои от семейства от средната класа, които се заселват в растящите градове, като създават малки търговски предприятия в областта на леката промишленост. Впоследствие обаче около 23 хил. имигранти от тази вълна напускат страната.

Подемът на нацизма през 1930-те год. в Германия води до Петата алия, с която в Израел пристигат четвърт милион еврейски бежанци, спасяващи се от Хитлер. Този наплив приключва с Арабските въстания от 1936-1939 г. и издаването на „Бялата книга” от Великобритания през 1939 г., която фактически прекратява имиграцията на евреи в Палестина.

Страните по света отказват да приемат евреи, бягащи от Холокоста, което заедно със забраната за преселване в Палестина фактически означава смърт за милиони хора. За заобикаляне на тази забрана в Палестина е създадена нелегалната организация „Мосад ле Алия Бет“, помагаща на евреите да стигнат до Палестина нелегално и да се спасят от Холокоста.

След края на Втората световна война еврейското население на Палестина е вече 33% в сравнение с 11% през 1922 г.

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Британский мандат в Палестине“ в Уикипедия на руски (автори).