Катар
| دولة قطر | |||||
|
|||||
| Девиз: няма | |||||
| Местоположение на Катар | |||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 11 437 km² (на 157-мо място) |
||||
| Столица | Доха | ||||
| Най-голям град | Доха | ||||
| Официален език | арабски | ||||
| Население (пребр., 2005) | 1,696,563; (на 148-мо място) |
||||
| Гъстота на нас. | 146,5 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| емир | Хамад Бин Халифа | ||||
| министър-председател | Абдулах Бин Халифа ал-Тани | ||||
| История | |||||
| Независимост | 3 септември 1971 | ||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2010) | $ 83,910 млрд. (на 104-то място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | 68 871 $[1] | ||||
| Валута | Катарски риял (QAR) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | AST (UTC+3) | ||||
| Интернет домейн | .qa | ||||
| Телефонен код | 974 | ||||
Катар (на арабски: قطر) е емирство в Близкия Изток. Намира се на малкия полуостров Катар, на североизточния бряг на по-големия Арабски полуостров. Граничи със Саудитска Арабия на юг, а от другите страни е обграден от Персийския залив.
Съдържание |
География [редактиране]
Емирството Катар заема едноименния малък полуостров, дълбоко (на 160 км) вдаден в Персийския залив. Територията му представлява суха камениста пустиня с особено големи запаси от природен газ и редки оазиси.
На запад, към крайбрежието, има малки хълмове, а най-високата точка е на юг — връх Курейн Абу ал-Баул, висок 103 м. Климатът е тропически — горещ и сух. Валежите са много оскъдни — под 100 мм годишно, и падат предимно през зимата, когато има силни бури. В страната няма достатъчно течащи води. Прясна вода се добива от подземни води, но Катар разчита основно на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода за пиене.
Природа [редактиране]
История [редактиране]
След като е управляван от Персийската империя в продължение на хиляди години и после от Османската и Британската империя, Катар става независима държава на 3 септември 1971 г. За разлика от повечето емирства в района Катар отказва да стане част от Обединените арабски емирства или Саудитска Арабия. На 22 февруари 1972г властта наследява шейх Халифа бин Хамад бин Абдулах Ат Тани (خليفة بن حمد آلثاني), който предприема мащабна кампания по обновяването на цялото правителство. На 19 април 1972 г. Негово Величество шейх Халифа бин Хамад ат-Тани внася поправки в конституцията и увеличил броя на местата в Кабинета. Страната му изиграва важна роля във войната в Персийския залив. През 1991 Катар предоставя военновъздушна база на Коалиционни войски от Канада и взема участие в битката при Кафджи.
На 26 юни 1995 шейх Хамад бин Халифа ат-Тани (الشيخ حمد بن خليفة آلثاني) става емир на Емирство Катар, след като осъществява безкръвен преврат срещу баща си.
Държавно устройство [редактиране]
По формата на своето държавно управление Катар е емирство (абсолютна монархия).
Управляван от фамилията Ат Тани, Катар става много богата държава, главно заради огромните запаси от природен газ и нефт. Населението на страната има висок стандарт на живот, не се облага с данъци, а здравеопазването и образованието са безплатни.
Административно деление [редактиране]
Емирство Катар е разделено на 10 общини (на арабски: баладияхи), които понякога се превеждат и като губернатории или провинции:
Стопанство [редактиране]
Катар е една от най-бедните на водни ресурси страна в света и същевременно една от най-богатите страни по доход на глава от населението. През 1949 г. започва добивът на нефт в Катар, което променя радикално стандарта на живот в дотогава бедната арабска страна. Тя става член на ОПЕК.
Особено перспективен е газодобивът. След Русия Катар е втората страна в света по запаси на природен газ — според местни данни страната разполага с 900 трилиона куб. м природен газ. Тя е крупен износител на природен газ, трети в света след Русия и Иран.
Освен добива на нефт и газ традиционно развити отрасли на местната икономика са риболовът и търговията с перли.
Население [редактиране]
Населението на Катар е малко над 1,69 мил. души. Катарците са малцинство в собствената си държава, като само един от 5 души от населението е роден в страната. Развитието на нефтодобива в емирство Катар привлича голям брой чужди работници от Иран, Пакистан и Индия, а също и от съседните арабски страни.
Местните жители са потомци на номадските араби-бедуини. Днес 80% от тях живеят в градовете, а много от малките села са напълно изоставени.
Транспорт в Катар [редактиране]
Няма ж.п. линии, шосетата са 2.5 хил. км, от които половината асфалтирани. Пристанища - Доха и Ум Саид. В столицата има голямо международно летище. Летището Doha International се намира в близост до Доха и е едно от най-натоварените в Катар. Кодът DOH се използва за съкращаване името му. Летището има два терминала и се използва както от най-големите превозвачи,така и от нискотарифните авиокомпании за вътрешни, международни и трансконтинентални полети. Националният превозвач Qatar Airways е една от малкото 5 звездни авиокомпании и е сред най-бързо развиващите се в сферата.
Култура [редактиране]
Други [редактиране]
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Информация за Катар в CIA World Factbook (на английски език)
|
|||||||||||||||||
|
|||||||