Абхазия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Абхазия
Аҧсны Аҳәынҭқарра
Знаме на Абхазия
Герб на Абхазия
(знаме) (герб)
Местоположение на Абхазия
География и население
Столица Сухуми
Най-голям град Сухуми
Официален език Абхазки, Руски
Население (оценка, 2011) 242 862
Гъстота на нас. 29 д./km²
Управление
Президент Александър Анкваб
Министър-председател Леонид лакербая
История
Икономика
БВП (ППС, 2009) 500 мил.
БВП на човек (ППС) 2 060
Други данни
Часова зона +3
Abkhazia02.png

Абхазия (на абхазки: Аҧсны [Апснъ] , на руски: Абхазия, на грузински: აფხაზეთი [Апхазети]) е историко-географска област в Северозападна Грузия. В момента на нейната територия се намира частично признатата Република Абхазия. Подобно на Южна Осетия, в Абхазия също на голяма част от гражданите са раздадени руски паспорти [1], което се приема от Русия като предпоставка за интервенция в Грузия. Столица на Абхазия е град Сухуми. През ноември 2006 г. е призната за независима от самопровъзгласилите се Южна Осетия и Приднестровие. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия като независима държава. На 28 август 2008 Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява Абхазия и Южна Осетия за територии, окупирани от Русия. [2]

География[редактиране | edit source]

Абхазия заема площ от около 8600 km². Разположена е в северозападната част на Грузия. Има излаз на Черно море. На северозапад граничи с Краснодарския край, а Кавказките планини служат за граница между Абхазия и Карачаево-Черкесия. На изток областта граничи със Сванетия, а на югоизток — със Самегрело.

Релефът на Абхазия е предимно хълмисто-планински (75%). По-голямата част от населението живее по или в близост до крайбрежието и в долини с големи водни запаси. По северната граница на областта се издигат хребетите на Голям Кавказ. Гаграските, Бзибските и Кодорските хребети се отделят от главната кавказка верига. Най-високите върхове са разположени в североизточната и източната части на Абхазия, като надморската височина на няколко от тях надхвърля 4000 m. Климатът е мек и по съветско време Абхазия е наричана „грузинската ривиера“. Кавказките планини служат за преграда пред студените северни ветрове. Климатът по крайбрежието е субтропичен, а средната годишна температура в Абхазия е около 15°C. Средните януарски температури са 4-6°C, а средните юлски варират между 22 и 23°C. Силният мраз е рядко срещан през зимата по Черноморието.

Районите с надм.в. над 1000 m имат планински климат, при който зимите са относително студени, а летата са дълги и топли. С увеличаването на надморската височина (над 2000 m) зимата става по-студена, а лятото — по-кратко.

Валежите в Абхазия са обилни, като по крайбрежието годишните валежи са средно 1100-1500 mm, а във високопланинските части те са годишно около 1700-3500 mm. В останалите части от територията на Абхазия средногодишното количество на валежи е 1000-1800 mm. Влажността е ниска поради преходния характер на климата. Въпреки че по крайбрежната зона снеговалежите са сведени до минимум, в планинските райони са измерени значителни количества сняг. Снежните лавини в североизточните части представляват опасност за населените райони. Снежната покривка достига 5 m в някои високопланински участъци.

Значителна част от територията е заета от гори. Растителността е височинно зонирана, като широколистните гори (дъб, габър, бук, чимшир) преобладават до 600 m надм.в. Над тях, от 600 до 1800 m надм.в., са разпространение смесените гори (бук, смърч, ела). Някои дървесни екземпляри, особено край езерото Рица, достигат на височина 70 m. Следва пояса с диапазон 1800-2900 m, който е представен от субалпийска растителност и алпийски ливади. Земите с надморска височина над 2900 m са покрити почти изцяло със снежна и ледникова покривка.

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

През първото хилядолетие пр.н.е. (9-6 век пр.н.е.) територията на днешна Абхазия е част от Колхидското царство, което през 63 г. пр.н.е. е завладяно от Егриското царство. Гръцки търговци основават пристанища по черноморското крайбрежие. Днешната столица Сухуми води началото си от едно от тях — Диоскурия.

Римската империя присъединява към територията си Егриското царство през 1 век и то е нейно владение до 4 век. След това то получава известна независимост, но попада под сферата на влияние на Византия. Въпреки че точната дата на християнизацията на абхазкото население не е известна, знае се, че на първия вселенски събор в Никея през 325 г. участва епископ Стратофил от Питиус (дн. Пицунда). Абхазия става автономно княжество в състава на Византийската империя през 7 век и това положение се запазва до 9 век, когато Абхазия се обединява с провинция Имерети под името Абхазко царство. През 9-10 век абхазките царе се опитват да обединят всички грузински провинции и през 1001 г. цар Баграт III Багратиони става първият владетел на обединеното грузинско царство. Тъй като абхазкото царство води обединителното движение, новото грузинско царство често било наричано във Византия „абхазко царство“. През 13 век областта става обект на монголо-тюркски набези.

През 16 век, когато обединеното грузинско царство се разпада, териториите са завладени от Османската империя и повечето от абхазците приемат исляма. Османските турци са изтласкани от грузинците, които основават автономното княжество Абхазия ('абхазетис самтавро' на грузински), управлявано от династията Шервашидзе.

Абхазия и Русия[редактиране | edit source]

Експанзията на Русия към Кавказ води до малки, но редовни конфликти между руските колонизатори и местните кавказки народи. Няколко грузински княжества биват анексирани от империята в периода 1801-1864 г. На 2 юли 1810 г. руската морска пехота щурмува и превзема османската крепост Сухум кале (днешен Сухуми), сваля от престола Аслан бей и възкачва неговия съперник - брат му Сефер бей, който се покръства и приема името Георги. Така Абхазия бива анексирана и влиза в състава на Руската империя като автономно княжество. През 1866 г. руската армия под командването на генерал Дмитрий Иванович Святополк-Мирский смазва въстанието на местните против новата данъчна политика. Така в резултат от действията на руската армия от 1864 г. до 1874 г. голяма част от Абхазия опустява като мюсюлманите биват прокудени към Османската империя. Целият този процес става известен като мухаджирство и включва изобщо насилственото изселване на мюсюлманското население около Кавказ към Османската империя и части от Руската империя. Според официалните царски документи [3] повече от 400 000 души са били убити, 497 000 - прокудени насилствено в Османската империя и само 80 000 - оставени да живеят по родните им места.

Повечето съвременни абхазки историци твърдят, че големи части от района биват обезлюдени, а на мястото на изселилите се мигрират много арменци, грузинци и руснаци. Тази версия се оспорва от повечето грузински историци (вж. М. Лорткипанидзе, „Абхазците и Абхазия“, Тбилиси, 1990), според които грузинските народи мегрели и свани населяват Абхазия от времето на Колхидското царство. Според грузинските учени абхазците са потомци на северокавказките народи (адигейци, апсуа), които мигрират в Абхазия от север и се смесват със завареното грузинско население. Независимо от това, коя от двете версии е по-точна, в началото на 20 век абхазците са малцинство в района. Изданието на енциклопедия „Британика“ от 1911 г. твърди, че в Сухуми (нас. 43 000 души по това време) 2/3 от населението са мегрели и 1/3 са абхазци.

След руската октомврийска революция от 1917 г. Абхазия, заедно с остатъка от Грузия, става част от Закавказката демократична федеративна република, обединяваща Грузия, Армения и Азербайджан и контролирана от меншевиките. На 26 май 1918 г. Грузия излиза от състава на федерацията и обявява независимост под името Грузинска Демократична Република, призната от Русия с договора от Москва от 1920 г. Само няколко месеца по-късно - на 16 февруари 1921 г. червената армия нахлува в Грузия, анексирайки я в пределите на Съветския съюз и поставя свое болшевишко правителство. През 1931 г. Йосиф Сталин провъзгласява Абхазия за автономна република под името Абхазска АССР в състава на Грузинската съветска социалистическа република.

Въпреки формалната автономност обаче, Абхазия е подложена на силната централна власт на Тбилиси и срещу нея се води асимилационна политика — грузинският става официален език; абхазкият език е забранен; културните права са потъпкани; хиляди абхазци са убити при чистките на Сталин. Лаврентий Берия насърчава грузинската миграция към Абхазия и мнозина решават да се заселят там. По-късно, през 50-те и 60-те години, Вазген I и арменската църква насърчават и финансират миграцията на арменци в Абхазия. Днес арменците са най-голямата малцинствена група в Абхазия.

Репресиите срещу абхазците приключват със смъртта на Сталин и Берия и абхазците получават по-големи права в своето самоуправление. Съветското правителство насърчава развитието на културата и най-вече на литературата. Въведени са квоти по етнически критерий за някои бюрократични постове и абхазците получават политическа власт, която не съответства на малцинствения им статут в републиката. Това се тълкува от някои като прилагане на политиката на принципа „разделяй и владей“, като местният елит получава власт в замяна на подкрепа на съветския режим. Това води до етнически конфликти, тъй като по този начин грузинците се чувстват ощетени и дискриминирани.

Абхазката война[редактиране | edit source]

Когато Съветският съюз започва да се разпада в края на 80-те години на XX век, етническото напрежение между абхазците и грузинците се увеличава покрай стъпките на Грузия към извоюване на независимост. Много абхазци се противопоставят на това, страхувайки се, че независимостта на Грузия би означавала „грузинизиране“, и се опитват да прокарат идеята за отделянето на Абхазия като независима република. Споровете бързо водят до избухване на насилие и на 16 юли 1989 в Сухуми 16 грузинци са убити, а 137 ранени, докато се опитват да се запишат в грузински университет, а не в абхазки. След няколко дни насилие, съветски войници възстановяват реда в града, а националистически настроените паравоенни са обвинени за провокирането на конфронтациите.

Грузия обявява своята независимост на 9 април 1991 г. и за неин пръв президент е избран бившият дисидент Звиад Гамсахурдия. Управлението на Гамсахурдия не се радва на подкрепата на народа и през декември грузинската гвардия под командата на Тенгиз Китовани обсажда сградата на правителството на Гамсахурдия в Тбилиси. След няколко безуспешни месеца последният се принуждава да си подаде оставката през януари 1992 г. Неговото място е заето от Едуард Шеварднадзе, бивш съветски външен министър. Шеварднадзе наследява правителство, пълно с крайни грузински националисти, и въпреки че той сам не е етнически националист, за него се създава представа като за човек, подкрепящ правителствените дейци и властните водачи на преврата.

На 21 февруари 1992 г. Военният съвет, който управлява Грузия, обявява, че отменя съветската конституция и възвръща конституцията на Демократична република Грузия от 1921 г. Много абхазци тълкуват това като отмяна на техния автономен статут. Отговорът на абхазкото правителство не закъснява и на 23 юли 1992 г. е обявена независимостта на Абхазия, макар нито една държава да не признава този акт. Грузинското правителство обвинява привържениците на Гамсахурдия за отвличането на вътрешния министър на Грузия и задържането му в плен в Абхазия и 3000 войници, за да възстановят реда. Тежките сражения между грузинските сили и абхазките полицейски части се водят във и край Сухуми. Абхазките власти отхвърлят твърденията на правителството в Тбилиси, като според тях това е само претекст за инвазия. След около едноседмични боеве и с цената на много жертви от двете страни, грузинските сили успяват да поемат контрола над по-голямата част от Абхазия и закриват местния парламент.

Военният неуспех на абхазците е посрещнат зле от самопровъзгласилата се Конфедерация на планинските народи в Кавказ — група, обединяваща антируски настроени чеченци, казаци, осетинци и др. Стотици доброволци паравоенни от Русия (вкл. тогава неизвестният Шамил Басаев) обединяват силите си с абхазките сепаратисти, за да влязат в бой с грузинските сили. През септември абхазките и руските паравоенни предприемат голяма офанзива след нарушаването на временното спиране на огъня и изтласкват грузинците от републиката. Правителството на Шеварднадзе обвинява Русия в оказването на тайна военна подкрепа на бунтовниците с цел „отделяне от Грузия своята родна територия и грузинско-руската погранична зона“. До края на 1992 г. бунтовниците са поели в ръцете си по-голямата част от Абхазия западно от Сухуми. Значителни части от двата народа са подложени на етнически прочиствания, като около 3000 души са убити в първата фаза от войната.

Конфликтът е в застой до юли 1993 г., когато абхазката милиция организира нападение над държания от грузинците град Сухуми. Столицата е обкръжена и обстрелвана, като Шеварднадзе е в града по това време. Въпреки че в края на юли е подписано примирие, то се нарушава с ново абхазко нападение от средата на септември. След 10 дни тежки сражения Сухуми пада на 27 септември 1993 г. Президентът на Грузия Шеварднадзе едва избягва смъртта след като се заклева да остане в града независимо от всичко, но в крайна сметка е принуден да избяга когато сепаратистки снайперист стреля по хотела, в който живее. Шеварднадзе използва услугите на руския флот, за да избяга от Сухуми.

Сепаратистките сили бързо обхождат останалата част от Абхазия след като грузинското правителство е изправено пред втора опасност — въстание на привържениците на сваления Гамсахурдия в Мегрелия (Самегрело). Почти цялото неабхазко население бяга от областта по море или през планините. Хиляди умират — вероятно около 10 000 души, а 250 000-300 000 души отиват в изгнание.

Най-нова история[редактиране | edit source]

Грузинско-абхазкият конфликт все още не е разрешен, но е подписан договор за примирие на 15 май 1994. Военни сили за поддържане на мира на ООН са натоварени със задачата да наблюдават стриктното изпълнение на договора. Военни сили от ОНД пък имат мироподдържаща мисия.

На 4 ноември 1994 г. е приета нова конституция, която обявява суверенитета на Абхазия. На 23 ноември 1996 г. са проведени избори, но те не са признати нито от грузинското правителство, нито от световната общност, тъй като в областта неотдавна е била проведена етническа чистка. ОНД налага икономически санкции през януари 1996 г. и областта е формално блокирана от Грузия и Русия.

На 3 октомври 2004 г. са проведени президентски избори в Абхазия. Русия явно подкрепя тогавашният министър-председател Раул Хаджимба, поддържан и от болния сепаратистки настроен президент Владислав Ардзинба. Плакати на руския президент Владимир Путин заедно с Хаджимба са залепени навсякъде в Сухуми (Хаджимба и Путин са работили в КГБ преди време). Народни представители от руския парламент, както и руски певци, идват да покрепят кампанията на Хаджимба.

На 12 октомври обаче Върховният съд постановява, че нов президент трябва да стане бизнесменът Сергей Багапш, обвиняван от своите политически врагове в прогрузинска ориентация. Бившият президент Ардзинба обявява решението за незаконно и взето под натиска на привържениците на Багапш. Решението е отменено от Върховния съд през същата нощ. Когато поддръжниците на Раул Хаджимба превземат сградата на Върховния съд и унищожават протоколите от местните избирателни райони, са насрочени нови избори.

Скоро Върховният съд отменя това решение и отново обявява Багапш за президент. Неговите поддръжници превземат местна телевизионна станция, а тези на Хаджимба — сградата на парламента. Президентът Ардзинба назначава за министър-председател Нодар Хашба, който преди това е работил в Министерството за извънредни ситуации в Русия.

На 12 ноември поддръжниците на Багапш, който планира да встъпи в длъжност на 7 декември, превземат сградата на администрацията на Абхазия и принуждават Хашба да напусне своята собствена стая. Завземането на главните правителствени кабинети в Сухуми води до смъртта на възрастната езиковедка Тамара Шакрил (привържениците на Багапш твърдят, че тя е била убита от човек от охраната на Ардзинба). Русия дава ясни знаци, че ще се намеси пряко в Абхазия в случай, че нейните интереси в непризнатата република са застрашени, и обвинява Багапш за безредиците.

В отговор на това външното министерство на Грузия излиза със заявление, че „се обръща към генералния секретар на ООН и към международната общност да реагират адекватно на руските декларации, да потвърдят подкрепата си за пълния суверенитет и териториалната цялост на Грузия, и да предупредят Русия да се въздържа от намеса във вътрешните работи на Грузия.“

В отговор на грузинските обвинения, че Русия е изпратила войници с мироподдържаща мисия в Сухуми, на 12 ноември руският подполковник Евгени Моренко, главнокомандващ общите мироподдържащи сили в областта, заявява пред журналисти, че само два въоръжени самолета с войници са изпратени в столицата на Абхазия „за по-добро опазване на мироподдържащия център“.

На 14 ноември на министър-председателя Нодар Хашба, държан под отговрност от близките на Т. Шакрил за нейната смърт, се налага да прекара нощта в руския мироподдържащ център в Сухуми. Напрежението се покачва с идването на деня на церемонията по случай встъпването на Багапш в длъжност. В началото на декември 2004 г. обаче Багапш и Хаджимба се договарят, че ще организират нови избори с бюлетина за национално единство, в която Багапш да е кандидат за президент, а Хаджимба за вицепрезидент. Те печелят 90% от гласовете и на 12 февруари 2005 г. новият тандем встъпва в длъжност.

На 6 март 2008 г. в контекста на признаването на Косово, Русия прекратява икономическите си санкции спрямо самопровъзгласилата се република Абхазия. Във връзка с това на 7 март 2008 г. Абхазкият парламент приема декларация, в която се подчертава че "процесът на възникване на независима и демократична Република Абхазия и международното ѝ признаване е необратим." Документът подчертава, че "абхазкият народ и парламент цени високо ролята на Руската федерация като главен гарант за мира и развитието в региона."[4]

При създалата се обстановка, Комисарят на Европейския съюз за външни отношения Бенита Фереро-Валднер заявява на 10 Март 2008 на пресконференция на срещата на министрите на външните работи от държавите-членки на ЕС в Брюксел : "Все по-голяма тревога и загриженост предизвиква това, че Русия, както изглежда, се готви да признае Абхазия".[5]

До август 2008 Русия и ОНД официално не признават за легитимни органите на властта в Абхазия. Голяма част от населението на Абхазия до този момент е получило руско гражданство.

Неконтролираната от Грузия автономна област започна да търси активно международно признаване на своята независимост, след като повечето държави - членки на ЕС и САЩ одобряват отцепването на Косово от Сърбия.

Петдневната война 2008 г.[редактиране | edit source]

На 4 април 2008 г., 20 минути след публикацията на комюникето от срещата на НАТО в Букурещ, руският президент заявява, че Русия "ще предостави ефективна подкрепа на Южна Осетия и Абхазия в отговор на решенията на НАТО". Главнокомандващият на руската армия пък заявява: "Ще направим всичко възможно да попречим на Грузия да се присъедини към НАТО".

На 30 април 2008 г. в Абхазия навлизат първите парашутни руски войски (от въздушната дивизия в Новоросийск) - в нарушение на миротворческите споразумения. [6]

На 26 май 2008 г. в Абхазия навлизат и руски строителни войски със задачата спешно да възстановят железопътната връзка между Сухуми и Очамчира. Задача, която успяват да завършат напълно до 31-ви юли. [7] Впоследствие тази линия в голяма степен спомага за бързото нахлуване и окупиране на Абхазия от Русия и транспортирането на тежка бойна техника.

На 9 август 2008 г. абхазките сепаратисти атакуват грузинските позиции в Кодорското дефиле. Тези действия стават малко след започването на Войната в Южна Осетия, където Русия решава да подкрепи осетинските сепаратисти, атакувани от Грузия. Конфликтът прераства в пълно-мащабна война между Русия и Грузия. На 10 август 2008 г. около 9 000 руски войници навлизат в Абхазия, а абхазките сили предприемат действия за прогонване на грузинските власти от Кодорското дефиле. [8]

Впоследствие руската 58-ма армия окупира грузинското пристанище Поти и няколкокилометровата буферна зона от крайграничата грузинска територия. В отговор на това и с цел да спре руската инвазия, в единственото черноморско пристанище останало под контрола на Грузия, намиращо се в курортния град Батуми в Аджария, се дислоцира формация на американския флот, която доставя и хуманитарна помощ. След установяването на американски военни бази в България и Румъния през септември 2007 г., военните действия катализират процеса на подписване на договорите за установяване на американски радарни и анти-ракетни установки в Чехия и Полша през август 2008. В така създалата се ситуация, по искане на руската Дума президентът на Русия Дмитрий Медведев, следвайки прецедента, създаден с признаването на Косово и обосновавайки се с "извършените престъпления срещу мирното негрузинско население", официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави на 26 август.

Въпреки военната победа, руската дипломация не успява да спечели на своя страна не само нито една от водещите европейски държави, въпреки силната им енергийна зависимост от Русия, но с изключение донякъде на Казахстан, не получава политическа подкрепа дори от Китай, Иран или който и да било друг свой азиатски партньор.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Абхазия претърпява значителни промени от началото на 90-те години на 20 век. Според данните от последното съветско преброяване през 1989 г., населението на Абхазия се състои от около 525 061 души. От тях 46% са грузинци и само 18% са абхазци. 14% се определят като руснаци, 15% са арменци. Останалата част от населението се състои от украинци и други етноси.

Преброяване Грузинци Абхазци Руснаци Арменци Гърци Общо
1926 г. 36.3%
(67,494)
30.1%
(55,918)
6.7%
(12,553)
13.8%
(25,677)
7.6%
(14,045)
186,004
1939 г. 29.5%
(91,967)
18.0%
(56,197)
19.3%
(60,201)
15.9%
(49,705)
11.1%
(34,621)
311,885
1959 г. 39.1%
(158,221)
15.1%
(61,193)
21.4%
(86,715)
15.9%
(64,425)
2.2%
(9,101)
404,738
1970 г. 41.0%
(199,596)
15.9%
(77,276)
19.1%
(92,889)
15.4%
(74,850)
2.7%
(13,114)
486,959
1979 г. 43.9%
(213,322)
17.1%
(83,087)
16.4%
(79,730)
15.1%
(73,350)
2.8%
(13,642)
486,082
1989 г. 45.7%
(239,872)
17.8%
(93,267)
14.3%
(74,913)
14.6%
(76,541)
2.8%
(14,664)
525,061
2003 г. 21.3%
(45,953)
43.8%
(94,606)
10.8%
(23,420)
20.8%
(44,870)
0.7%
(1,486)
215,972
2011 г.[9] 17.9%
(43,166)
50.7%
(122,069)
9.2%
(22,077)
17.4%
(41,864)
0.6%
(1,380)
240,705

Грузия оспорва резултатите от преброяването на населението на Абхазия от 2003 г. Статистическият институт на Грузия оценява населението на Абхазия на около 190,000 души през 1998 г., 179,000 - през 2003 г. (годината на преброяването) и 178,000 - през 2005 г. (последната година, в която такава информация е публикувана в Грузия).[10] Енциклопедия Британика оценява населението през 2007 г. на 180,000 души [11] , а Международната кризисна група оценява цялото население на Абхазия през 2006 г. между 157,000 и 190,000 души (или между 180,000 и 220,000, от ПРООН през 1998 г.).[12]

Грузинско-абхазкият конфликт от 1992-1993 г., и последвалото етническо прочистване на грузинци от Абхазия водят до изселването на около 250 000 грузинци от родните им места в Абхазия. В резултат, днес преобладаващата част от населението в Абхазия е от абхазки произход (ок. 45%), а останалата част е заета от руснаци, арменци, грузинци, гърци и евреи.

Икономика[редактиране | edit source]

Платежно средство в областта е руската рубла. В Абхазия се произвеждат чай, тютюн, вино и плодове.

Култура[редактиране | edit source]

Абхазия издава свои пощенски марки.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Региони и територии: Абхазия
  2. Решение на Парламента на Грузия за обявяване на Абхазия и Южна Осетия за окупирани територии, 28 август 2008
  3. Черкезите искат извинение за руския геноцид от 19-ти век
  4. Абхазия поиска да бъде призната за независима държава
  5. ЕС: Русия се готви да признае Абхазия
  6. Още един поглед върху руско-грузинската война
  7. Руските строителни войски напускат Абхазия
  8. Руска операция за поемане на контрол над абхазкото дефиле
  9. Преброявяне на населението в Абхазия: 1886, 1926, 1939, 1959, 1970, 1979, 1989, 2003, 2011
  10. Статистически годишник на Грузия 2005: Население, Таблица 2.1, стр. 33, Институт по Статистика, Тбилиси (2005)
  11. "Абхазия." Encyclopædia Britannica. 2008. Encyclopædia Britannica Online. 09 септември 2008.
  12. Абхазия днес. Европейски доклад N°176 на Международната Кризисна Група, 15 септември 2006, страница 9.

Външни препратки[редактиране | edit source]