Палестинска автономия
| السلطة الوطنية الفلسطينية Палестинска автономия |
|||||
|
|||||
| Девиз: -няма | |||||
 |
|||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 6 020 km² (на 149-то място) |
||||
| Столица | Рамала | ||||
| Най-голям град | Йерихон | ||||
| Официален език | арабски | ||||
| Население (пребр., 2007) | 3 985 000 (на 139-то място) |
||||
| Гъстота на нас. | 661 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| президент | Махмуд Абас | ||||
| министър-председател | Салям Фаяд | ||||
| История | |||||
| Независимост | зависима от Израел | ||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2005) | $ ? млрд (на ? място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | $ ? | ||||
| Валута | Йордански динар и шекел (JOD и ILS) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | +2 | ||||
| Интернет домейн | .ps | ||||
| Телефонен код | 970 | ||||
| (1): Желаната столица на независима Палестина е Източен Йеруслаим, но администрацията на палестинската автономия се намира в Рамала и Газа |
|||||
Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.
Съдържание |
История [редактиране]
Основна статия: На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и България признава държавата Палестина.
Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Създадена е като част от договорите от Осло между Организацията за освобождение на Палестина и Израел. Палестинската автономия има контрол върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски райони (наричани в Договорите от Осло „зона A“). Тя упражнява контрол и върху палестинските селски райони („зона B“).
Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Политическият ѝ статут е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.
През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на САЩ и Израел, Палестинското правителство подава в Съвета за сигурност на ООН молба за членство в организацията.
В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[1] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, в следствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[2] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[3]
Държавно устройство [редактиране]
Първият председател на палестинската автономия е Ясер Арафат. След смъртта му през 2004 г. го заменя Махмуд Абас. От 19 февруари 2006 г. министър-председател на автономията е 46-годишният Исмаил Хания, който е смятан за прагматичен политик.
На 17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство начело с независимия политик Салям Фаяд, досегашен министър на финансите, като не включва представители на радикалното ислямистко движение „Хамас“.
Тази мярка е следствие от кръвопролитнитя сблъсъци през последниете месеци между членовете на „Хамас“ и групировката „Фатах“, оглавявана от президента Абас, поради което той разпуска правителството на Хания 2 дена по-рано. САЩ приветстват неучастието на „Хамас“ в правителство на Фаяд и обявяват, че ще прекратят продължаващото 15 месеца ембарго. Другите участници в „близкоизточната четворка" (Европейският съюз, Русия, ООН) също изказват подкрепа за новото правителство.
Административно деление [редактиране]
Население [редактиране]
Икономика [редактиране]
Вижте още [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ How Unesco countries voted on Palestinian membership. // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.
- ↑ Blomfield, Adrian. US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership. // The Telegraph, 2011-10-31. Посетен на 2011-11-02.
- ↑ Sherwood, Harriet. Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians. // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.
|
|||||||||||||||||
