Палестинска автономия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
السلطة الوطنية الفلسطينية
Палестинска автономия
Знаме на Палестина
Герб на Палестина
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Палестина
География и население
Площ 6 020 km²
(на 149-то място)
Столица Рамала
Най-голям град Йерихон
Официален език арабски
Население (пребр., 2007) 3 985 000
(на 139-то място)
Гъстота на нас. 661 д./km²
Управление
президент Махмуд Абас
министър-председател Салям Фаяд
История
Независимост
зависима от Израел
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ ? млрд
(на ? място)
БВП на човек (ППС) $ ?
Валута Йордански динар и шекел (JOD и ILS)
Други данни
Часова зона +2
Интернет домейн .ps
Телефонен код 970
(1): Желаната столица на независима Палестина е Източен Йеруслаим, но администрацията на палестинската автономия се намира в Рамала и
Газа
Общини в Палестинската автономия

Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала.

История[редактиране | edit source]

На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и България признава държавата Палестина.

Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Създадена е като част от договорите от Осло между Организацията за освобождение на Палестина и Израел. Палестинската автономия има контрол върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски райони (наричани в Договорите от Осло „зона A“). Тя упражнява контрол и върху палестинските селски райони („зона B“).

Политическият статут на Палестинската автономия е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.

През 2011, въпреки насрещен натиск от страна на САЩ и Израел, Палестинското правителство подава в Съвета за сигурност на ООН молба за членство в организацията.

В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франия, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[1] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, в следствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[2] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[3]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Първият председател на палестинската автономия е Ясер Арафат. След смъртта му през 2004 г. го заменя Махмуд Абас. От 19 февруари 2006 г. министър-председател на автономията е 46-годишният Исмаил Хания, който е смятан за прагматичен политик.

На 17 юни 2007 полага клетва временно палестинско правителство начело с независимия политик Салям Фаяд, досегашен министър на финансите, като не включва представители на радикалното ислямистко движение „Хамас“.

Тази мярка е следствие от кръвопролитнитя сблъсъци през последниете месеци между членовете на „Хамас“ и групировката „Фатах“, оглавявана от президента Абас, поради което той разпуска правителството на Хания 2 дена по-рано. САЩ приветстват неучастието на „Хамас“ в правителство на Фаяд и обявяват, че ще прекратят продължаващото 15 месеца ембарго. Другите участници в „близкоизточната четворка" (Европейският съюз, Русия, ООН) също изказват подкрепа за новото правителство.

Административно деление[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. How Unesco countries voted on Palestinian membership. // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.
  2. Blomfield, Adrian. US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership. // The Telegraph, 2011-10-31. Посетен на 2011-11-02.
  3. Sherwood, Harriet. Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians. // guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-02.